Monday, December 29, 2014

sky lanterns

чудех се дали да напиша този блог пост или рецензия на някоя книга, но се спрях на това, защото искам да си дам малко почивка от многото думи, които пиша в постовете за книги. а и от дълго време не съм правила пост посветен само и единствено на преживяванията ми/фотография. 
в петък, събота и неделя със сиел ходихме на село и лежахме в леглото, гледайки филми и сериали и клипчета от booktube. бяхме си купили летящи фенери преди да тръгнем и втората вечер излязохме да ги пуснем. отне ни малко време да разберем как всичко се прави, но успяхме да се справим и първият отлетя, докато накрая изчезна напълно от поглед. а вторият фенер... ами, изгоря, защото отказваше да отлети и ние просто се снимахме с него, докато все още си беше горе-долу здрав и после го угасихме и си тръгнахме. 







никога не съм пускала фенер и беше прекрасно преживяване и ми напомни за филма "tangled". 
като се върнахме вкъщи, решихме да се гримираме и да направим още няколко снимки.









и тая рандъм снимка я слагам just because.



Thursday, December 25, 2014

mailbooks

намерих най-прекрасното нещо на света. нарича се mailbooks и е програма за книги. не знам как точно да го обясня, но ще се опитам да прозвуча разбираемо. бейзикли, mailbooks е програма, която си теглите на компютъра (няма нужда от инсталиране), разархивирате я в някоя папка и се появяват няколко файла. цъкате върху mailbooks.exe и ви се отваря програмата. тя е нещо като обмен на книги, но не точно. потребителите отбелязват кои книги притежават в електронен формат и вие давате заявки за книгите, които желаете и потребителят, на който сте изпратили заявката ви праща книгата. и вие можете да пращате книги, но не е задължително, но все пак ако имате някои електронни книги, не е зле да допринесете с тях. 
линк към mailbooks.
разбира се, има и chitanka.info, но mailbooks е много по-прекрасно, защото има доста повече книги, които са интересни и повечето са съвременни и YA, което винаги привлича вниманието ми. 
можете да си изберете в кой формат да са книгите и кой език. засега съм много доволна от програмата и дадох заявка за доста книги и получих половината от тях, а имам програмата от ден и половина. 
искам да благодаря на PanJoro, че е създал нещо толкова полезно за мен и другите, които обожават книгите, но или не могат да си позволят, или майка им не позволява. 
иска ми се да можех да напиша по-дълъг блог пост, но засега е това. просто исках да ви информирам за mailbooks. 

Tuesday, December 23, 2014

часът на чудовището

напоследък само рецензии ми се пишат и затова си избирам някоя книга, която съм прочела през лятото и започвам да пиша. i hope you don't mind, че напоследък само за книги говоря в блога си, но искам да се фокусирам повече върху тях. 
време е да пиша за "часът на чудовището" на патрик нес. историята за книгата ме кефи адски много. не, не говоря за история в книгата, а за тази на авторите. мхм, патрик нес не е единственият автор. оригиналният автор е била шавон доуд, но е починала преди да завърши книгата. тя е написала началото и е записала бележки за идеята си и къде историята се развива, но времето не и достигнало за довършване на започнатото. патрик нес бил попитан дали може да продължи и довърши историята на шавон и след като е приел се е появила тази прекрасна книга с прекрасна история скрита вътре в нея. 


очевидно е, че корицата е прекрасна и няма какво повече да се коментира върху нея. 
разказва се за конър, който всяка нощ бива посещаван от чудовището, докато една нощ го посещава, но не и чудовището, което конър очаква. откакто майката на конър е започнала лечението си за рака, конър го посещава чудовището от съня. но през тази вечер го посещава нещо по-древно и диво, което иска истината от конър. 
в книгата има илюстрации, които добавят един допълнителен ефект, който е невъзможно да се постигне с думи, макар че патрик нес е адски добър с думите. но искам да благодаря на художника, джим кей, за прекрасността в книгата. 



стилът на писане е повече от добър и сега искам да прочета всички книги на патрик нес. макар че идеята е на шавон доуд, трябва да признаем, че патрик нес е направил нещо убийствено, защото е добавил и свои идеи и е използвал и идеите на шавон доуд по най-хубавия начин възможен. 
прочетох "часът на чудовището" за ден, защото просто не можех да я оставя. до края не разбираш какво всъщност се случва, защото книгата си е голям mind fuck, а аз обичам mind fucks. 
изобщо не му завиждам на конър, защото животът му е ад и ми се иска да можех да се пресегна през книгата и да го прегърна. 
няма да разказвам нищо за героите, защото всеки един е добър по свой начин и не съм сигурна, че бих могла да кажа нещо без да спойлна някои важни неща. 
краят тотално ме съсипа и не мисля, че бих прочела книгата отново, колкото и да я обичам. не искам да мина през същите унищожителни чувства отново. 

Monday, December 22, 2014

"целувка за ана" и "звезди за лола"


тъй като напоследък съм в настроение за сладникава музика, анимета и книги, реших да напиша ревю за "целувка за ана" и "звезди за лола". те са първите две книги в трилогия и третата излезе преди доста време, но все още не е преведена на български. не са напълно свързани помежду си, но все пак героите от първата книга ги има и във втората и в третата са всички заедно с новите главни герои. всяка една книга е любовна история за следователните герои и всичко в тях е толкова сладко и миличко. 
започвам с "целувка за ана". 


корицата се опитвам да я игнорирам, но... толкова е ужасна в сравнение с кориците на оригиналните книги. защо, егмонт?! и заглавието... "anna and the french kiss" някак е станало "целувка за ана". 
героите са ана (no shit) и етиен сен клер. събитията се развиват във франция. героинята бива изпращана да учи в американско училище в париж против желанието си, но баща и настоява и тя няма друг избор. макар че мисли, че няма да и хареса и даже в началото плаче, всичко се развива по-добре от очакваното. създава нови приятели и се запознава със сен клер, който е момчето мечта на всеки (поне на мен). двамата се разхождат из париж и обикалят кина и книжарници и какво ли става? ами, влюбват се, разбира се. 
ана, за разлика от адашката си в "50 нюанса сиво", е прекрасна и много я обичам. заради нея сега и аз искам да живея във франция и да си намеря някой сен клер. 
сен клер... няма да го наричам етиен, тъй като само ана може. толкова е прекрасен. не, не е лошо момче. и това ми хареса най-много. вече всяка втора YA книга има лоша момче. сен клер беше мил и сладък и се държеше добре с всеки и и и и... обичам го. макар и животът му да е fucking hell, той успява да се държи добре с хората около себе си и да се усмихва. ето, че не всеки герой с tragic backstory e или зъл, или луд. 
книгата я прочетох за ден през лятото и всички герои толкова ме зарадваха. джош също е прекрасен, но неговата голяма роля е в третата книга. 
ако кажа още нещо за тази книга, сигурно ще ви спойлна всичко, така че стига толкова.
да преминем към "звезди за лола". 


още по-грозна корица, но пък заглавието не е чак толкова зле... но все па на английси е "lola and the boy next door" и нашите някак са го прочели "звезди за лола". няма лошо. 
тази не ми хареса толкова много, колкото "целувка за ана", но все пак беше прекрасна. 
лола обича да носи цветни перуки и дрехи, които повечето биха намерили за странни. иска да отиде на бала си облечена като мария антоанета и целта и е сама да си ушие роклята. и разбира се, с тази рокля ще носи кубинки. другото и желание е бащите и да приемат гаджето и последното желание е никога да не се види с близнаците бел. 
е, едно от тези желания се случи. 
книгата е доста сладичка и лола всъщност я харесвам повече от ана. но крикет не може да се сравни със сен клер. крикет не може да стъпи на малкото пръстче на сен клер. трябва да спра да говоря за сен клер. 
обичам, че лола има бащи, не баща, а бащи. да, браво на стефъни пъркинс. и, че носи различен цвят перука всеки ден и дрехи, които повечето хора не одобряват. обичам лола. 
крикет... ами, какво да кажа? беше ми малко безразличен. шипвам ги с лола, но просто не беше кой знае какво. и той си е добричък и миличък като сен клер, и доста изобретателен, тъй като е внук на александър греъм бел. най-много ми хареса, че и той като лола си се облича по свой, уникален начин. толкова си подхождат. 
и най-важното... имаше сен клер и ана в книгата. упс, сори, трябваше да ги спомена. 
и пак като при първата, ако кажа нещо повече, ще ви спойлна всичко, така че спирам тук. 
само трябва да знаете, че и двете ги обожавам и са ми бебета и ги обичам повече от всичко и бих дала душата си за да издадат най-накрая и третата на български. 

Monday, December 15, 2014

2014 in a blog post

тъй като 2014 наближава края си, реших да напиша този блог пост, в който ще изредя книгите, които съм изчела тази година и ще постна някои снимки от специални за мен дни/събития. 
малко cheat-нах и успях да прочета 73 книги, а целта ми беше 55. как? ами, миналата седмица започнах да чета манга и до сряда успях да прочета около 25 тома. мда, не съжалявам. 
ще ги подредя в реда, в който съм ги чела, така че може да видите няколко книги от една поредица в различни места и просто ще е хаос. 

1. "името на вятъра" на патрик ротфус
тази книга я четох поне месец, тъй като е адски дълга, но беше просто прекрасна. иска ми се да бях започнала годината с някоя друга книга, но това не означава, че не я обичам. 

2. "aristotle and dante discover the secrets of the universe" на benjamin alire saenz
любовта ми за тази книга е безмерна. 

3. "синдер" на мариса майър
книгата беше доста интересна и нямам търпение да продължа с поредицата. може и втората книга да ми е първата за 2015.

4. "кръвно обещание" на ришел мийд
помня, че започнах да чета "академия за вампири" заради сиел и обикнах поредицата много бързо и лошите неща, които имам да казвам за нея се броят на пръстите на едната ми ръка. 

5. "звезди за лола" на стефъни пъркинс
тази книга е толкова сладичка, че почти на всяка страница издавах звуци като awww. тя всъщност е втората в поредицата, но аз реших нея първо да прочета, а първата по-късно през годината.

6. "хартиени градове" на джон грийн
тя ме разочарова, тъй като винаги очаквам много от джон грийн, но все пак краят не беше зле.

7. "игра на тронове" на дж. р. р. мартин
и тя пак като "името на вятъра" ми отне много време, но и нея обикнах адски много. 

8. "рубиненочервено" на кирстин гир
всичко в книгата се развива много бързо и това ми хареса и беше доста приятна, но не бих я нарекла любима или уникална.

9. "the unbecoming of mara dyer" на michelle hodkin
доста ми хареса, макар че пак като горепосочената, не бих я нарекла любима.

10. "miss peregrine's home for peculiar children" на ransom riggs
идеята в книгата ми хареса, но просто не се впечатлих чак толкова, колкото очаквах. всъщност, имам ревю за нея в блога, така че може да го прочетете. 

11. "сапфиреносиньо" на кирстин гир
тази е продължението на "рубиненочервено" и с тази трилогията започна да ми става все по-антипатична. 

12. "смарагдовозелено" на кирстин гир
продължението на "сапфиреносиньо" и с нея вече наистина се разочаровах. 

13. "нощна сянка" на андрея креймър
очаквах много повече, но все пак някои аспекти ми харесаха и не мога да кажа, че напълно е зле. 

14. "стрелецът" на стивън кинг
напълно бях забравила, че съм я чела тази година и сега като гледам списъка се сетих колко много я харесах. 

15. "точния мерник" на кърт вонегът
не всички са чували за тази книга и много малко са я чели, но това не означава, че не е прекрасна. не е нещо специално, но на мен много ми хареса. книгата се нарежда сред любимите ми. 

16. "сблъсък на крале" на дж. р. р. мартин
продължение на "игра на тронове" и като първата книга я заобичах. 

17. "последната империя" на брандън сандерсън
тази книга я обичам толкова много. прочетохме я заедно със сиел и ако ни питате за любима трилогия, веднага ще отговорим "мъглороден".

18. "стъкленият трон" на сара дж. маас
първоначално не я харесах, но колкото повече мисля, толкова повече започва да ми допада и харесва. 

19. "the unexpected" на jax holt
това всъщност е къс разказ, изпратен ми от автора, който не ми допадна много. 

20. "кладенецът на възнесението" на брандън сандерсън
продължение на "последната империя" и е перфектна. 

21. "хари потър и философският камък" на знаете кой
не знам за кой път я препрочетох но беше още по-прекрасна.

22. "множество катрини" на джон грийн
или както тинка я нарича - "множество картини". любимата ми на джон грийн.

23. "хари потър и стаята на тайните" на знаете кой
има ли нужда да пиша нещо?

24-28. поредицата "хрониките на спайдъруик" на холи блек и тони дитерлизи
и петте книги ги препрочетох за ден и бяха awesome as fuck.

29. "приказките на барда бийдъл" на може ли да познаете кой
беше много яко да прочета нещо от света на хари потър. 

30. "fangirl" на rainbow rowell
cutest book ever.

31. "хари потър и затворникът от азкабан" на няма да кажа кой
*фенгърлване* *реване* *истеричен смях*

32. "часът на чудовището" на патрик нес
прекрасна история и прекрасни илюстрации.

33. "целувка за ана" на стефъни пъркинс
и това вече е първата книга, за която говорех в началото и вместо нея бях прочела "звезди за лола", но тъй като не са пряко свързани, нямаше проблем.

34. "fantastic beasts and where to find them" на you know who
"беше много яко да прочета нещо от света на хари потър" част 2.

35. "героят на времето" на брандън сандерсън
продължение на "кладенецът на възнесението" и последната в трилогията. беше най-перфектната и мисля, че само брандън сандерсън е добър в завършването на някоя трилогия.

36. "цялата истина в мен" на джули бери
тази книга ме смаза психически. 

37. "духовна връзка" на ришел мийд
ами, имаше ейдриън и димитри, така че...

38. "сънища за богове и чудовища" на лейни тейлър
брандън сандесън номер 2, защото този край беше перфектен.

39. "quidditch through the ages" на it's getting old now 
"беше много яко да прочета нещо от света на хари потър" част 3.

40. "four" на вероника рот
след "предани" ми дойде добре и като успокоително.

41. "крадецът на книги" на маркъс зюсак
купете ми всичко на зюсак, плс. 

42. "кръвта на олимп" на рик риърдън
ще рева, защото точно от рик риърдън не очаквах да се провали с последната книга от поредицата, а той точно това направи. 

43. "precy jackson's greek gods" на рик риърдън
и тази ми подейства като успокоително след "кръвта на олимп". 

44. "обсидиан" на дженифър л. арментраут
имам ревю в блога, което можете да прочетете, но като цяло мразя деймън блек и книгата ме разочарова. 

45-58. "haikyuu!!" на haruichi furudate
и манията ми по манга започна от тук, като за няколко дни прочетох 14 тома. 

59. "18% сиво" на захари карабашлиев 
всъщност, предишният ми пост е ревю за тази книга. 

60-73. "tokyo ghoul" на sui ishida 
засега това ми е любимата манга. толкова много обожавам анимето на tokyo ghoul, но мангата е 100 пъти по-добра. 

и това са книгите за тази година. може и да прочета някоя друга книга до края на месеца, но се съмнявам. сега се опитвам да реша коя да започна в януари. 
като цяло беше доста добра книжна година, тъй като повечето ги заобичах. нека се надяваме догодина да бъде още по-добре. чакам препоръките ви за книги. 


сега към снимките, които разказват по-добре от мен.

Thursday, December 11, 2014

18% сиво


не знаех как да опиша любовта си за "крадецът за книги", но някак успях, но при "18% сиво" аз... ами, наистина не знам. просто самата книга е любов. 
изпитах толкова много чувства, докато четях тази книга и в края просто щях да ревна. напоследък доста рева на книги и сериали. 
най-много ме радва фактът, че е българска книга. и ако знаете за още такива прекрасни български книги, кажете ми. 
заради тази книга ми се прииска да започна да снимам отново и то в черно-бяло. но както и да е. трябва да започна с тая рецензия най-накрая. 
първо героите. 
зак наистина ме радва, защото е човек. просто човек е. не е забележителен, не е специален и това ме радва. фотограф е и това ме привлече у него, тъй като аз самата съм аматьор в сферата на фотографията. имаше моменти, в които не ме радваше никак, защото всеки път, когато видеше дебело момиче отбелязваше "и едно дебело, грозно момиче". не видях нито веднъж просто "едно момиче" или "едно дебело момиче". абсолютно винаги беше или "едно красиво, слабо момиче", или "едно дебело, грозно момиче". това доста ме бъгна, но иначе всичко друго в книгата ми хареса. 
ами стела... стела я виждахме просто в спомените на зак и няма как да знаем каква всъщност е, тъй като зак я боготвори и за него тя няма недостатъци. тя ми беше брезразлична, но обикнах малките диалози между тях и спомените на зак. 
честно казано, беше ми по-интересно да чета диалозите и спомените, което не означава, че другите събития бяха скучни. напротив, това, което се случваше на зак в настоящето беше наистина увлекателно и ме караше да продължавам да чета, но спомените някак ме привлякоха повече. 
зарадва ме това, че премина половината америка с колата си и правеше снимки на всякакви неща. все пак това е нещо, което и аз искам да направя. е, не точно америка but you get it.
книгата няма да се хареса на всеки, защото захари карабашлиев има един такъв специвичен стил на писане, който не съм срещала често, да не кажа никога. 
не знам какво повече да кажа, тъй като съм зле с това да изразявам емоциите си към книги, така че стига толкова. 




Tuesday, November 18, 2014

reading slump

ако не знаете какво означава slump, 1) защо, след като следвате мен и 2) буквално се превежда спад или период от време, през който някой човек не върши нищо. а следователно, reading slump е период от време, през който някой човек не (може да) чете нищо. 
откакто започна училището, съм в reading slump, и която и книга да започна трудно я прочитам. дори и да е адски добра. 
мразя да съм в reading slump, но нищо не може да се направи, докато не намеря онази книга, която ще изкара от slump-a. или ще чакам, докато училището свърши.
така че реших днес да направя списък от книги, които са адски лесни за четене и могат да ви помогнат да се върнете в света на четенето.

1. "обсидиан" на дженифър. л. арментраут
колкото и да не харесвам тази книга, вярно е, че се чете много бързо и може да ви измъкне от reading slump.

2. "целувка за ана" на стефъни пъркинс
мразя българското заглавие на книгата, но самата нея я обожавам и я прочетох за един ден. 

3. "звезди за лола" на стефъни пъркинс
just as cute as the first one.

4. "fangirl" на rainbow rowell 
не знам от къде ще си я купите, но трябва да си я купите, защото е толкова сладка и перфектна. и има много хубави цитати, свързани с писането. и нея я прочетох за ден, а е доста по-дебела от "целувка за ана".

5. "часът на чудовището" на патрик нес
има прекрасни илюстрации и прекрасна история, така че я прочете дори и да не сте в reading slump.

6. джон грийн
мда, вече ми омръзна да слушам за него, но си е вярно, че е добър автор и има хубави книги, които се четат лесно и бързо.

7. трилогията "скъпоценни камъни" на керстин гир
само първата книга харесвам, но и трите се четат сравнително лесно и бързо. 

8. "13 причини защо" на джей ашър
винаги ще повтарям да я прочетете. 

9. "цялата истина в мен" на джули бери
тази книга... съсипа ме. толкова е прекрасна. 


и спирам на 9, защото е любимото ми число и ще запазя другите книги за друг пост, в който ще ви отрупам с книги, които трябва да прочетете. 

Monday, November 10, 2014

препрочитане на книги

не знам за вас, но аз имам проблем с това да препрочитам книгите. например през лятото се заех да препрочета "хари потър", но стигнах само до трета книга и като започнах четвърта се отказах. а аз обичам "хари потър". 
преди седмица се реших да препрочета "пърси джаксън и олимпийците" и не можах даже да преполовя първата книга. 
преди доста време се опитах да препрочета "вината в нашите звезди" и просто не се получи. 
единствената книга, която мога да препрочитам без проблем е "13 прични защо", може би защото се чете много бързо, или защото е специална за мен. и горепосочените книги са специални за мен, но никога не мога да ги довърша. 
както и да е, нека продължа с нещо по-различно, което няма нищо общо с това дали аз мога да препрочета някоя книга. 

имам позитивно и негативно мнение за препрочитането на книги. 
мисля, че е хубаво да прочетеш някоя книга, която обичаш отново и да си спомниш хубавите моменти с нея. но също така и не ми харесва, защото има толкова много книги, които трябва да прочета и всеки месец излизат нови. най-големият ми проблем с препрочитането е, че докато четя някоя нова книга изведнъж ми се иска да препрочета "хари потър" и започвам и просто изоставям другата. или ми се препрочита нещо, но същевременно не искам и влизам в т.нар. reading slump и не чета нищо. 

в момента ми се препрочита "сойка-присмехулка", но същевременно не искам, защото искам да прочета "град от стъкло" и "елмазеният дворец", които също не искам да прочета, защото искам да прочета "сойка-присмехулка". виждате ли ми проблема?! 

Sunday, November 9, 2014

книги, които завинаги ще останат с мен

реших да напиша всички книги, които някога са ми правили огромно впечатление и просто ги обожавам и си запазвам правото да обновявам този лист, ако искам. 
just a disclaimer: пиша това без никакво обмисляне, така че мога и да изпусна някои книги but whatever. 

1. трилогията "мъглороден" на брандън сандърсън.
никога, ама никога няма да спра да говоря за това колко перфектна е тази трилогия. обожавам я. особено героите, които са толкова реалистични, макар и книгите да са фентъзи. 

2. поредицата "хари потър" на дж. к. роулинг
не мисля, че е нужно да обяснявам нещо тук. 

3. поредицата "пърси джаксън и олимпийците" и поредицата "героите на олимп" на рик риърдън
знам, че много хора са пораснали с хари потър, но аз пораснах с пърси джаксън. 

4. "името на вятъра" на патрик ротфус
обожавам почти всички фентъзи книги, които съм чела, но тъй като "името на вятъра" беше една от първите я обичам най-много от всички. и искам да се омъжа за квоте, защото е бебенце. 

5. "aristotle and dante discover the secrets of the universe" на benjamin alire saenz
ако ме следите в аск или просто ако ме познавате, със сигурност знаете колко много обичам тази книга.

6. "13 причини защо" на джей ашър 
традиция ми е да я препрочитам всяка година. 

7. "вината в нашите звезди" на джон грийн
макар и да ми омръзна да чувам за нея и вече да ми е банална, няма да отрека, че по времето, когато излезе и я прочетох я обожавах и говорех само за нея. все пак беше една от любимите ми книги и ми повлия толкова, че чак името на канала ми е thefaultinmybooks. но всичко се променя и вкусът ми за книги драстично се промени за една година и вече не е една от любимите ми, но все пак заслужава място в този списък. 

8. "точния мерник" на кърт вонегът
не съм чувала абсолютно никого да говори за тази книга и тя със сигурност заслужава повече. 

9. "часът на чудовището" на патрик нес
историята, както и илюстрациите, ме остави изумена. 

10. "песен за огън и лед" на дж. р. р. мартин
no explanation needed.

11. "eon" на alison goodman
best badass protagonist ever.

12. "крадецът на книги" на маркъс зюсак
просто прочетете ревюто по-долу и ще разберете колко много я обожавам тази книга. 

13. трилогията "създадена от дим и кост" на лейни тейлър
обичам, обичам, обичам тези книги. особено последната. малко е трудно да свикнеш със света, но все пак е прекрасна трилогия.

14. трилогията "адските устройства" на касандра клеър
много по-добра е от "реликвите на смъртните" и обичам джем. 

15. сагата "здрач" на стефани майър
колкото и неприятни да са ми тези книги, няма да отрека, че ми помогнаха да чета повече и бяха първите ya книги, които прочетох.

16. "великият гетсби" на франсис скот фитцджералд
обичам тази книга и обичам този автор.  

Friday, November 7, 2014

обсидиан

извинявам се за снимката, но ме мързи да снимам книгата отново за по-качествена снимка, а и не искам да я докосвам или изобщо да я виждам. 

мда, сигурно още от горното изречение сте разбрали какви са ми чувствата към тази книга. първо искам да кажа, че е добра като за книга, която да четеш без много да се замисляш, но проблемът е там, че аз твърде много се замислям. 
просто не разбирам как може авторката изобщо да е помислила, че такава връзка между героите е здравословна, че и романтична/секси. 
искам да започна с деймън блек, който си знаех, че ще е "лошото момче" в тази книга, но не очаквах да е чак такъв кретен. държи се адски гадно с кейти почти през цялото време освен в онези редки моменти, в които личността му се променя коренно и виждаме "истинския" деймън. мисля, че авторите прекаляват с тази "истинска" личност на хората, която винаги крият зад обидни думи и подигравки. ъгх. 
главната ни героиня, кейти, не търпи повечето от глупостите на деймън, но и тя ме разочарова, защото виждаме как се мисли за много умна и по-висша, защото чете книги *кхъм*, а имаше много ситуации, в които се държеше като пълно говедо. не описвам много герои с тези думи и ето, че кейти влезе в тази категория след бела суан и ана стийл. и искам да спомена, че ана стийл е всъщност бела суан, тъй като "петдесет нюанса сиво" е фенфикшън на "здрач". а докато четях "обсидиан", имах чувството, че чета "здрач", само че с извънземни. 
това беше главният ми проблем. книгата си беше чисто пренаписан "здрач" и ги имаше класическите сцени като смяната на градове (от огромен и слънчев град в някакъв малък), разходките в гората, катастрофата с колата, признанието в гората, "омразата" на момчето към момичето (което си го има в доста ya книги). просто самата атмосфера беше като при "здрач" и героите бяха същите с различни имена и малката разлика между кейти и бела, тъй като кейти е доста по-умна в сравнение с любимката ни бела. 
авторите трябва да спрат да пишат такива глупости, защото не е здравословно за хората, тъй като започват да мислят, че връзки, в които се обиждате взаимно и се мразите са окей!! не е окей да си във връзка, само защото другият човек е красив и те привлича физически, но иначе го мразиш и този човек те обижда постоянно и се държи с теб сякаш с боклук. 
имах намерение да продължа да чета поредицата, когато започнах тази книга, но след като я свърших... ами не, със сигурност няма да се измъча да прочета още от тъпите глупости на деймън блек, който сигурно ще се превърне в някакъв спасител и ще видим "истинската" му личност и бла бла. все клишета. 
о, искам да кажа нещо преди да свърша с рецензията. ако бяхте извънземни, които не искат да бъдат забелязани от хората бихте ли живяли в малък град, бихте ли се държали зле с всички хора около вас и бихте ли избрали да изглеждате като някакви модели и да се казвате деймън?! защото по този начин, приятелю, ще те забележат на секундата. 
и да, това беше и само заради готините моменти, в които кейти не се държеше глупаво, дадох 2/5 звезди на книгата. 

Sunday, October 26, 2014

крадецът на книги

я познайте на кой му стана скучно и реши да напише рецензия за "крадецът на книги" на маркъс зюсак? 
мразя като някой каже нещо подобно, но и аз го правя, така че i am in no position to judge, но човеците сме си такива. 
книгата ме порази емоционално, и когато някой ме питаше за нея, просто казвах: "ъъъъ, уникална е." не можех да формулирам нормални изречения, с която да я опиша и не съм сигурна, че и сега бих могла да го направя. но ще се пробвам. 


първо искам да кажа, че книгата се разказва от гледна точка на смъртта. и още от това трябва да разберете, че е уникална. 
началото на книгата:
"first the colors, then the humans. that's usually how i see things." 
и краят: 
"i am haunted by humans." 

само тези два цитата имат силата да ме накарат да заобичам книгата още повече. 
мислех, че ще ми е странно да чета от гледна точка на смъртта, но беше толкова нормално. маркъс зюсак е много добър в описанията и просто в писането. има свой уникален стил на писане, който не съм срещала досега. и ми се иска да прочета всичко написано от него. 
героите са толкова внимателно изпипани и написани, че направо са перфектни. не перфектни като "герой, който не прави нито една грешка и няма недостатъци", а като герой, който има недостатъци и го осъзнава и просто се държи/изглежда като човешко същество. 
не мога да избера любим герой от книгата, но знам, че със сигурност не е хитлер, или пък последователите му. 
има специално място в сърцето ми за руди, ханс и роза, но си обичам и лизъл, и макс също толкова много. с лизъл се свързах доста лесно, защото тя обича книгите. и не, името на книгата не е някаква метафора, тя буквално е крадец на книги. а руди, с коса в цвят на лимон... толкова е прекрасен. ето, не мога да изразя емоциите си с думи. 

тъй като не знам още какво да напиша, ето някои цитати от книгата: 
"i have hated words and i have loved them, and i hope i have made them right."
"even death has a heart." 
"a snowball in the face is surely the beginning to a lasting friendship." 
"the consequence of this is that i'm always finding humans at their best and worst. i see their ugly and their beauty, and i wonder how the same thing can be both (death)."

възможно ли е да намразя хитлер още повече само заради една книга? мисля, че мога. 
маркъс зюсак вече официално ми е любимият автор и тази книга ще я препоръчвам на всеки срещнат. трудна е за четене, да, но си заслужава. 

Wednesday, October 22, 2014

играчки от втора употреба

знаете ли кое ми е любимото нещо във вторите употреби? играчките. 
има толкова готини играчки. но най-готини са куклите, които искам да купя, защото изведнъж ми се прииска да си започна колекция от странни кукли. 
ето и снимки на мен, синем и играчките: 














намерихме и запасите на крисчън грей от колани. 

преди втората употреба бяхме в кафеното "винтидж библиотека" ака моята любов. и ако сте от кж и никога не сте ходили там, the hell is wrong with you???




do you see how full of joy i am????



Monday, October 20, 2014

just a "small" life update

не мога да повярвам, че това се случва в момента. да не би най-накрая да пиша блог пост?! не знам вече колко време мина от последния ми пост, но ми се стори като цяла година.
наистина съжалявам, но никак не е лесно да си девети клас. както и да е. реших да напиша блог пост за това какво съм правила напоследък, къде съм ходила, какво съм снимала. и tbf, доста снимки ми се посъбраха, но ме мързеше да направя отделни постове за всички. :дд
first of all
почивах си на село за четири дни, защото бях и се чувствах доста зле. но бавно-бавно се оправих и даже през втория ден ходихме на едни релси. и имаше много готин тунел. и не, не говоря за релсите/тунела в простор.











the second adventure:
ходихме пеша от кърджали до зимзелен с мама, тинка, сестра и и майка и. в зимзелен е т.нар. "каменна сватба". 
всеки поход ми се струва фасулска работа след рилските езера.
знаете ли колко се разълнувах като видях тези шоколадови монети в магазина?! обожавам ги и не бях виждала такива от години. 























adventure número tres:
с брат ми, his bae и мама ходихме до дяволския мост, макар че и преди съм ходила. но предишният път мостът и пътят, водещ до него бяха в ремонт, така че не видяхме много. 











и последното адвенчърче, което не е нищо особено, защото просто бяхме на село и нахраних две гладни котенца, на които няма да получите снимки, защото ме мързи в 11 да прехвърлям снимки от камерата на лаптопа. упс, сорка. 
















и това е всичко за този пост.
да се надяваме да поствам често. с: