Thursday, December 24, 2015

Любими книги от 2015


"Любими книги от 2015" всъщност трябваше да е видео, което щях да пусна на канала си, но компютърът ми, който беше пред разваляне, най-накрая ме предаде, така че за малко пак ще ви оставя без клипове. А и не пропуснахте много, защото клипът стана доста скучен и не бях изобщо доволна от него. Но тъй като напоследък пренебрегвам и блога, реших да споделя любимите си книги от тази година под формата на блог пост. 

Tова трябваше да ми е thumbnail-a на видеото. 

 От страна на четене на книги, тази година беше доста разочароваща, защото не прочетох толкова, колкото исках, но от страна на развитие на личността ми и щастието ми, не можеше да е по-добра година. Но за годината ми ще има различен блог пост, така че да минем към книгите. 
 Целта ми в GoodReads беше 60 книги и успях да прочета точно толкова, но много от тях ме разочароваха и открих, че тази година съм започнала да гледам на книгите с критично око и да не извинявам всяка грешка, която срещна, дори и книгата да ми е една от най-любимите. Все пак успях да намеря някои книги, които ме плениха изцяло. 

"The Ocean at the End of the Lane" на Нийл Гейман


 Една от най-красивите книги, които съм чела и която успя напълно да ме плени още от първото си изречение и ме държа в ръцете си до последното. Ревюто може да намерите тук. 


"All the Bright Places" на Дженифър Нивен


 Така и не се научих как да обяснявам чувствата си към тази книги, което беше една от причините да не напиша ревю за нея. Една от любимите ми е, макар че да не е нищо специално. 


"The Raven Boys" на Маги Стийвотър


 Ето една книга, която може да ми изкара сърцето пред очите, да го стъпче и да го хвърли през прозореца и аз ще кажа "Благодаря." Абсолютно влюбена съм в "The Raven Boys", в стила на писане на Маги и в героите. Ревюто може да прочетете тук. 

"The Dream Thieves" на Маги Стийвотър, продължението на "The Raven Boys" 


 Абсолютно. Влюбена. В първата книга заобичах героите, но в тази започнах да ги обожавам. 


"Сплавта на закона" на Брандън Сандерсън


 Ако ме познавате добре, или ако просто ме знаете, няма как да не сте забелязали огромната ми любов към трилогията "Мъглороден" и Брандън Сандерсън. Така че беше пълно удоволствие за мен да прочета за света от "Мъглороден" след 300 години. Новите герои са също толкова брилянтни като тези от "Мъглороден" и светът е все още толкова силно строен, което не е изненада, тъй като това са силните страни на Сандерсън. 


"Полулош" на Сали Грийн


 Ето я и другата книга, на която бих благодарила, ако ми изтръгне сърцето, което всъщност направи. Ревюто може да прочетете тук. 


"Къде си, Бернадет" на Мария Семпъл


 Обикнах простия начин, по който тази книга беше написана и как не разчиташе само на динамика и романтика, както много от книгите напоследък правят. Ревюто може да прочетете тук. 


"Нощният цирк" на Ерин Моргънстърн


 Една ужасно специална за мен книга, която ме кара да се чувствам сякаш съм в някоя топла вана и пия горещ шоколад, докато ароматни свещи горят около мен и слушам някоя бавна песен. Ревюто може да прочетете тук. 


"Езерното момче" на Павел Вежинов


 Една от книгите, които ценя много и която е много важна за мен. За доста дълго време никнейм-а ми в аск.фм беше "езерното момиче" заради нея. 


"Жътварят" на Тери Пратчет


 Това беше първата книга на Тери Пратчет, която прочетох и която също така пуснах за Travelling Book Project. На някои места съм се смяла със смях и уважавам книгите, които успяват да ме накарат да се засмея. 


"Carmilla" на Joseph Sheridan Le Fanu


 Обичам уеб сериала, макар че не съм гледала втори сезон, но книгата я заобичах още повече. По едно време постоянно повтарях на всички да я прочетат. 


"The Song of Achilles" на Madeline Miller


 Всъщност в момента я чета, но отсега знам, че ще е със сигурност една от любимите ми, защото не ме е разочаровала нито веднъж досега. Точно заради нея всъщност пише в GoodReads, че съм прочела 59/60 книги, но тъй като знам, че ще я свърша най-късно до 26, направо я смятам за прочетена за този пост. 

Sunday, November 29, 2015

Песни, с които да навлезеш в КПОП-а

Алтернативно заглавие за този пост, предложено от Вик: "Саундтрак за портата на Ада." 

 Здравейте, радвам се пак да пиша в този позабравен от повече от 2 месеца блог. Мога да обясня какво ми пречеше да пиша в блога. Първо, училището (разбира се). Второ, фактът, че от края на август насам съм прочела максимум 2 книги. И трето, главната причина за моето отсъствие, КПОП (also known as hell). Вече от година имах намерение някак да навляза в КПОП-а, но все не улучвах правилните песни, когато точно в началото на училището помолих Бамби за плейлист от песни за beginners и се прецаках много яко. Можех да помоля за този плейлист в началото на лятото, но не, трябваше да е в началото на училището, че да имам друго нещо освен книгите да ме разсейва. Интересното при КПОП-а е, че идваш за музиката, но оставаш заради членовете на групите. 
 Тъй като аз вече продадох душата си и горя в този Ад, реших, че е добра идея да завлека още хора с мен. И се завръщам от двумесечната си почивка с пост за музика, а не книги, в своя блог за книги. Няма да пиша никакви факти и разни детайли за бандите, тъй като ако навлезете в КПОП-а, сами ще научите всичко, затова само ще оставям песни, които са по-лесни за вързприемане. 




Тъй като блогър не ми позволява да сложа оригиналното видео, ви предлагам сами да си го потърсите в YouTube и да слушате песента от там, а това видео ще е тук само като ориентир.

 

Същият случай и тук като с песента на Infinite, така че пак ви съветвам да потърсите видеото в YouTube.

И пак. Damn you, blogger. 


<3




<3

И с тази песен случаят е същият, така че си задействайте пръстите и търсете в YouTube



И пак, потърсете клипа, sorry and thank you.

Да, и при тази песен трябва да си раздвижите пръстите...

Sigh, again. 


Благодаря ти, блогър, че още веднъж не ми изкарваш официалното видео. Оценявам го. 



 And last but not least, са BTS (Bulletproof Boyscouts or Bangtan Sonyeondan), единствената ми любов в момента, които се завърнаха с албума The Most Beautiful Moment In Life: Part 2 and the title track Run. Заслужават много любов и подкрепа, така че ще оставя доста техни песни и някои и други техни клипове. 


Знам, че е дългичко, но съветвам да го гледате след I Need U, защото всичко прави смисъл тогава. 

И тъй като блогър пак си играе с мен, ще поставя линка към видеото и песента, която пуснаха само преди около половин час: https://www.youtube.com/watch?v=wKysONrSmew  Изкуство. 








 И няколко клипчета, които показват що за прекрасни идиоти са: 





 Ето ви и линк към плейлиста ми в YouTube, в който има още песни, и който расте всеки ден: https://www.youtube.com/playlist?list=PLqmqZVL3gI-151SoyUbZH1gBThkYb7lU1 Желая ви приятно горене в Ада, пишете ми.

Sunday, October 18, 2015

Fall Time Cozy Book Tag

 Да, знам, че от дълго време игнорирах задълженията си като блогър и не, не се гордея с това. Но имам оправдание и всички знаем какво точно е то. Училището. И по-точно - входните нива, благодарение на които съм сигурна, че вече нямам душа. Но бях тагната от Елена да направя Fall Time Cozy Book Tag, на която благодаря, че попита кой иска да бъде тагнат, защото иначе за още един месец нямаше да напиша нищо. 
 Отсега искам да кажа, че тагвам Еди, която е една от най-близките ми хора, и която вчера си направи блог, който може да видите като кликнете тук.


1. Падащи листа: Светът е пъстър. Изберете книга с червени, оранжеви и жълти нюанси на корицата. 


 Книгите на Хари Потър винаги съм ги чувствала подходящи за четене през есента и зимата, тъй като онова прекрасно чувство (сякаш се завръщаш у дома след дълго и изтощително пътуване) те стопля отвътре навън. 

2. Топъл пуловер: Най-накрая е достатъчно студено, за да облечеш топла и удобна дреха. Коя книга ви дава най-топлите потрепвания?


 Да, книгата има доста болезнен край, който ме разплака, но всеки път като си помисля за нея, се чувствам сякаш държа чаша топъл чай в ръката си и лежа под мекото си одеяло. 

3. Есенна буря: Вятър вие, дъжд се сипе. Изберете любима книга или жанр, която бихте чели по време на буря. 


 Фентъзи жанра никога не ме разочарова (освен може би, когато книгата е от Young Adult раздела), така че със сигурност бих се зарадвала на една доста дълга и продължителна буря, за да мога да изчета този звяр на Патрик Ротфус. 

4. Свеж полъх: Кой е героят, с когото искаш да се размениш?



 По принцип не желая да си разменям местата, с който и да е герой, тъй като животът на всички е толкова сложен и болезнен. Но като прочетох този въпрос, първо ми хрумна Мараси от "Сплавта на закона", с която бих си заменила местата, тъй като самата учи право, и е доста badass и носи рокли. 

5. Горещ ябълков сайдер: Коя не толкова популярна книга засужава повече внимание? 

 Повече хора трябва да знаят за съществуването на книжки като "Carmilla", "Езерното момче" и "Оскар и розовата дама". 

6. Палто, шал, ръкавици: Сезонът е студен и е време да се покрием. Коя е книгата с най-смущаващата корица, която криете от чуждите погледи? 

 Не мисля, че притежавам такива книги. Но си имам доста с грозни корици. The struggle of living in Bulgaria. 

7. Тиквен пай: Любима есенна храна. 

 Храна нямам, но е факт, че започвам да пия много повече чай през есента. И в момента любими са ми канела + ройбос и нар + малина на Ahmad Tea. 

8. Огън на открито: Излъчвай топлина. Кого ще тагнеш? 

 Вече казах, че тагвам Едуина, и ако има още някой друг, който желае да направи този таг, добре дошъл е. 

Wednesday, September 23, 2015

#ИнстаЛято

 Вчера беше официалният край на лятото и началото на есента, така че реших, че е време да пусна пост, в който разказвам за своето лято чрез снимки от Instagram.

Лятото ми започна с една екскурзия с класа по българското Черноморие. 


След екскурзията дойде време за рождения ми ден, който беше един от най-хубавите ми рождени дни досега. 

Започнах да снимам себе си доста повече през лятото и се научих да обичам всяка част от себе си.


Както казах, научих се да обичам всяка част от себе си и да не се срамувам от тялото си. 

Friday, September 11, 2015

Какво четенето означава за мен:


 Винаги съм си била любител на книгите и един от най-ярките ми спомени от детството е как всяка вечер, в продължение на седмици, карах майка ми да ми чете приказката "Марко и Мързеланко" от една книжка, която бях намерила в старата къща на баба, и книгата е в този вид: 


 Също така, от малка имах манията да си купувам книги и исках постоянно да ми купуват книгите от списъка със задължителните книги за лятото. Опитвах се да прочета всички книги от списъка и се наслаждавах на всяка освен една, която беше "Алиса в страната на чудесата", на която все още не вярвам и нямам никакво желание да препрочитам.
 В четвърти клас се промени нещо в мен и започнах все по-малко да се наслаждавам на задължилтелнита литература. Една вечер си пуснах първия филм на Хари Потър, които, разбира се, бях гледала твърде много пъти, и след него си пуснах втория, след това третия, четвъртия, и така ги изгледах всичките до следващия ден и спах адски малко. 
 Реших, че е време да прочета и книгите. Купих си първата, прочетох я за отрицателно време, същото се случи с втората, после третата, четвъртата, петата, и продължи така, докато бях обсебебна с поредицата и я препрочитах постоянно, защото за мен не съществуваха други книги. 
 Но след няколко месеца на препрочитане на Хари Потър, реших, че е време да прочета нещо друго. И първият избор беше "Здрач", която тогава ме плени толкова много, че веднага след нея си купих и останалите книги и ги прочетох, и отново бях обсебена от една поредица. Но имаше нещо в "Здрач", което не можа да ми задържи интереса (вече след 5 години знам какво) за дълго и пак започнах да посягам към нещо друго. Това даде началото на манията ми по четенето на книги през цялото време. Така се започна със спането с книги, носенето им в чантата си, където и да отивах, четенето им в училище. 
 И за 5 години характерът ми бе дооформен от стотици книги, и всяка една от тях е оставяла следа в мен, добра или лоша. За 5 години се превърнах в ценител на книги, който гледа на тях като на свои деца. Книгите ме направиха човекът, който съм, и съм благодарна. 
 Не, вече не пазя книги толкова, колкото преди, защото ми омръзна всяка минута, докато чета, да ме е страх, че може без да искам да огъна някое ъгълче. Пиша, драскам, рисувам в тях, огъвам страници и гръбчето, и не се притеснявам толкова много, че ще се намокрят или изцапат. Мои книги са и оставям следи от себе си в тях. 
 Прочела съм твърде много трилогии и поредици, харесала съм книги, които съм мразила, и съм намразила книги, които съм харесвала. Променила съм се. Книгите са ме променили. 

“A reader lives a thousand lives before he dies, said Jojen. The man who never reads lives only one.” 
- G. R. R. Martin

Saturday, August 29, 2015

Злото е живо в "Островът на изгубените" на Мелиса де ла Круз

 Добре дошли на Островът на изгубените, където цари нещастието и хората не познават радостта. Добре дошли на Островът на изгубените, където преди години са били прокудени всички злодеи: Злодеида, Джафар, Круела де Вил, Злата Кралица, Майка Готел и т.н.. Добре дошли на Островът на изгубените... където злото е живо. 

Благодаря на издателсто "Егмонт" за предоставената възможност да прочета книгата преди издаването й. 

 Мал, дъщерята на Злодеида, е най-добрата и най-плашещата ученичка в Дракон Хол, която твърде много обожава зеленото и лилавото. Единственото нещо, което Мал желае най-много на този свят е да докаже на майка си, която някак е успяла да вземе управлението на острова в свои ръце, че е наистина зла и може да върши ужасяващи дела. Затова, когато лоялният гарван на Злодеида, Диабло, се появява един ден и съобщава на господарката си, че скиптърът й е на острова, Мал е решена да го намери и да се докаже на майка си. 

 Джей е син на Джафар, който е достоен съперник на Мал в кражбата и двамата от дълго време се съзтезават в нея. Баща му винаги е разочарован от плячката на Джей и постоянно го упреква, че не успява да намери хубави и полезни неща, които да продават в магазина си. Джей мисли, че гарванът на Злодеида напълно е откачил, и че няма начин скиптърът й да се намира на острова, но след поредния упрек на баща си за плячката, е решен да намери Окото на дракона и да нанесе Големия удар, който баща му очаква от години. 

 Карлос, синът на Круела де Вил, е на практика нейна слуга, който е задължен да се грижи за нея и да чисти след нея. Живее в стая подобна на килер, в която си има само един-единствен стар матрак, на който да спи. Той е изключително интелигентен, креативен и мозъкът на операцията. Успява да създаде джаджа, която пробива дупка в купола над острова, и която, поставена на правилната честота, може да хване канали от Съединените щати на Аурадон. 

 Иви е дъщеря на Злата кралица, която на шестия си рожден ден прави грешката да не покани Мал на своето парти и бива завинаги заточена в една студена пещера, и живее там, без да си показва главата навън, в продължение на 10 години. Майка й един ден решава, че най-накрая е време да излезе навън и да отиде за първи път на училище в "Дракон Хол", където Иви се среща с Мал, която все още не е забравила "изгубената" си покана за рождения й ден. Иви, също като Карлос, е ужасно умна, което е проблем за нея, тъй като единственото нещо, за което й пука на майка й е състоянието на външността й. 


 Книгата е една свежа и забавна приказка за мрачната страна на любимите и познатите ни Дисни филми. Перфектна е за четене през уикенда, защото се чете много бързо и лесно и не натоварва четящия.  Стилът на писане на Мелиса де ла Круз малко се губи в превода, но по някои изречения си личи, че е много красив. Авторката се справя с темата за емоционалното насилие от страна на родители и с това, че децата искат одобрението на родителите си, колкото и ужасни да са те. Книгата е детска, така че я аплодирам, че включва такива сериозни теми. 
 Първите 80 страници не успяха да ме привлекат, но след това книгата стана много интересна и не можех да я оставя, защото исках да разбера какво се случва в следващите глави. Единственото нещо, което ми дойде малко в повече, и сякаш беше ненужно, бяха главите от гледна точка на принц Бен, защото не бяха никак интригуващи и трудно ми задържаха вниманието. 
 Още от малка злодеите във филмите на Дисни са ми били по-интересни, така че тази книга беше много удовлетворяваща за мен и я препоръчвам на всеки, който е по-заинтригуван от мотивите и миналото на злодеите, отколкото от щастливия край на принцесите. 


 "Островът на изгубените" на Мелиса де ла Круз е една мрачна, забавна и красива приказка за това какво се случва на злото след "и заживели щастливо". 
 Книгата излиза днес, така че тичайте към книжарниците да си я вземете. 

Wednesday, August 26, 2015

School Supplies HAUL

 Едно нещо обожавам, колкото книгите и то е - канцеларски принадлежности и пазаруване за училище. 
 Вчера със Синем отидохме до Кауфланд и после до книжарница "Хит", защото искахме да си купим school supplies преди учениците да са нахлули навсякъде и да чакаме реда си в книжарници. От Кауфланд си купихме всичко освен тетрадки, защото книжарница "Хит" е известна с хубавите си тетрадки, които са и по-евтини от тези в Кауфланд. 


 Ако се питате защо съм си купила толкова много химикали и моливи, то е, защото съм твърде мил човек и винаги давам химикали назаем на хората, които си нямат и накрая не си ги получавам. Така че реших отсега да се запася с много, защото се познавам и знам, че като започна да ги губя, ще ме мързи да ходя до книжарницата за още. Купих си и тънкописци и неоновите са по-добри от нормалните, защото при нормалните черното прекъсва. И да, взех си и мини текстмаркери, които не мисля, че някога ще използвам, но бяха твърде сладки. 


 Гордея се със себе си, защото НИКОГА си нямам чертожни инструменти за математика и трябва да чакам някой да ми даде, а съм човек, който обича да си записва всичко в часовете, особено по математика. Купила съм си и sticky notes, защото съм човек, който всъщност доста ги използва за всякакви глупости и тези във формата на цветя имаха много слабо лепило при Синем, а се оказа, че моите се лепят здраво, за разлика от нейните. Гумичките с лисици на тях не вършят много работа, но бяха много сладки. Но иначе гумичките на Milan са много добри и даже имат една гумичка във формата на книга. 


 Купих си и две папки, в една от които ще си слагам тестовете/контролните по всички предмети, а в другата ще си слагам тестовете по английски, тъй като правим много, а и тази година ще ходя и на СИП и още един друг курс (мисля и да започна и вкъщи да решавам тестове), така че ще ми трябват. Обичам да си държа тестовете/контролните подредени. И разбира се, че са червени. 


 Взех си четири голям формат тетрадки и зелената и лилавата тетрадка са много здрави. Всички освен кафявата са внос от Турция и съм забелязала, че тетрадките от там са винаги много красиви и здрави. 


 Купих си и още една неонова оранжева, но в момента тя не е у мен. А другите три са ужасни красиви и последната я взех, само защото я харесах, иначе не става за използване в училище, тъй като има малко листове. 


 Ще си използвам и някои от тетрадките от миналата година, защото все още има мнооого празни листове в тях и няма нужда да купувам нови на тяхно място и да харча пари. 




Готови ли сте за училище? Защото аз със сигурност не съм. 

Monday, August 24, 2015

Знаеш, че си book blogger, когато...

  Този пост беше вдъхновен от поста за beauty блогърите на Снежана
 Открих, че с доста от книжните блогъри имаме сходни навици и мнения, когато става дума за блогването, така че реших да напиша това. 


 Знаеш, че си book blogger, когато:
  • в книжарницата, която посещаваш най-често, те познават.
  • знаеш разположението на всяка една книга в книжарницата, дори по-добре от работещите там. 
  • имаш навика да подреждаш книгите на рафтовете в книжарницата и да слагаш книгите от поредици в правилен ред. 
  • не можеш да запомниш едни просто дати по история, но знаеш заглавията на стотици книги.
  • чувстваш изгаряща нужда да притежаваш книги.
  • невъзможно е да влезеш в книжарница и да излезеш с празни ръце. 
  • хората те гледат странно, защото имаш навика да подушваш книгите, докато си в книжарницата. 
  • развил си умението да носиш по дузина книги едновременно. 
  • имаш една книга, която толкова много обичаш, че не искаш никой друг да я чете. 
  • познаваш по-добре любимите си герои, отколкото семейството си. 
  • помниш рождения ден на хари потър и пърси джаксън, но не и на най-добрия си приятел. 
  • приемаш го като лична обида, когато някой не харесва твоя любима книга. 
  • развил си страхотното умение да рекламираш блога си навсякъде. 
  • родителите ти не искат да ти дават пари за джобни, защото знаят, че би гладувал, само за да може да си купиш нови книги. 
  • винаги очакваш най-лошото от филмовите адаптации на книги. 

Saturday, August 22, 2015

"Океанът в края на пътя" на Нийл Гейман

 Съсекс, Англия. Един 40-годишен мъж се завръща в дома си от детството. Привлечен е от фермата в края на пътя, където когато е бил малък се е запознал с едно забележително момиче, Лети, и нейната майка и баба. Не е мислил за Лети от години, но докато седи до океана (който всъщност е езерце), забравеното минало нахлува обратно. И е твърде страшно и странно, за да се е случило наистина, камо ли на едно малко момченце. 


 Никога преди не бях чела нищо на Нийл Гейман, така че нямах никакви впечатления или очаквания, които да са високи, или дори ниски. Не знаех нищо за самата книга. Не знаех, също така, че ще ме смая толкова силно, и че ще се превърне в една от любимите ми. 
 Нийл Гейман има много красив начин на писане, който може да превръща най-обикновеното в магия и чудо. Понякога пише с топлота и те сгрява отвътре навън, а понякога пише с такава студенина, че те лазят тръпки и започваш да мислиш дали си взел правилното решение, като си помислил, че е добра идея да четеш тази книга вечерта, сам в стаята. 
 Героите са абслютно прекрасни и интересни. Главният безименен герой е на 7 години и въпреки това, Нийл Гейман успява да създаде една интригуваща история, която би се понравила на хора от всяка възрастова група. Безименният герой е ужасно умен, мил и смел, макар и да е само на 7, и обожава да чете книги и да се пренася във въображаемия свят.

I lived in books more than I lived anywhere else. 

Books were safer than other people. 

 Мога да кажа, че връзката ми с тази книга е ужасно силна, и че завинаги ще я обичам, защото ми е много специална. Главният герой може и да е на 7 години, но докато четях книгата, имах чувството, че сме един и същ човек. Нямам търпение да прочета още книги на Нийл Гейман, защото той със сигурност знае как да те омае с думи, така че да се влюбиш в книгата му и тя завинаги да има малка част в сърцето ти. 

"I couldn't get you the ocean," she said. "But there was nothing stopping me bringing the ocean to you." 

"Nothing's ever the same," she said. "Be it a second later or a hundred years. It's always churning and roiling. And people change as much as oceans." 

Tuesday, August 18, 2015

Bookshelf Tour: 2015

 Тъй като нямам какво да правя днес, а и никога не съм показвала рафтовете си в блога напълно, реших да напиша един пост за тях и да ги снимам. Ще ме извините, че снимките са толкова некачествени, но нямам фотоапарат, затова снимам с таблета. 
 Първо, ще ви кажа как горе-долу си подреждам рафтовете, защото повярвайте ми, макар и да не си личи, имам начин на подреждане, а не е просто да слагам всяка книга, където ми падне. На главната ми и първа библиотечка започвам с поредици, които вече са довършени и продължавам с поредици, които още не са довършени, или просто нямам останалите книги от поредицата. На втората библиотечка пак си продължавам с недовършените поредици, след това книгите преминават към самостоятелните, които са подредени по автори. Третата и последна библиотечка е малко по-объркана, защото там има и някакви класически поредици и после има самостоятелни, а някои може и да не са по автори, защото там не ги подредих с внимание, а после там я има и поредицата "Песен за огън и лед", защото исках тя да си има свой отделен рафт. Така, сега да преминем към снимките. 
 Overview of the shelves: 




 Книгите на първата библиотечка: 



Да, знам, че "Elantris" и "The Way of Kings; Part Two" трябва да са на втората библиотечка, но изглеждаха твърде красиво заедно с "Мъглороден", така че си ги оставих там. 

 От последното рафтче ми липсват "Разбий ме", "Рисунка за Айла" и "Огнената наследница", защото са у Синем. 


Книгите на втората библиотечка: 






 Книгите на третата библиотечка: 


 От този рафт липсва "Ready Player One", която също е у Синем, и "Жътварят", която в момента е у Айви. 




 И най-накрая имам "Percy Jackson's Greek Gods", която си седи самичка при гримовете ми.