Saturday, January 7, 2017

7 години с Хари Потър

 Нека започнем този пост с едно кратко и ясно обяснение: бях в читателски застой преди около месец. Да, да, знам, аз кога не съм в читателски застой, нали? True. Но този път, не помня защо и как, реших, че е време да се сложи край на поредния slump. И както всеки един човек, който като малък е прочел Хари Потър или е част от света на тези магически книги, разбира се, избрах точно тях с надеждата, че ще ме спасят. Нека отбележа, че съм чела тази поредица нааааай-малко 10 пъти, и има хора, които могат да потвърдят, защото всеки път ги осведомявах. 
 Започнах аз да си чета my beloved books и ми хрумна: вече съм 11. клас. Което означава... За първи път прочетох Хари Потър, когато бях между 4.-5. клас... Което! Означава! Минали са 7 години... Седем години с Хари Потър.


 Много хора казват, че са пораснали, четейки Хари Потър, докато книгите са били издавани една по една, така че са се развили заедно. При мен нещата не стоят точно така. Първо гледах филмите, пуснах си първия една вечер and before I knew it, до сутринта бях изгледала всичките. Знаех какво трябва да направя сега: да си купя книгите, колкото се може по-скоро. И така, изчетох ги за около 2-3 седмици, докато ги купувах една по една. (До ден днешен се хваля с това, че съм прочела "Орденът на феникса" за 3 дни.) Приятели от 5.-7. клас могат да потвърдят, че постоянно идвах при тях и казвах "Пак чета Хари Потър", носех книгите с мен на училище, и те ме топлеха отвътре. Пораснах, препрочитайки Хари Потър. 
 Защо тези книги са толкова специални за мен, че съм се заела да пиша отделен блог пост за тях, който не е ревю (, а нещо като признание в любов)? Хари Потър дава надежда (ъгх, клише), и то не само на мен, на всякакви деца около света. Помня колко самотна се чувствах в периода, в който ги четях и препрочитах, но четейки ги се чувствах по-щастлива и не толкова самотна. Благодарение на Хари Потър започнах да чета книги като цяло (което пак не се отнася само до мен, а към много читатели около света). Преди тези книги не знаех, че можеш да четеш за своя наслада, за свое удоволствие, макар че винаги ми е харесвало да чета. Всяко четене на Хари Потър те стопля сякаш си седиш в уютната къща на баба и дядо, сякаш си се прегърнал с любим човек, сякаш пиеш топъл шоколад или чай от мента. Всяко завръщане към тези книги е сякаш си се завърнал вкъщи след много дълго и изтощително пътуване. Хари Потър никога не ти омръзва, всеки път откриваш нови неща в поредицата, в зависимост от това на каква възраст я четеш. 

credit: http://novemberthe3rd.tumblr.com/

 Тази поредица ни учи на жертвоготовност; че може би не е толкова зле да не си специален, защото си винаги специален за някого на този свят; че дори и да си специален, това не означава, че ще ти е лесно; че приятелството и любовта нищо не може да ги унищожи; че да си особен не е лошо; да се противоставяш и да не мислиш точно като приятелите си е окей; и момчетата плачат, чувстват, и на тях може да им е тежко; момичетата са силни, умни и уникални; че хората не се разделят просто на зли и добри, не всичко е толкова черно и бяло.

credit: http://aeyon.tumblr.com/

 Героите изобщо не са перфектни (може би с изключението на Джини). Те също правят грешки, имат своите слаби моменти, в които нямат никаква надежда, ядосани са на света около тях, ревниви са, твърдоглави, несериозни, може би не знаят как да изразят чувствата си, изживяват предателства, самите те извършват предателства. Също така, повечето не са и чаааак толкова добри ученици, така че е утеха за малките дечица, които твърде много се тревожат за оценки. (Но както споменах, Джини е перфектна, няма по-добър човек от Джини Уизли, тя заслужава обич и заслужава да я ценят.)

credit: http://nanlawson.tumblr.com/

 Колкото и flawed (в добрия смисъл на думата) да са някои герои, всеки един от тях е важен. Важен е за историята, важен е за другите герои, важен е за хората, четящи поредицата. Всеки един от тях е Герой. Всеки един от тях помага по някакъв начин със спасяването на магьосническия свят (или може би се старае да го унищожи, и с това може да е важен), всеки един се бори. Хари заема главна роля, той е отговорен за окончателното спасяване на света им, но той никога не би успял без помощта на приятели, познати, и дори непознати. Ето още един урок от Хари Потър - всички сме важни. Всички играем роля в събитията, случващи се около нас. 

credit: http://tasiams.tumblr.com/

credit: http://ra-ro81.tumblr.com/

 И така, вече усещам, че съм към края на поста, тъй като изчерпах всичко, което имах да казвам. Но да отговорим за последно на един въпрос: защо написах този пост? Може би за да изразя чувствата на много читатели, може би за да изразя своята любов към поредицата, може би за да покажа на всички колко е важна за мен (, а може би, защото съм нямала какво друго да пиша, оппа). Може да е всичко, но искам да благодаря. Да благодаря на Дж. К. Роулинг, да благодаря на Хари Потър. Благодаря. 💖
 И нека приключим с: Глупак! Медуза! Дреболия! Щипване! Благодаря!

Monday, January 2, 2017

2017

 Здравейте, хора, които все още четат блога ми, макар че публикувам веднъж на пет години. Оценявам ви. Причината ми да реша отново да пиша е, че просто не исках да развалям традицията всяка година да си поставям цели във формата на блог пост, за който евентуално ще забравя и ще се сетя чак на края на съответната година, когато ще го погледна и ще осъзная, че без да искам съм изпълнила всичко, което съм искала. Разбира се, вярвам, че човек не би трябвало да чака началото на нова година, за да изпълни най-накрая това, което желае, но може би за някои това играе ролята на мотиватор, so you do you. А аз? Аз го правя, само защото е забавно всичко това за "new year, new me", а и съм банален човек, който не успя да измисли друг пост...
 
 Нека, както направих миналата година, първо да започнем с целите за 2016 и колко от тях съм изпълнила несъзнателно. И за разлика от миналата година, всичко, което съм изпълнила ще е зачеркнато, и всичко, което не съм - подчертано.

1. Най-накрая да си поръчам highlighter и четки за грим, за да мога да се гримирам още по-яко.
2. Да свикна с факта, че с някои хора не си пасвам и никога няма да си пасна.
3. И пак - да не се притеснявам толкова много за бъдещето.
4. Да чета повече.
2017 Аз: Оппа. 
5. Да се науча да не си хабя нервите по хора, които не са важни за мен.
6. Да успея да събера пари за нов лаптоп.
2017 Аз: Почти.
7. Да прочета, или поне да се опитам, повече големи книги.
2017 Аз: Дори не се опитах...
8. До юли най-късно да прочета "Граф Монте Кристо", "Властелинът на пръстените", "Миниатюристът", "Тайната история", "Щиглецът", "Страхът на мъдреца", "Светлината, която не виждаме", "Вихър от мечове", "Пир за врани", "Танц с дракони". Отсега да ви кажа, усещам провала, но поне ще се опитам.
2017 Аз: Правилно съм усетила. 
9. Да говоря повече за social issues в интернет. 
10. Pet more dogs.
11. Да се грижа по-добре за кожата си и най-накрая да спра да си докосвам лицето толкова много. 
12. Повече селфита, разбира се.
2017 Аз: Че и по-хубави !!
13. Да правя повече Document Your Life клипчета, дори и да нямам с какво да ги обработя засега. 
2017 Аз: Ами, пак оппа. 
14. Да не позволявам, на каквото и да е, да си играе с увереността ми, защото съм я градяла за 4 години и заслужавам да съм на мястото, на което съм в момента. 
15. Да казвам на хората, които обичам, че ги обичам.
16. И най-важно: да не обмислям абсолютно всичко толкова много и просто да се наслаждавам на 2016. 

 Макар и 2016 да не беше най-приятната и лека година за света ни, за мен самата беше най-хубавата ми досега и се надявам в края на 2017 да мога да кажа същото и за нея. И сега към причината, поради която пиша този пост: 

1. Тази година вече наистина трябва да прочетеш повече книги. Стягай се. 
2. Надявам се да си вземеш книжка. 
3. Болезнено и уморително за казване, и сигурно още по-уморително за вършене, но трябва най-скоро да започнеш здрава подготовка за матури и кандидат-студентски изпити. Дано скоро успееш да поръчаш книгите, които ще ти трябват. И пак, стягай се. 
4. Може би всъщност се постарай да научиш поне малко испански, защото ти харесва, но просто те мързи. Мързел такъв. Размърдай си мозъка. 
5. Pet and feed stray animals. 
6. Кажи чао на procrastination веднага като пристигнат книгите, които ти трябват и се захващай с ученето. 
7. Намирай време за готвене, it's fun.
8. Може би се опитай да пишеш отново? It, too, is fun. 
9. И най-важно: бес стрес, бес притеснения, направи 2017 прекрасна и се наслаждавай. 

 Както най-вероятно сте забелязали, целите ми не са чак толкова много, защото съм много доволна от това, което е животът ми в момента, и може би се нуждая само от 1-2 корекции (особено в сферата на редовното и често учене). 

 Още нещо: да не звучи сякаш обещавам, защото това, което ще кажа, може и да не мога да го сбъдна, защото както знаете, стана традиция рядко да пиша в блога, но имам идейки за още 1-2 поста, които може и да успея да напиша скоро, и нямам търпение!!

Sunday, July 17, 2016

До Франция...

 03:45
 Алармата звъни. Изненадващо бързо пробуждане и подготвяне, никаква закуска. Нарами всички чанти, не забравяй нищо.
 04:16
 Най-накрая си в колата. Потегляте. 



 Тъмно, синьо, изсветлява се, виждаш най-красивия изгрев, който си виждала досега. 




 Минавате през поля от слънчогледи, които ти напомнят на Миш, едно поле от лавандула, напомня ти на Синем. 
 След няколко часа спокойно пътуване през родната България, навлизате в непознатата Сърбия. Топла е, добродушна и приветлива. След дълги часове, прекарани по пътищата на горещата страна, започват да ти омръзват сладките къщи и красивата природа, започваш да се чудиш кога ще излезете. Още няколко часа блуждаене, мирис на тор във всяко селище/град и намирате пътя си навън. Дъх на облекчение. 
 Унгария. Най-красивият залез, който си виждала досега. 




 Австрия. Даже не разбираш, че сте влезли, заспала си, няма граница. 
 Студена, тъмна, индустриална страна. Всичко свети, но сякаш няма живот. Но най-вероятно е, защото си уморена, нощ е. 


  Още един изгрев, обикновен. Германия. 
 Струва ти се, че страната има неприветлива атмосфера, студена и лепкава. Дори листата на дърветата и растенията са кафеникави и те отблъскват. Хората изглеждат мили, но не се чувстваш удобно там. Мирише. Нямаш търпение да видиш края и на тази страна. 

  Часът напредва, търпението ти изтича, магистралата е твърде дълга. Задръстването не помага. 
  Атмосферата се сменя, замирисва ти на парфюм, растенията наоколо стават по-зелени. 
  Франция. 


  Сякаш се пробуждаш от дълбок сън, най-накрая си близо до мястото, за което мечтаеш от години. Още едно дълго пътуване ти предстои, но е търпимо. Толкова си близо, мирише приятно навсякъде. На бор и сладък парфюм. 


 Спиш, събуждаш се, спиш, събуждаш се. Чувстваш се сякаш цялата тежест на света е върху клепачите ти. 



 Още по-близо сте до желаното място. 17 километра. 16 километра. 15. Пак заспиваш. Не разбираш къде си, в града ли си вече? Да. Пристигна. 

Tuesday, April 19, 2016

Непрочетени книги #2

 Бях на косъм от това да се откажа да напиша този пост, защото сърцето ми крещеше просто да отсъствам от блога си пак със седмици, тъй като буук блогър сферата вече не е толкова enjoyable за мен, mainly заради новостите. Но все пак реших да се накарам да пусна нещо. 
 So, както се разбира от заглавието, това е вторият ми такъв пост, за първия кликнете тук. Младото ми мозъче по онова време мислеше, че притежавам ужасно много непрочетени книги and oh, how the tables have turned. Днес се явявам пред вас с около 105 непрочетени книги, които може би (със сигурност) ще останат такива. Днешният пост ще е mainly pictures, така че се надявам да ви харесат: 


 Тези исках да ги сложа първи, защото исках да обясня защо изобщо ги слагам при положение, че съм чела "Мъглороден" и постоянно говоря за трилогията. Listen, да, чела съм "Мъглороден", но никога не съм ги чела на английски, right? Затова й тези влизат при непрочетените ми книги. :д


 Да, срам и позор за семейството, но никога не съм чела "Властелинът на пръстените", макар че ги бях започнала по едно време. 


 А блогър, защото отказва да се смили над мен и да ми помогне с нещо веднъж в живота ми, тази снимка ще я гледате така. 



 Първата, "Името на вятъра" ми отне повече от месец и ме е страх да започна и втората част, която е разделена на два тома при нас. 


 "Пустинно копие" не мисля, че някога изобщо ще я прочета, освен ако препрочета първата книга и я харесам. "Вечна любов" съм я чела на английски преди дълго време, но прескачайки доста редове, така че я броя за непрочетена. И "Полудив" я започнах 2 пъти, но и двата пъти не успя да ми грабне интереса. 


 И двете ми се струват като доста интересни книги, обаче просто в момента нямам никакво желание да ги прочета. 




 "Елмазеният дворец" я купих единствено заради корицата, но книгата не ми допадна никак и я оставих, а "Въглен в пепелта" нямам търпение да я прочета, колкото може по-скоро. 



 За "Стъкленият меч" не съм толкова развълнувана, колкото бях, когато я купувах, заради ревютата на всички, в които се казва, че книгата ги е разочаровала, но все пак ще се постарая скоро да я прочета, тъй като "Алена кралица" я обичам доста. А "Не пускай ножа" не можах да я довърша, останах по средата. 



 "Балада" и "Ридание" не ги купих, защото много ме интересуваха, а само защото бяха на намаление и исках да притежавам книги. 


 "Ерагон" я получих като подарък за рождения ден, а другите си ги купих, защото искам да притежавам всички книжки от тази колекция (??). :д




 "Сянка и кост" си я взех от Турция, защото исках да прочета някоя книга на турски. 




 Тази книжка всъщност я бях купила с желание, но като я почнах не ми остана никакво желание да я продължа и вече от повече от година се чудя дали да я дам на някого. 



 И "Тайната история" съм я започвала, както много други книги, и "Щиглецът", но не знам защо не ги довърших. Може би ме беше страх да ги прочета at the time, но това лято I want to take care of them. 







 Да, третата я имам в три издания...


 И тъй като към края ми омръзна да свалям и подреждам всички книги, реших останалите просто да ги снимам, както са на рафта и със звездички съм отбелязала непрочетените:



 And all of them together:




 Also, защото просто трябваше отново да подредя рафтовете си накрая, ето ви и снимки на тях: 




Friday, April 8, 2016

The Throne of Glass Book Tag

 Здравейте, деца мои и другите ми деца, които са по-големи от мен, днес съм се появила с пост, с който си противореча адски много, тъй като ако някои от вас всъщност се интересуват от блога ми и мен самата, знаят, че съм казвала, че мразя тагове. Но чуйте ме, изслушайте ме: всичко си има изключения. Така че, намерих таг, който успя да ми привлече вниманието и бях като "нека покажа на всички как не си държа на думата". Нека започнем: 
Тагът е създаден от Alexa Loves Books и So Obsessed With, а мен никой не ме тагна, но аз тагвам МишЛин, Нора и Юли.

Лизандра: книга с променена корица, която си заобичал 
 Виждали ли сте колко много корици само на английски има "Мъглороден"? My point is, прекрасни са, обичам ги. Също така и промяната в кориците на "Anna and the French Kiss", които минаха от "eh" на "EEEHHHH". 





 Абраксос: книга, която е по-хубава отвътре, отколкото изглежда отвън
 Цялата поредица "Академия за вампири", която ми е една от любимите, но признавам, че кориците на всяка една от книгите са ужасни. Макар че и те получиха промяна, но не съм кой знае колко доволна и от новите корици. Игнорирайте как изглеждат, защото книгите си заслужават. 
 И трилогията "Скъпоценни камъни", която не обичам толкова много, но беше приятна и лека за четене и бих я препоръчала на хора. Обаче мразя корици с хора на тях с изключение на корици подобни на "The Raven Boys", "Мъглороден", "The Unbecoming of Mara Dyer". 

Ерилия: поредица с велик world-building
 Без капка съмнение, "Мъглороден". World-building и "character-building" е това, в което Брандън Сандерсън го бива и доста пъти съм казвала, че е създал великолепен и отличен свят и магическа система в своята трилогия. Също така книгите от света на диска на Сър Тери Пратчет, на който толкова много се възхищавам. И колкото и да не ми допадаха книгите, светът на долноземците и нефилимите на Касандра Клеър в нейните книги за ловците на сенки. В девети клас изпитвах изгаряща омраза към тези книги, поради малко лични причини и заради обкръжението ми. Но наистина обичах "Адските устройства" и съм се решила да им дам втори шанс, като препрочета трилогията и продължа да чета "Реликвите на смъртните", тъй като останах на третата. 

Рифтхолд: книга, която съчетава жанрове
 Ох, главоболието, наречено "Кралицата на Тиърлинг", която намразих още от началото, причините, за което може да прочете в дискусията ми тук. Просто това, което авторката е искала да постигне не се е получило и вместо това е издала една помия. 

Дамарис: книга базирана на/вдъхновена от мит/легенда
 Ами, очевидно почти всичко, което Чичо Рик пише и издава, тъй като има страст към митове и легенди мъжа. "Лунните хроники" броят ли се? Защото са "преразказ" на така известните ни приказки за Пепеляшка, Червената шапчица, Рапунцел и Снежанка. Както и "Двор от рози и бодли" и "Гневът и зората". 

Калтейн Ромпие: книга с неочакван обрат
 "Знакът на Атина" с буквално своя ужасен "cliffhanger", if you know what I mean. "Последната империя", чийто обрат прочетох в час по математика и почти заплаках. Нека не забравяме и обратът с Дмитри в "Академия за вампири", който не помня в коя книга беше, защото вече ми се сливат в главата. 

Асасинската крепост: книга с ненадежден разказвач
 Мара от "The Unbecoming of Mara Dyer", за която знаем, че има психични проблеми, заради които не е сигурно, че това, което вижда и ни разказва е това, което се случва. 

Астерин Черноклюна: книга, която има squad goals
 "Знакът на Атина", вече когато всички се събират заедно. Ако масите не бяха разпределени по богове в гръцкия лагер, седемте героя щяха да седят на масичката на популярните. Също така и групичката ми от сладури крадци и разбойници от "Мъглороден", но в първата книга. Искам да съм с тях преди краят на първата книга. Твърде често ли отговарям с "Мъглороден"?

Терасен: книга, която те кара да се чувстваш сякаш си у дома 
 "НОЩНИЯТ ЦИРК", за която не по-малко от 10 пъти съм казвала, че е като чаша с топъл шоколад, че направо се чувствам удобно, докато мисля за нея. Докато я четях, изпитвах едно такова меко, топло чувство. Ревюто ми за нея тук. 

Елин Ашривер Галатиниус: книга със силата да те унищожи
 Ако сте прочели последния ми пост, знаете, че това е "Гневът и зората", заради която се чувствам сякаш горя. И интересен факт: вечерта, в която я свърших, успях да заспя максимум за 1 час и вечерта след като написах ревюто си за нея, не спах и 1 минутка. 

Манон Черноклюна: книга, която те е изплашила
 "Тайната история" и "Щиглецът", тъй като и двете са ужасно сложни книги, ангажиращи и доста дълги. Но след като лятото започнах да чета "Тайната история", видях, че не е толкова трудна за четене, отколкото просто изисква всяка секунда от вниманието ти, тъй като ако пропуснеш и една дума, цялото изречение губи смисъл. При Дона Тарт няма излишни думи, всичко си е на мястото, създавайкки шедьоври. 

Роуан Уайтторн: книга, която те кара да припадаш (swoon, за да разберете какво се има предвид)
 Ъмм, не мога да се сетя за книга, която ме е накарала да се чувствам така, както се приема swoon, но "Братството на черния кинжал" доста се доближи до това чувство. Ревюто за нея тук. 

Каол Уестфол: Книга, която те е предизвикала да погледнеш на нещата по друг начин
 Всъщност, беше точно "Стъкленият трон", тъй като младежкият ми мозък мислеше, че момичетата, които са асасини и са badass не могат да носят рокли и да са милички и сладички, но boy, was i wrong and deluded. Вече си осъзнавам, че няма само няколко вида момичета, всички сме различни и в това ни е хубавото на човеците, и предпочитам героите ми да не са one-dimensional, и най-вече да са асасини, които носят рокли и корони от цветя, плс. 

Лапичка: книга, която получи за подарък
 "Тъмна любов", "Ерагон", "Анна в рокля от кръв", "Сплавта на закона" са тези, за които се сещам в момента, тъй като последно тях получих като подарък за рождения си ден миналата година. Обичам книги за подарък, дайте ми още. 

Окото на Елена: книга, която намери точно, когато се нуждаеше от нея
 "Гневът и зората"!!! Не е тя книгата, която ме изкара от дългия ми застой, но със сигурност е книгата, която ме надъха да чета повече. Разбрахте ли вече колко много я обичам? Много.