Saturday, August 29, 2015

Злото е живо в "Островът на изгубените" на Мелиса де ла Круз

 Добре дошли на Островът на изгубените, където цари нещастието и хората не познават радостта. Добре дошли на Островът на изгубените, където преди години са били прокудени всички злодеи: Злодеида, Джафар, Круела де Вил, Злата Кралица, Майка Готел и т.н.. Добре дошли на Островът на изгубените... където злото е живо. 

Благодаря на издателсто "Егмонт" за предоставената възможност да прочета книгата преди издаването й. 

 Мал, дъщерята на Злодеида, е най-добрата и най-плашещата ученичка в Дракон Хол, която твърде много обожава зеленото и лилавото. Единственото нещо, което Мал желае най-много на този свят е да докаже на майка си, която някак е успяла да вземе управлението на острова в свои ръце, че е наистина зла и може да върши ужасяващи дела. Затова, когато лоялният гарван на Злодеида, Диабло, се появява един ден и съобщава на господарката си, че скиптърът й е на острова, Мал е решена да го намери и да се докаже на майка си. 

 Джей е син на Джафар, който е достоен съперник на Мал в кражбата и двамата от дълго време се съзтезават в нея. Баща му винаги е разочарован от плячката на Джей и постоянно го упреква, че не успява да намери хубави и полезни неща, които да продават в магазина си. Джей мисли, че гарванът на Злодеида напълно е откачил, и че няма начин скиптърът й да се намира на острова, но след поредния упрек на баща си за плячката, е решен да намери Окото на дракона и да нанесе Големия удар, който баща му очаква от години. 

 Карлос, синът на Круела де Вил, е на практика нейна слуга, който е задължен да се грижи за нея и да чисти след нея. Живее в стая подобна на килер, в която си има само един-единствен стар матрак, на който да спи. Той е изключително интелигентен, креативен и мозъкът на операцията. Успява да създаде джаджа, която пробива дупка в купола над острова, и която, поставена на правилната честота, може да хване канали от Съединените щати на Аурадон. 

 Иви е дъщеря на Злата кралица, която на шестия си рожден ден прави грешката да не покани Мал на своето парти и бива завинаги заточена в една студена пещера, и живее там, без да си показва главата навън, в продължение на 10 години. Майка й един ден решава, че най-накрая е време да излезе навън и да отиде за първи път на училище в "Дракон Хол", където Иви се среща с Мал, която все още не е забравила "изгубената" си покана за рождения й ден. Иви, също като Карлос, е ужасно умна, което е проблем за нея, тъй като единственото нещо, за което й пука на майка й е състоянието на външността й. 


 Книгата е една свежа и забавна приказка за мрачната страна на любимите и познатите ни Дисни филми. Перфектна е за четене през уикенда, защото се чете много бързо и лесно и не натоварва четящия.  Стилът на писане на Мелиса де ла Круз малко се губи в превода, но по някои изречения си личи, че е много красив. Авторката се справя с темата за емоционалното насилие от страна на родители и с това, че децата искат одобрението на родителите си, колкото и ужасни да са те. Книгата е детска, така че я аплодирам, че включва такива сериозни теми. 
 Първите 80 страници не успяха да ме привлекат, но след това книгата стана много интересна и не можех да я оставя, защото исках да разбера какво се случва в следващите глави. Единственото нещо, което ми дойде малко в повече, и сякаш беше ненужно, бяха главите от гледна точка на принц Бен, защото не бяха никак интригуващи и трудно ми задържаха вниманието. 
 Още от малка злодеите във филмите на Дисни са ми били по-интересни, така че тази книга беше много удовлетворяваща за мен и я препоръчвам на всеки, който е по-заинтригуван от мотивите и миналото на злодеите, отколкото от щастливия край на принцесите. 


 "Островът на изгубените" на Мелиса де ла Круз е една мрачна, забавна и красива приказка за това какво се случва на злото след "и заживели щастливо". 
 Книгата излиза днес, така че тичайте към книжарниците да си я вземете. 

Wednesday, August 26, 2015

School Supplies HAUL

 Едно нещо обожавам, колкото книгите и то е - канцеларски принадлежности и пазаруване за училище. 
 Вчера със Синем отидохме до Кауфланд и после до книжарница "Хит", защото искахме да си купим school supplies преди учениците да са нахлули навсякъде и да чакаме реда си в книжарници. От Кауфланд си купихме всичко освен тетрадки, защото книжарница "Хит" е известна с хубавите си тетрадки, които са и по-евтини от тези в Кауфланд. 


 Ако се питате защо съм си купила толкова много химикали и моливи, то е, защото съм твърде мил човек и винаги давам химикали назаем на хората, които си нямат и накрая не си ги получавам. Така че реших отсега да се запася с много, защото се познавам и знам, че като започна да ги губя, ще ме мързи да ходя до книжарницата за още. Купих си и тънкописци и неоновите са по-добри от нормалните, защото при нормалните черното прекъсва. И да, взех си и мини текстмаркери, които не мисля, че някога ще използвам, но бяха твърде сладки. 


 Гордея се със себе си, защото НИКОГА си нямам чертожни инструменти за математика и трябва да чакам някой да ми даде, а съм човек, който обича да си записва всичко в часовете, особено по математика. Купила съм си и sticky notes, защото съм човек, който всъщност доста ги използва за всякакви глупости и тези във формата на цветя имаха много слабо лепило при Синем, а се оказа, че моите се лепят здраво, за разлика от нейните. Гумичките с лисици на тях не вършят много работа, но бяха много сладки. Но иначе гумичките на Milan са много добри и даже имат една гумичка във формата на книга. 


 Купих си и две папки, в една от които ще си слагам тестовете/контролните по всички предмети, а в другата ще си слагам тестовете по английски, тъй като правим много, а и тази година ще ходя и на СИП и още един друг курс (мисля и да започна и вкъщи да решавам тестове), така че ще ми трябват. Обичам да си държа тестовете/контролните подредени. И разбира се, че са червени. 


 Взех си четири голям формат тетрадки и зелената и лилавата тетрадка са много здрави. Всички освен кафявата са внос от Турция и съм забелязала, че тетрадките от там са винаги много красиви и здрави. 


 Купих си и още една неонова оранжева, но в момента тя не е у мен. А другите три са ужасни красиви и последната я взех, само защото я харесах, иначе не става за използване в училище, тъй като има малко листове. 


 Ще си използвам и някои от тетрадките от миналата година, защото все още има мнооого празни листове в тях и няма нужда да купувам нови на тяхно място и да харча пари. 




Готови ли сте за училище? Защото аз със сигурност не съм. 

Monday, August 24, 2015

Знаеш, че си book blogger, когато...

  Този пост беше вдъхновен от поста за beauty блогърите на Снежана
 Открих, че с доста от книжните блогъри имаме сходни навици и мнения, когато става дума за блогването, така че реших да напиша това. 


 Знаеш, че си book blogger, когато:
  • в книжарницата, която посещаваш най-често, те познават.
  • знаеш разположението на всяка една книга в книжарницата, дори по-добре от работещите там. 
  • имаш навика да подреждаш книгите на рафтовете в книжарницата и да слагаш книгите от поредици в правилен ред. 
  • не можеш да запомниш едни просто дати по история, но знаеш заглавията на стотици книги.
  • чувстваш изгаряща нужда да притежаваш книги.
  • невъзможно е да влезеш в книжарница и да излезеш с празни ръце. 
  • хората те гледат странно, защото имаш навика да подушваш книгите, докато си в книжарницата. 
  • развил си умението да носиш по дузина книги едновременно. 
  • имаш една книга, която толкова много обичаш, че не искаш никой друг да я чете. 
  • познаваш по-добре любимите си герои, отколкото семейството си. 
  • помниш рождения ден на хари потър и пърси джаксън, но не и на най-добрия си приятел. 
  • приемаш го като лична обида, когато някой не харесва твоя любима книга. 
  • развил си страхотното умение да рекламираш блога си навсякъде. 
  • родителите ти не искат да ти дават пари за джобни, защото знаят, че би гладувал, само за да може да си купиш нови книги. 
  • винаги очакваш най-лошото от филмовите адаптации на книги. 

Saturday, August 22, 2015

"Океанът в края на пътя" на Нийл Гейман

 Съсекс, Англия. Един 40-годишен мъж се завръща в дома си от детството. Привлечен е от фермата в края на пътя, където когато е бил малък се е запознал с едно забележително момиче, Лети, и нейната майка и баба. Не е мислил за Лети от години, но докато седи до океана (който всъщност е езерце), забравеното минало нахлува обратно. И е твърде страшно и странно, за да се е случило наистина, камо ли на едно малко момченце. 


 Никога преди не бях чела нищо на Нийл Гейман, така че нямах никакви впечатления или очаквания, които да са високи, или дори ниски. Не знаех нищо за самата книга. Не знаех, също така, че ще ме смая толкова силно, и че ще се превърне в една от любимите ми. 
 Нийл Гейман има много красив начин на писане, който може да превръща най-обикновеното в магия и чудо. Понякога пише с топлота и те сгрява отвътре навън, а понякога пише с такава студенина, че те лазят тръпки и започваш да мислиш дали си взел правилното решение, като си помислил, че е добра идея да четеш тази книга вечерта, сам в стаята. 
 Героите са абслютно прекрасни и интересни. Главният безименен герой е на 7 години и въпреки това, Нийл Гейман успява да създаде една интригуваща история, която би се понравила на хора от всяка възрастова група. Безименният герой е ужасно умен, мил и смел, макар и да е само на 7, и обожава да чете книги и да се пренася във въображаемия свят.

I lived in books more than I lived anywhere else. 

Books were safer than other people. 

 Мога да кажа, че връзката ми с тази книга е ужасно силна, и че завинаги ще я обичам, защото ми е много специална. Главният герой може и да е на 7 години, но докато четях книгата, имах чувството, че сме един и същ човек. Нямам търпение да прочета още книги на Нийл Гейман, защото той със сигурност знае как да те омае с думи, така че да се влюбиш в книгата му и тя завинаги да има малка част в сърцето ти. 

"I couldn't get you the ocean," she said. "But there was nothing stopping me bringing the ocean to you." 

"Nothing's ever the same," she said. "Be it a second later or a hundred years. It's always churning and roiling. And people change as much as oceans." 

Tuesday, August 18, 2015

Bookshelf Tour: 2015

 Тъй като нямам какво да правя днес, а и никога не съм показвала рафтовете си в блога напълно, реших да напиша един пост за тях и да ги снимам. Ще ме извините, че снимките са толкова некачествени, но нямам фотоапарат, затова снимам с таблета. 
 Първо, ще ви кажа как горе-долу си подреждам рафтовете, защото повярвайте ми, макар и да не си личи, имам начин на подреждане, а не е просто да слагам всяка книга, където ми падне. На главната ми и първа библиотечка започвам с поредици, които вече са довършени и продължавам с поредици, които още не са довършени, или просто нямам останалите книги от поредицата. На втората библиотечка пак си продължавам с недовършените поредици, след това книгите преминават към самостоятелните, които са подредени по автори. Третата и последна библиотечка е малко по-объркана, защото там има и някакви класически поредици и после има самостоятелни, а някои може и да не са по автори, защото там не ги подредих с внимание, а после там я има и поредицата "Песен за огън и лед", защото исках тя да си има свой отделен рафт. Така, сега да преминем към снимките. 
 Overview of the shelves: 




 Книгите на първата библиотечка: 



Да, знам, че "Elantris" и "The Way of Kings; Part Two" трябва да са на втората библиотечка, но изглеждаха твърде красиво заедно с "Мъглороден", така че си ги оставих там. 

 От последното рафтче ми липсват "Разбий ме", "Рисунка за Айла" и "Огнената наследница", защото са у Синем. 


Книгите на втората библиотечка: 






 Книгите на третата библиотечка: 


 От този рафт липсва "Ready Player One", която също е у Синем, и "Жътварят", която в момента е у Айви. 




 И най-накрая имам "Percy Jackson's Greek Gods", която си седи самичка при гримовете ми. 

Sunday, August 16, 2015

"Кралицата на Тиърлинг" на Ерика Йохансен

 "Кралицата на Тиърлинг" е описана с тези думи: "приключение и тъмна магия, мистерия и романс", макар че в книгата напълно липсва тъмна магия, романс и мистерия, а приключението е 1/3 от книгата и просто закарването на кралицата до кралството. 
 Това е повече дискусия, отколкото ревю, така че ще съдържа малки спойлери.


 Първо, нека си поговорим за сюжета на книгата. Разказва се за момиче на 19 години, която през целия си живот е виждала максимум 5 човека, трима от които само за няколко минути, и която е "подготвяна" за кралица на страната Тиърлинг. "Подготовката" й включва лъжи, четене на книги, вършене на домакинска работа и напълно игнориране на историята между страната й и врага й. Книгата се развива през 24. век, което би трябвало да я направи антиутопия, нали така? Но не, според авторката е фентъзи. Под фентъзи всички разбираме митология, магия, измислени светове, а под антиутопия разбираме бъдещето на настоящия ни свят. Според авторката след 3 века целия напредък, който сме извършили напълно ще се загуби и ще се върнем 15 века назад във времето. Ще носим рокли от 5. век; ще се придвижваме пеша, с каруци, или на коне; ще се бием с мечове, брони, лъкове и стрели; изведнъж от никъде ще се появи магия, която в книгата е две, понякога блестукащи, колиета, вода, падаща от небето, коне, тичащи по вода и светкавици; ще има рязко повишаване в сексизъм, расизъм, хомофобия и т.н,; единствената религия, която ще съществува ще е християнството и всички ще я мразят и ще мислят, че религиозните хора са глупаци. 
 Едно нещо ми хареса в книгата: стилът на писане на авторката. Изреченията й не бяха еднотипни и разнообразяваше и мисля, че можеше да се справи много по-добре, защото има потенциал. 
 Всички герои ми бяха неутрални и най-вече - много глупави. Келси, кралицата на Тиърлинг, върши абсурдни неща, които би трябвало напълно да разрушат кралството й, ако авторката поне малко разбираше от политика и как нещата работят. Кралицата на Мортмийн, врагът на Тиърлинг, която е толкова плашеща и опасна, и която иска да управлява света, изведнъж не иска да завладява Тиърлинг, а комуникира с някакъв демон в огнището си, гледа през прозореца си и размишлява и прави секс. Вуйчото на Келси, който иска толкова много да я убие, не прави и най-малкия опит да я убие, когато тя се появява в двореца и казва, че тя вече е кралицата, а просто си става от трона и си тръгва. Гвардията на кралицата са пълни идиоти, които не знаят как да я пазят и как да се държат с една кралица, а вместо това постоянно я лъжат и се опитват да крият от нея, колкото се може повече за кралството й и за майка й. "Любовният интерес", Феч, е крадец и убиец, от който всички ги е страх, а Келси се влюбва в него от първия поглед и после отказва да помогне на гвардията си да го арестуват, макар че е тероризирал толкова много хора. О, и споменах ли, че със сигурност е с над 20 години по-възрастен и не се интересува и грам от нея? Келси непрекъсното прави коментари за това как е жалко, че грозни хора се чувстват добре в кожата си, и че най-накрая има някой по-грозен от нея и очаквах повече от нея поне по тази тема, защото тъкмо тя знае какво е чувството да не се харесваш. 
 Макар й да не се е отдалечавала повече от един път от къщата в гората, в която е израстнала, Келси знае всичко за хората и за света и най-вече - винаги ги съди по външността, а нека си спомним, че е живяла с двамата си приемни родители цял живот и само веднъж е виждала една жена с децата си и то за няколко минути. 
 И авторката е решила, че макар и медицината да е на нулево ниво и да нямат лекарства за нищо, ще има пластични хирурзи (??) и хората ще използват хероин. Makes sense.
 Напълно липсва world building и единствената информация, която получаваме за света е, че е 24. век, но сме се върнали назад във времето и има малко магия. Никога не ни е разказано за Прехода, през който уж е преминал сегашният ни свят, за да се превърне в такъв, какъвто е в книгата. И единствената информация, която получаваме за огромната и страшна битка между Тиърлинг и врага им, Мортмийн, е разказана под формата на приказка на самата кралица, която не знае нищо, от един крадец, защото явно поданиците й я мразят и са дали обет никога нищо да не й казват за миналото на страната и изобщо за страната. 
 Въпросите, с които ме остави книгата: 
 Защо кралицата на Мортмийн, която е толкова опасна и иска да завладее целия свят, изведнъж се отказва от това да превземе Тиърлинг, като й се удава перфектната възможност да го направи? Защо вуйчо й, който също е толкова "опасен" и я иска мъртва, не я атакува, докато бяха под един и същ покрив и има само 10 войника на своя страна, а не цялата армия? Защо гвардията на предишната кралица е толкова лоялна към нея, като се има предвид, че са я мразили и е била отвратителен владетел? И защо са лоялни на Келси? Защо всички около нея са дали обет да не й разказват за миналото на страната и хората й? И това ли е така наречената "мистерия" в книгата? Как сме загубили целия напредък, който сме постигнали през вековете? Как е изчезнала технологията и медицината, но книгите на Толкин и Роулинг са оцелели? Всичко свързано с технологията и медицината ли сме унищожили? Ако не сме унищожили тези неща, то какво ги е унищожило? Защо и дрехите се връщат с години назад и жените* носят само рокли? Защо не могат да си носят панталони и тениски? И дрехите ли са били унищожени? Защо са построили замъците и защо сме се върнали на монархии? Кой е решил да се случи това нещо? И как и защо Келси успя да вземе властта от вуйчо си, като просто каза, че тя е кралицата? Защо той се предаде толкова лесно, като беше наел убийци да я преследват и да я намерят? Защо хората я приемат толкова лесно и на секундата, като се има предвид, че половината мислят, че е мъртва и всички не са я виждали нито веднъж в живота си? Ако имат брони, защо мечовете им са дървени? Защо като 15 гвардейци я пазеха, построени в кръг около нея, някой успя да забие нож в гърба й? Защо Келси не е била обучена да управлява? Щом има нови езици, защо няма нови религии? Защо има само християнство и защо то е мразено? И защо последователите на християнството са представени като зли и глупави хора? Ако книгите на Роулинг и Толкин са оцелели, защо не са оцелели книги свързани с медицината и технологията? Защо тази толкова ужасяваща кралица на Мортмийн иска всичко да е просто мирно и спокойно? Защо никой не каза на Келси, че ако освободи робите, които биват изпращани в Мортмийн за данък, ще бъде нападната от Мортмийн, и че те имат пълното право да я нападнат? И най-важният въпрос от всички - защо кралицата на Мортмийн, наричана още Червената кралица, се подписва с червено мастило и навсякъде ли го носи със себе си, в случай, че ще подписва мирен договор, или се подписва с магия, или създава мастилото с магия? 
 Като цяло книгата няма смисъл, защото през цялото време няма никаква цел и накрая не води доникъде и най-вече - няма и логика, защото през повечето време всичко си противоречи. Малко съм обидена, че изобщо са сравнили "Кралицата на Тиърлинг" с "Игра на тронове". 

Friday, August 14, 2015

Summer Lovin' Book Tag

 Тъй като в момента оцелявам на три часа сън и искам да пусна нещо на блога, за да не остане твърде пуст, реших да направя Summer Lovin' Book Tag. Мислех днес да напиша ревю/дискусия на "Кралицата на Тиърлинг", но се отказах, тъй като в момента даже не мога да говоря без да правя паузи, които продължават цяла минута, и без да заеквам на всяка дума, така че не съм способна дори на грам разсъждаване. Благодаря на Лияна, че пита кой от чата иска да бъде тагнат, и че ме тагна. 

Преди да съм започнала бих искала да ви помоля да ми харесате снимката в конкурса на Хеликон. Просто кликнете на това изречение. 


1. Начало на лятото: Изберете книга с грабващо вниманието първо изречение. 
 "Тайната история" на Дона Тарт: "Снегът в планините се топеше, а Бъни беше мъртъв от няколко седмици, преди да започнем да осъзнаваме сериозността на положението."

2. Твърде горещо за навън: Изберете книга за един ден у дома. 
 "Жътварят" на Тери Пратчет, която е прекрасна книга, с която да си мързелуваш вкъщи и да се забавляваш, защото Пратчет има прекрасно чувство за хумор. И книгата се превърна в една от любимите ми. 

3. Лятно пътешествие: Изберете книга за из път. 
 Или "Аз бях тук" на Гейл Форман, или "Всички наши места" на Дженифър Нивън. И в двете има сравнително много пътуване, макар че "Аз бях тук" не ми е от най-любимите книги. 

4. Студен чай: Изберете книга със студена среда. 
 "The Ocean at the End of the Lane" на Нийл Геймън. Макар и в книгата да се разказва за малко момче, което живее в провинцията, някои части от нея успяха да ме накарат да настръхна и да започна да се чудя дали решението ми да започна книгата вечер беше добра идея. 

5. Неприятно слънчево изгаряне: Изберете книга, която никак не сте харесали, прочетена през тази година. 
 "Кралицата на Тиърлинг" на Ерика Йохансен. Всички, които са били в общия чат по време на четенето ми на тази книга знаят какви чувства тая към нея. Няма да навлизам в излишни размисли, защото скоро ще напиша ревю/дискусия за нея и няма да е приятно, така че не се обиждайте и не го взимайте лично. 

6. Парливо четиво: Препоръчайте едно от своите любими книги. 
 Една от най-любимите ми книги в момента е "The Raven Boys" на Маги Стийвотър (за ревю кликнете тук). С нетърпение чакам деня, в който ще държа и втората книга в ръцете си. 

Тагвам Михадма, защото ме принуди. 

Monday, August 10, 2015

BookTube-A-Thon Wrap-Up


 BookTube-A-Thon-ът и тази година беше много успешен за мен. Успях да прочета общо 9 книги и малка част от "Тайната история" на Дона Тарт. Общо съм прочела 2131 страници, които са по-малко от планираното, но все пак са повече от очакваното, тъй като мислех, че даже една книга няма да успея да прочета. 
 Понеделник започнах да чета веднага след като часовникът удари полунощ. Бях планирала да завърша "Жътварят" в събота или неделя преди маратона, но не успях и останалите 114 страници ги прочетох през първия ден. След нея се захванах с "The Raven Boys", което беше правилното решение, тъй като благодарение на нея маратонът ми започна прекрасно и през първия ден прочетох общо 404 страници. 
 Вторник завърших "The Raven Boys" и започна болезненото четене на "Кралицата на Тиърлинг", която ме остави с отворена уста, защото никога не бях очаквала да е толкова ужасна, като се има предвид колко я хвалят. Въпреки това успях да прочета 314 страници втория ден. 
 Сряда беше един от неуспешните ми дни, тъй като цял ден четох "Кралицата на Тиърлинг" и по всякакъв начин се опитвах да отложа четенето й и през повечето време си пишех с блогърките, и им спамех за книгата. Вечерта все пак успях с 200 зора да прочета "Кралицата на Тиърлинг" до последната страница и в резултат от нерви и яд, книгата се озова на земята, изхвърлена през стаята. Малко след полунощ започнах да чета "Сплавта на закона" и през третия ден успях да прочета 287 страници. 
 Четвъртък беше наслада за мозъка ми, като първият ден, тъй като прочетох "Сплавта на закона", след която започнах да чета "The Ocean at the End of the Lane". И двете се превърнаха в едни от най-любимите ми книги и ги обожавам. През този ден прочетох 363 страници. 
 Петък завърших "The Ocean at the End of the Lane" и започнах да чета "Железният изпит", с която успях да се отпусна и да отпочина, тъй като беше лесна за четене и забавна. Броят на прочетените страници беше 335 страници. 
 Събота успях да прочета "Железният изпит" и започнах да чета "The Tell-Tale Heart", която е мъничка и я прочетох бързичко. Този ден си позволих малко да си почивам и да си седя навън при баба и дядо. Вечерта преди да заспа реших да прочета "On the Beach at Night Alone", която беше едно красиво пътешествие. През този ден прочетох 209 страници. 
 Неделя вече бях доста спокойна, защото имах само една книга за четене и тя беше "The Little Prince". Прочетох я за отрицателно време и тъй като имах още много време до края на деня и нямах какво друго да върша, започнах да чета "Тайната история", която бях решила, че няма да чета по време на BookTube-A-Thon-а. За моя голяма изненада успях да прочета 110 страници от книгата, макар че по цял ден се разхождах и снимах. През последния ден прочетох 219 страници. 

На снимката я няма "Жътварят", тъй като с други 3 блогърки си организираме Travelling Book Project и вече я изпратих по пощата на Ева. И официално обещавам, че ще направя още един Travelling Book Project през зимата, който ще е по-обширен от този и ще могат да участват и други хора. 

 Много съм доволна от крайния резултат на маратона и за разлика от миналата година, не се чувствам сякаш съм попаднала в reading slump, а точно обратното, имам огромно желание да чета още и още. Ако знаете за други маратони, моля уведомете ме. 
 Кои книги и колко страници сте прочели вие? 


Tuesday, August 4, 2015

"The Raven Boys" на Maggie Stiefvater


 След прочитането на "Полулош" на Сали Грийн не мислех, че никоя друга книга ще успее да ме грабне така силно емоционално, но още от първата страница на "The Raven Boys" знаех, че ще съм готова да си продам душата на авторката. Атмосферата е еднакво мрачна и в двете книги, така че не съм изненадана, че толкова заобичах и тази книга. And shotout към моите fucked up гарванови момчета, към които се привързах твърде много и не исках да пускам книгата от ръцете си, защото ми се струваше, че магията на четенето ще се загуби. 
 Накратко това, за което става дума в книгата: Блу живее в къща пълна с 42 ясновидки, една от които е нейната майка. Но единсвената дарба, която Блу притежава е да усилва дарбите на другите около нея. През вечерта на Св. Марк, за която никой освен семейството й не знае, докато Блу и една от лелите й наблюдават за призраците на хората, които ще умрат в идната година, тя вижда един от бъдещите мъртъвци. А не би трябвало.


 Чела съм трилогията на Маги Стийвотър, "Тръпка", преди доста време и всъщност четях между редовете, защото бяха едни от най-лошите книги, които бях чела. Така че може да си представите изненадата ми, когато още от първата страница "The Raven Boys" успя да ми грабне вниманието. Стилът на писане на авторката в тази книга е изключително интересен и интелигентен като за YA книга. И честно казанo, малко ми е трудно да приема тази книга като YA. 
 Виждам как на някои хора би им станало скучно, тъй като книгата не е динамична като (например) "Дивергенти" и точно това ме накара да я заобичам толкова много. Чете се сравнително скоростно, но Маги Стийвотър не бърза за никъде и развива героите си и събитията бавно и внимателно. Трябва да се внимава за всичко, което излиза от устата на героите, защото винаги някъде в книгата се появява нещо по-важно породено от тези няколко малки думи. 
 Героите ми са толкова скъпи и ценни, че направо не искам да говоря за тях, защото имам чувството, че е лично. Заобичах всеки един от групичката им и факта, че и те толкова много се обичат, всеки по своя fucked up начин. Заобичах силната им воля и готовността да се хвърлят във всеки огън един за друг. Заобичах приключенския им дух и как Ганзи беше готов на всичко, за да намери още улики за съществуването на Оуайн Глиндур. Заобичах коравостта и грижовността на Ронан. Заобичах упоритостта на Адам и отказът му животът му да принадлежи на някой друг освен на него самия. Заобичах срамежливостта и добротата на Ноа. И заобичах интелигентността на Блу. Всеки един от героите е адски близък до сърцето ми. 
 Ако мислите, че сте готови да се изтощите емоционално и душевно, горещо ви препоръчвам "The Raven Boys", но също така не я препоръчвам, защото твърде много я обичам. 
 П.П. Не я четете след полунощ, аз направих тази грешка.