eleanor and park

знаете ли онова чувство, когато прочете една наистина много хубава книга и ви боли, но нямате нищо против тази болка? ето така се чувствах през цялото време, докато четях "еленор и парк". 

еленор е 16 годишно момиче. нова е в училището и носи шантави и безобразно съчетани дрехи и косата й е червена and all over the place. 

парк е 16 годишно момче, което се опитва да бъде невидим и успява. слушалки в ушите и комикс в ръцете. но за негово нещастие, еленор не може да бъде невидима дори и да иска, защото всичко по нея крещи "забележете ме!" и най-лошото - тя сяда до него на автобуса. 

не знам дали ще излъжа като кажа, че това ми е любимата романтична книга, но наистина мисля така, защото беше адски сладко и адски тъжно понякога. имаше доста моменти, в които се смях и такива, в които сърцето ми се разбиваше и исках да прегърна еленор, защото тя го заслужава. 

рейнбоу рауел има свой специфичен начин на писане и знаех, че няма да ме разочарова и с "еленор и парк" и не го направи. даже ми хареса още повече от "fangirl".

всички герои в книгата са много реални, понякога даже твърде реални. всичко, сторено от тях винаги беше толкова човешко и дори и да е грешно, няма как да ги мразиш (освен ричи), защото са написани по адски добър начин. 

книгата я изчетох за 2 дни, което не си е изненадана, защото рейнбоу рауел пише толкова увлекателно, че не искаш да оставиш книгата. и главите са доста кратки, така че it's a win-win situation. и ако не сте я чели, какво чакате?!