Saturday, February 28, 2015

giveaway (closed)

на 6 март блогът ми ще стане на цяла година!!! пиша в този блог от цяла година и не мога да го повярвам. и затова в аск бях обещала, че ще направя giveaway и ето ме тук. само че няма да е така, както планирах, но все пак кой не харесва безплатните неща???
преди да съм изредила всичко искам да кажа, че моля ви, ако родителите ви не са съгласни да ми давате адреса си, не участвайте в giveaway-a, защото не искам после някой ядосан родител да ми прави проблеми. 
така, първо наградите: 
1. ще получите ръчно напревено от мен бухалче, което е мекичко и сладичко. 
няма да изглежда точно така, защото точно това бухалче го дадох на синем, но ще е нещо подобно. 
2. пръстени
няма да са точно тези или точно толкова, но ще са подобни и слагам снимките, за да разберете горе-долу какви пръстени имам предвид. 
и ако ви познавам, ще ви напиша миличко писмо с много глупости. 
правила:
 1. трябва да последвате блога ми. 
2. оставете коментар под този пост с имейла си, ако не съм сред приятелите ви във фейсбук и няма как иначе да се свържа с вас. просто оставете имейла си, kay. o, и задължително напишете в коментара си, че ще участвате. 
3. както вече казах, не искам ядосани родители, така че ако сте под 18, ги питайте, моля. и ги уверете, че няма да направя нищо лошо с адреса ви. със сигурност ще го забравя веднага като ми го кажете. 
4. и ако не сте от българия, не участвайте, защото не съм богата и не мога да си позволя shipping. което е малко вероятно да стане, защото съм сигурна, че всички, които четат блога ми са от българия.
giveaway-ът ще свърши на 6 март и тогава ще обявя победителя, в какъвто блог пост напиша, така че stay tuned.  

наистина съжалявам, че не мога да си позваля нещо повече, защото все пак съм дете на 15, което не изкарва своите пари и не искам да харча парите на своите родители за такива неща.

Thursday, February 26, 2015

dry leaves and dead flowers

от месеци не съм правила нищо в wreck this journal и заради това не съм писала и снимала нищо за блога, свързано с книгата. но днес ми доскуча и не ми се четеше "град от стъкло", така че реших да се позаблявавам. оставям ви снимките, които направих: 










Tuesday, February 24, 2015

eleanor and park

знаете ли онова чувство, когато прочете една наистина много хубава книга и ви боли, но нямате нищо против тази болка? ето така се чувствах през цялото време, докато четях "еленор и парк". 
еленор е 16 годишно момиче. нова е в училището и носи шантави и безобразно съчетани дрехи и косата й е червена and all over the place. 
парк е 16 годишно момче, което се опитва да бъде невидим и успява. слушалки в ушите и комикс в ръцете. но за негово нещастие, еленор не може да бъде невидима дори и да иска, защото всичко по нея крещи "забележете ме!" и най-лошото - тя сяда до него на автобуса. 
не знам дали ще излъжа като кажа, че това ми е любимата романтична книга, но наистина мисля така, защото беше адски сладко и адски тъжно понякога. имаше доста моменти, в които се смях и такива, в които сърцето ми се разбиваше и исках да прегърна еленор, защото тя го заслужава. 
рейнбоу рауел има свой специфичен начин на писане и знаех, че няма да ме разочарова и с "еленор и парк" и не го направи. даже ми хареса още повече от "fangirl".
всички герои в книгата са много реални, понякога даже твърде реални. всичко, сторено от тях винаги беше толкова човешко и дори и да е грешно, няма как да ги мразиш (освен ричи), защото са написани по адски добър начин. 

книгата я изчетох за 2 дни, което не си е изненадана, защото рейнбоу рауел пише толкова увлекателно, че не искаш да оставиш книгата. и главите са доста кратки, така че it's a win-win situation. и ако не сте я чели, какво чакате?!

Sunday, February 22, 2015

le cirque des rêves

"нощният цирк" на ерин моргънстърн е най-красивата книга, която някога съм чела. 
всичко, което бих могла да поискам от една книга е събрано в "нощният цирк". красив стил на писане, интересни герои, увлекателен сюжет и много мистерия и адски много въпроси, които в края си получават отговорите.
ако не знаете за какво се разказва (да не живеете под някой камък??), нека се опитам да ви обясня. става въпрос за един цирк, който е пълен със загадки и впечатляващи палатки, в които има всякакви уникални вълшебства, които ще ви накарат да искате да не напускате цирка никога. но зад всички тези вълшебни и уникални палатки се крие една игра - съзтезание между двама илюзионисти, които още от малки са били обучавани от двама врагове за тяхната игра. силия и марко биват обучавани по два напълно различни начина и не знаят кой всъщност е техният опонент, докато не бива създаден нощният цирк, който всъщност е тяхната сцена. техните учители отказват да им издадат правилата на играта и как всъщност се побеждава в нея до самия край, което е наистина жестоко, защото двамата младежи се влюбват, което си има своите последици. 
от описанието звучи сякаш само силия и марко са героите, но всъщност имаме и малкия бейли, който расте през книгата и има адски голямо значение за цирка и всички в него. 
книгата се разказва от четири главни гледни точки: на силия, марко, бейли и вашата. да, ващата, защото има малки части от книгата, в които се разказва за вашето преживяване в цирка: 
късно е, затова пред палатката на гадателката няма опашка.
докато хладният нощен въздух навън е наситен с аромат на карамел и пушек, в тази палатка е топло и мирише на ароматни пръчици, рози и пчелен восък. 
не чакате много, за да минете през завесата.
удрянето на мънистата едно в друго звучи като ромон на дъжд. стаята отзад е заобиколена от свещи. 
сядате до масата в средата. столът ви е изненадващо удобен.
лицето на гадателката е скрито зад прозрачен черен воал, но сетлината улява очите й, когато се усмихват.
тя не разполага с кристална топка. нито с тесте карти. 
само с шепа блестящи сребърни звезди, които разпръсва по покритата с кадифе маса и ги разчита така, сякаш са руни. 
говори ви за неща, които няма откъде да знае. 
разказва ви за факти, които вече са ви известни. информация, за която вероятно сте се досетили. възможности, които не можете да осмислите. 
звездите на масата сякаш се движат на трепкащата светлина на свещите. разместват се и се променят пред очите ви. 
преди да си тръгнете, гледачката ви напомня, че бъдещето никога не е издълбано върху камък. 

отваряме с падането на нощта.
затваряме с пукването на зората.

докато четях "нощният цирк" имах чувството, че главният герой всъщност е самият цирк, а не нито силия, нито марко или бейли. разказва се за цирка и за хората, които са свързани с него. циркът оживява благодарение на усилията на марко и силия и ти искаш да си част от него или поне да си rêveur, но да имаш възможността да следиш цирка, където и да ходи (което си е предизвикателство, тъй като никога не се знае къде ще се озове). 
всички герои са прекрасни, сложни и интересни. исках да знам повече даже и за бащата на силия, който беше същински задник и го мразех. но най-интересни ми бяха попет и уиджит, а. х. и цукико. обожавам и четиримата, особено попет и уиджит. 
не знам защо, но докато четях главите от гледна точка на попет и уиджит имах чувството, че пия топъл шоколад. просто чувството беше едно такова топло и сякаш помилваха мозъка ми с красотата си, защото тези глави бяха наистина прекрасни. направо цялата книга я свързам с топъл шоколад, всякакви сладки и червени шалове (което си е нормално). 
отне ми доста време да я прочета, но бях в reading slump и мисля, че най-накрая не съм, тъй като вчера прочетох 160 страници и я завърших и днес съм изчела пак някъде толкова от "елинор и парк". 
първата половина на книгата е много бавна и ти отнема доста време за да свикнеш с това, но си струва, обещавам ви. и доста години се прескачат през главите и понякога се връщаме назад през времето, което е доста объркващо, но и с това се свиква. 
трябва да обръщаш внимание на всички детайли, защото после всичко се свързва в един прекрасен край и всичките ти въпроси получават отговори. особено внимание трябва да се обърнат на главите на бейли, тъй като неговите са в "бъдещето" и при него виждаме последиците от някое действие. действието не е обяснено и последствията изглеждат нищожни, но после след няколко глави се случва действието в главите на силия/марко и си като "уау, добре..."
не знам какво повече да кажа. обичам тази книга и тя заслужава повече внимание и любов. 
mkay, bye. 
"но мечтите имат навика да се превръщат в кошмари." - а. х. 

Friday, February 20, 2015

friday recs is back, baby

имам чувството, че от години не съм писала блог пост за предложения енд стъф, така че ето ме тук с нов пост, в който ще ви наспамя с музика, книги и сериали. (всъщност пиша този пост, защото напоследък чета много бавно и все още не съм свършила "нощният цирк", така че не мога да напиша ревю)
книги
започвам с книги, тъй като са най-малко.
1) "балади и разпади" на георги господинов

поезия съм чела само по интернет преди, но се влюбих в поемите в тази книга и в стила на писане на георги господинов и нямам търпение да прочета и "физика на тъгата". 

2) "нощният цирк" на ерин моргънстърн

все още имам около 150 страници до края на книгата, но знам, че ще стане една от любимите ми. действието се развива мнооого бавно понякога и има адски много time jumps, но авторката реваншира всичко това с прекрасния си стил на писане и интересните герои и самият цирк.

3) "лабиринтът: невъзможното бягство" на джеймс дашнър 
не е нищо велико и невиждано, но е увлекателна и интересна. а и има забавни и саркастични герои and i'm a sucker for sarcastic characters. 

4) "крадецът на книги" на маркъс зюсак
маркъс зюсак знае как да борави с думи и как да се изкаже, че да те заболи или да имаш чувството, че някое божество ти е докоснало мозъка. създава убийствено силни и интересни персонажи и пише прекрасно и да, обожавам го. 

5) "18% сиво" на захари карабашлиев 

обожавам я тази книга и факта, че е българска. захари карабашлиев е създал една наистина много хубава книга, която бих спасила, ако избухне пожар у нас и мога да спася само една. *това беше лъжа, но както и да е* книгата те удря направо в чувствата *въздържа се да каже емоциите* през цялото време. 
окей, това бяха книгите. нека преминем към сериали/филми. 
сериали/филми
от последния път, когато писах такъв пост изгледах доста сериали и филми, така че let's dive in. 
1) the office
в сериала сe разказва за обикновения живот на няколко човека, които работят в един скучен офис и ежедневието им е едно и също всеки ден. заедно с тях преминаваме през техните раздели, загуби и емоции и е толкова трудно да не се привържеш към всеки един герой, защото са човешки същества. и всички са толкова добре представени и искаш да си част от техния живот, макар че няма нищо специално. 
привързах се адски много към героите и сериала и го изгледах за по-малко от месец и доста плаках, когато гледах последния епизод, защото не исках да свърша, защото всичко дотогава беше просто a roller coaster of emotions. 

2) in the flesh
същата ситуация като при the office. привързах се към сериала и героите твърде много, но гадното при този беше, че го изгледах за около 3 дни и не се знае дали ще има трети сезон, така че възможно е да оставим с cliffhanger-a в края на втори сезон. ако не искате да изпитате болка и огромна любов към героите, по-добре не гледайте in the flesh. но има много хубав soundtrack.

3) parks and recreation
от създателите на the office е, но не е чак толкова емоционален като него и parks and rec съдържа повече комедия, макар че и в the office има, колкото си искаш. просто чувството и атмосферата при този сериал са по-различни, но си го обичам също толкова много. 

4) hannibal
преди повече от година (или две??) бях гледала първи сезон на ханибал, но не бях продължила с втори и наскоро си изгледах и първи и втори сезон и емоциите ме удариха в лицето с цяла сила, защото обичам всички герои твърде много. сериала е доста тъмен и има много отвращаващи сцени и точно това ме караше да го мразя и обичам едновременно. ханибал е сериал, който всички трябва да гледат, защото аз така казвам. 
*the funny thing is that you can't help but love and trust hanni* *i'm fucked up, i know*

5) death comes to pemberley
сериалът е само 3 епизода, които са по 1 час и се разказва за събитията след "гордост и предразсъдъци" на джейн остин. не съм чела книгата, но сериалът ми хареса доста. знам, че не е по книгата, но все пак беше прекрасен и много го харесвам. 

6) marvel's agents of s.h.i.e.l.d.
ако ме познавате добре, знаете, че обожавам марвел и особено този сериал. първи сезон бях изгледала преди много време, но все отлагах втори и този януари вече го изгледах и не знам какво да кажа. просто нямам търпение да дойде март, че да излезе другата половина на втори, защото имам твърде много въпроси, които се нуждаят от отговори. 

7) shameless, който for some reason не съм споменавала преди (може и да съм, не помня)
в shameless има твърде много болка и понякога даже не искам да говоря за него, защото ме боли само от мисълта за всичките герои, които си преебават живота отново и отново. все още не съм готова да изгледам епизодите от 5 сезон, така че без спойлери. 

8) penny dreadful 
обичам сериали, които са тъмни и те карат да се замисляш дали можеш да вярваш дори на само един от героите, защото всички са луди по свой собствен начин. 

9) hemlock grove
оооообожавам първи сезон на hemlock grove и отказвам да изгледам втори сезон, защото не ми харесва. няма какво да напиша, защото ако го направя, ще е същото като при penny dreadful.

10) love, rosie
по принцип не харесвам сладникави романтични филми, но love, rosie е изключение, защото е твърде прекрасен за да не го обичам с цялото си сърце. а и lily collins и sam claflin играят главните герои, а аз обожавам и двамата. 

11) big hero 6
винаги съм обичала анимации, така че не е изненада, че се влюбих в big hero 6. и че плаках доста през целия филм. дори и ако не харесвате анимации, моля моля моля моля гледайте big hero 6.

12) the lego movie
като говорим за анимации, които обичам... не съм плакала на the lego movie, но постоянно се смях, което е 100% гаранция, че ще заобичам някой филм. *освен ако смехът ми е просто отчаян, защото някаква простотия се развива пред мен*
нека преминем към музика, защото ми се спи. така става като се събуждаш час преди алармата сутрин. 
музика
















окей, това е за днес. ако не спра, ще заспя върху лаптопа, така че довиждане. 

Monday, February 2, 2015

to the bookstore and back

бях казала в аск, че тази седмица ще напиша няколко блог поста за деня си. и ето ме тук с още един такъв пост. 
тъй като в петък едуина има рожден ден, със сиел решихме да излезем заедно и да и купим книги. но тъй като тя ни каза около 40 книги, които иска, а на нас двете със сиел само няколко от тези книги ни допадаха, около час се мотахме около хеликон и спектър и мислихме кои книги да и вземем. и двете бяхме "HECK YEAH" за нещо на сандерсън, но еди няма голямо желание да чете нещо от него. 
най-накрая и се обадихме и я питахме до коя книга на хари потър е чела и излезе, че не е чела пета, шеста и седма и ние и купихме петата, "орденът на феникса", и "елинор и парк", защото обичаме рейнбоу рауъл. 

"нощният цирк" не е подарък, а е моя и просто си я нося в чантата, защото не излизам без книга от апартамента. 
ениуей, седяхме в парка и на сиел и направих фотосесия с "нощният цирк", тъй като много я харесва. 


започна да ръми, докато седяхме в парка и решихме да отидем до уиски бара, където седнахме в ъгъла, както винаги правим, в което и завадение да сме, защото в ъгъла е винаги най-приятно. 







след като почакахме малко, тъй като сервитьорката не ни видя, тя дойде и аз си поръчах ментов чай, а сиел си поръча марокино/моракино?? идк, и тогава не го разбрах, но пък миришеше много приятно. 






след уиски бара се прибрахме и по пътя към къщи забелязах една "cat orgy", както го нарече миш.



само се надявам едуина да не види тоя пост.