Friday, May 30, 2014

art is a medicine for the soul

Не, в този пост няма да говоря за изкуството. Но защо тогава той се казва така? Ами, защото днес е recommendation friday и ще ви препоръчам няколко песни, книга и две анимета. И те са си част от изкуството. Нека да започнем първо с песните, които открих в Spotify и ми станаха любими:














Мисля, че засега толкова песни стигат и нека преминем към книгата, която все още не съм свършила, но още от първите си страници успя да ме впечатли. 


Намерих "Точния мерник" на Кърт Вонегът на рафтовете с книгите си, докато просто си разглеждах. Знам, че звучи тъпо просто ей така да съм намерила книгата на рафтовете си като всички книги там са мои, но... Ами, някои книги ми бяха дадени от една съседка и аз просто ги бях подредила без да ги поглеждам, и ето че късметът ми се усмихна. Баща ми каза, че книгите на рафтовете ми, дадени от съседката може да са и неговите, които мама е изхвърлила след като са се оженили. Знам, много романтично. :Д Но ето че се върнаха при нас. Ако не е съдба, не знам какво е. 
Така, книгата. В нея се разказва за едид странен мъж, на който съдбата се присмива още като малък и той получава прозвището "Точния мерник". 
Не бях много изчерпателна относно това какво се разказва в книгата, но би било по-добре сами да я прочетете, за да разберете. 
Стилът на писане на Кърт Вонегът е доста пленяващ и ми се иска тази книга никога да не свършва. 

Нека преминем към двете анимета, които започнах да гледам преди няколко дни:


Blue Exorcist със сигурност ще стане любимото ми аниме. Бързичко ще ви разкажа за какво става въпрос. Главният герой, който е син на Сатаната, се обучава за екзорсист за да може да "срита задника на Сатаната". Доста е интересно и си обичкам всички герои. 


Vampire Knight е за... ами, вампири. :Д Basically, един бивш ловец на вампири е създал училище за вампири, защото иска да има мир между вампирите и хората и иска да покаже на света, че има и добри. Дъщеря му, Йуки, и Зеро са префекти и пазители и патрулират през вечерта, за да са сигурни, че човеците (more like horny girls) няма да се опитат да влязат в училището. И да, има доста романтика. :Д 

Това беше за днешният пост и се надявам да ви е харесал. Но най-много се надявам да харесате песните. :з I'll see you around, my kawaii potatoes.

Tuesday, May 27, 2014

messy rooms are better

And this, my kawaii potatoes, is where the magic happens. c:


Исках да пиша в блога, но тъй като пускам истории в сряда, не знаех какво да постна. Но ето че съм тук с обиколка на стаята ми. Е, поне част от нея, защото все пак не искам да показвам всичките си излaгащи работи. :Д Оставям снимките да говорят вместо мен. Или да пишат. Но снимките не могат да пишат... Оф. Наслаждавайте се:












Както вече забелязахте играчките, книгите, плакатите и парфюмите са ми в изобилие. :Д 
И тази роза стои там от месец, ако не и повече.
Надявам се да ви е харесало. I'll see you around, my kawaii potatoes! :3

Wednesday, May 21, 2014

късче душа

  
  Влязох в книжарницата и вдишах миризмата на книги. Поздравих продавачката и минах в най-задната част, при фентъзи книгите. Загледах се в тях и започнах да чета заглавията. Бях ги виждала стотици пъти и знаех всичко къде се намира. Чувствах книжарницата като свой втори дом.
  Доближих книгите и ги докоснах с върха на пръстите си. Започнах да вървя и продължих да прокарвам ръката си по книгите. Спрях се до една, изкарах я и я подържах в ръце. Беше 'Името на вятъра' от Патрик Ротфус. Приятелката ми се опитваше да ме накара да я прочета от няколко седмици. Взех я със себе си и продължих да обикалям около книжарницата. Понякога спирах и се заглеждах в някои книги, а други ги взимах и прочитах заглавията, но пак ги връщах на местата им.
  Всички тези книги криеха различни светове, любов, щастие, страдание и отчаяние. Всички тези книги пазеха тайни и емоции.  Всички тези книги държаха късче от душата на своите писатели. И всеки читател даваше живот на това късче. 
  Върнах се при продавачката и платих книгата, която купувах. Благодарих и излязох навън на прохладния въздух. Бях готова да отида вкъщи и да дам живот на тази душа.

Friday, May 16, 2014

recommendation friday: the help + the vamps

Ето, че създадох още една тема (рубрика, или както там, по дяволите, се наричат). Вече няма да се чудя през кои дни да пиша. 
Днес съм тук за да ви препоръчам две мои любими неща от последните две седмици. Първо е филмът The Help (Южнячки). 
Един прекрасен филм за расизма през 60-те. Млада писателка решава да напише книга за живота на прислужниците и начина, по който те са третирани. По този начин възгледите на много хора се променят. Почти през целия филм ревах. Сега като си помисля, трябва отново да го гледам и да си купя и книгата. 
Горещо го препоръчвам на всички и се надявам да ви хареса.
Второто и последното нещо, което ще препоръчам е албумът Meet the Vamps на The Vamps. 
Муиката им е поп и поп-рок и всички песни в албума са адски свежи и забавни. Има 15 песни, любимите от които са ми Somebody to You, Dangerous, Last Night и Girls on TV.

Надявам се да ви е харесало. I'll see you around! :3 


Wednesday, May 14, 2014

story time #2


Ноа скочи на крака, когато чу своята любима песен и започна да танцува лудешки. Скачаше нагоре и надолу и се смееше. Изглеждаше много млада и безгрижна. Кой би помослил, че това момиче е болно от рак?
  Тя продължи да танцува, докато песента свърши и накрая се хвърли на леглото. Дишаше тежко и се смееше с цял глас. Бях сигурен, че цялата улица я чува. Тя сложи главата си в скута ми и погледна книгата, която държах в ръцете си. Затвори очите си и дълбоко въздъхна.
  - Четеш най-скучните книги, които съществуват. Наистина ли ровиш през нета за тях или случайно попадаш на такива идиотщини, докато претърсваш стаята на майка си за презарвативи? - Тя повдигна главата си и седна до мен. Погледна страницата, на която бях и се засмя с глас. - Както казах, идиотщина.
  - Не четеш книги, Ноа. Как би могла да знаеш дали е скучна или не? - Изгледах я отегчено, а тя просто ми се усмихна. - И за твоя информация, тази я намерих, докато претърсвах стаята на сестра си. 
  Тя се засмя още по-гръмко и остави главата си да падне на рамото ми. Стояхме така за няколко минути, докато още една любима песен на Ноа започна и тя пак скочи да танцува. Този път реших да последвам примера и. Последвах я към импровизирания дансинг и двамата скачахме, докато краката ни не заболяха.
  Когато всякаква музика спря, едновременно паднахме върху леглото и се засмяхме. Докато се смеех, не усетих как се бях плъзнал към края на матрака и паднах на земята. Ноа започна да се смее истерично, което я принуди да се хване за корема. Усмихнах се глуповато, защото се радвах да видя приятелката си да се смее и да бъде щастлива.
  - Такъв си смотльо, Николай. - Тя ми се усмихна и пропълзя нагоре по леглото и се излегна. Аз се качих при нея и също се излегнах, слагайки краката си върху нейните.



Ето я и другата част на историята от миналата седмица, която бе поискана от един от любимите ми персонажи в аск (клик).
Трябва да призная, че Ник и Ноа със сигурност са любимите ми герои, които някога съм създавала. Историята, която създадох за тях не е нищо специално, но все пак означава много за мен, защото за първи път се гордея толкова много с нещо написано от мен. 
Надявам се да ви е харесало. I'll see you around, my kawaii potatoes! :3 

Wednesday, May 7, 2014

story time!


Николай пак държеше една от скучните си книги в ръце и беше забил очи в нея. Косата му беше разрошена, защото го бях събудила преди няколко минути. Не беше станал да отиде то тоалетната, да си измие зъбите или нещо подобно, а се беше хванал за своята книга.
  - Ако не си измиеш зъбите, няма да те целуна. - Той бавно вдигна глава и след като ме гледа за няколко секунди, остави книгата и тръгна към тоалетната.
  Седнах на стола пред бюрото му и започнах да разглеждам снимките, които беше направил вчера. Почти на всичките бях аз и имаше няколко на птици и цветя. Имаше повече от 3,000 снимки в папката и аз бях сигурна, че поне 1,000 от тях бяха на птици и пици.
  Той се върна, влачейки краката си по пода и пак се хвърли на леглото да чете. Аз продължих да разглеждам снимките без да му обръщам внимание и по едно време усетих леко докосване по главата си. Бяха устните му, които бавно се отправиха към бузата ми, а след това към устните ми. Оставих го да ме целуне. Целувката беше бавна и сладка, която не продължи по-дълго от минута. Той се отдръпна пръв и ме вдигна от стола. Седна на него и ме дръпна обратно върху скута си. Продължихме да гледаме снимките и той ми повтаряше колко сладка или колко очарователна изглеждам на тях. Нямаше как да му повярвам, защото на почти всички снимки изглеждах като човешки пудинг, който спешно се нуждаеше от малко грим.
  - Ноа?
  - Ник? - Погледнах го в очите и той доближи лицето си до моето, като докосна челата ни.
  - Яде ми се пица. Би ли поръчала? - Не очаквах да каже точно това, но все пак се усмихнах и станах, за да взема телефона.


Тъй като не получих оплаквания за последните две истории, които публикувах реших да направя някаква такава рубрика (или както там се наричат). Всяка сряда ще споделям по някоя история (по-скоро ще се опитвам да го направя), а ако не успея ще пиша за нещо друго. И да, както вече сигурно сте разбрали това ще е нашият story time! Може и вие да ми пращате свои истории по аск или facebook. Ако желаете може да ги публикувам тук (под ваше име, разбира се), а ако не - просто ще ги прочета и ще станем bff. :3 Надявам се идеята да ви харесва! 
I'll see you around, my kawaii potatoes! 
П.П. Нямам против да ме критикувате. Нямам против и да ме ласкаете. :Д 
П.П.П. Имам и друга история за същите герои, и ако желаете да го прочетете, просто ми кажете. 
П.П.П.П. Ако имам някаква грешка, feel free to tell me.

Thursday, May 1, 2014

flowers, glasses and an abandoned place


Първоначалната ни идея беше да отидем да тичаме на стадиона, но ето че после всичко се превърна в една фотосесия. :Д 
Поснимах малко и сега горе-долу ще може да видите как изглежда един от парковете в моя малък град.  








И все още не знам какво точно е това животинче. Прилича ми на катеричка с откъсната опашка. Може би е катеричка с откъсната опашка.



Ето го и изоставеното местенце, в което влязох за втори път. Според майка ми е било дискотека. Надявам се преди да е било по-красиво и уютно. Е, поне сега стените служат като блокче за някои хора. 

Първо си помислих, че е нещо свързано с Титаник, а после "Lol, кво пък е тва?"


Според една от приятелките ми там са хвърляли мъртвите тела. Приех тази теория без оспорвания. 



И за днес ви оставям с ето тези три снимки: 


I'm so retarded, tho.

I'll see you around, my kawaii potatoes.