Saturday, January 7, 2017

7 години с Хари Потър

 Нека започнем този пост с едно кратко и ясно обяснение: бях в читателски застой преди около месец. Да, да, знам, аз кога не съм в читателски застой, нали? True. Но този път, не помня защо и как, реших, че е време да се сложи край на поредния slump. И както всеки един човек, който като малък е прочел Хари Потър или е част от света на тези магически книги, разбира се, избрах точно тях с надеждата, че ще ме спасят. Нека отбележа, че съм чела тази поредица нааааай-малко 10 пъти, и има хора, които могат да потвърдят, защото всеки път ги осведомявах. 
 Започнах аз да си чета my beloved books и ми хрумна: вече съм 11. клас. Което означава... За първи път прочетох Хари Потър, когато бях между 4.-5. клас... Което! Означава! Минали са 7 години... Седем години с Хари Потър.


 Много хора казват, че са пораснали, четейки Хари Потър, докато книгите са били издавани една по една, така че са се развили заедно. При мен нещата не стоят точно така. Първо гледах филмите, пуснах си първия една вечер and before I knew it, до сутринта бях изгледала всичките. Знаех какво трябва да направя сега: да си купя книгите, колкото се може по-скоро. И така, изчетох ги за около 2-3 седмици, докато ги купувах една по една. (До ден днешен се хваля с това, че съм прочела "Орденът на феникса" за 3 дни.) Приятели от 5.-7. клас могат да потвърдят, че постоянно идвах при тях и казвах "Пак чета Хари Потър", носех книгите с мен на училище, и те ме топлеха отвътре. Пораснах, препрочитайки Хари Потър. 
 Защо тези книги са толкова специални за мен, че съм се заела да пиша отделен блог пост за тях, който не е ревю (, а нещо като признание в любов)? Хари Потър дава надежда (ъгх, клише), и то не само на мен, на всякакви деца около света. Помня колко самотна се чувствах в периода, в който ги четях и препрочитах, но четейки ги се чувствах по-щастлива и не толкова самотна. Благодарение на Хари Потър започнах да чета книги като цяло (което пак не се отнася само до мен, а към много читатели около света). Преди тези книги не знаех, че можеш да четеш за своя наслада, за свое удоволствие, макар че винаги ми е харесвало да чета. Всяко четене на Хари Потър те стопля сякаш си седиш в уютната къща на баба и дядо, сякаш си се прегърнал с любим човек, сякаш пиеш топъл шоколад или чай от мента. Всяко завръщане към тези книги е сякаш си се завърнал вкъщи след много дълго и изтощително пътуване. Хари Потър никога не ти омръзва, всеки път откриваш нови неща в поредицата, в зависимост от това на каква възраст я четеш. 

credit: http://novemberthe3rd.tumblr.com/

 Тази поредица ни учи на жертвоготовност; че може би не е толкова зле да не си специален, защото си винаги специален за някого на този свят; че дори и да си специален, това не означава, че ще ти е лесно; че приятелството и любовта нищо не може да ги унищожи; че да си особен не е лошо; да се противоставяш и да не мислиш точно като приятелите си е окей; и момчетата плачат, чувстват, и на тях може да им е тежко; момичетата са силни, умни и уникални; че хората не се разделят просто на зли и добри, не всичко е толкова черно и бяло.

credit: http://aeyon.tumblr.com/

 Героите изобщо не са перфектни (може би с изключението на Джини). Те също правят грешки, имат своите слаби моменти, в които нямат никаква надежда, ядосани са на света около тях, ревниви са, твърдоглави, несериозни, може би не знаят как да изразят чувствата си, изживяват предателства, самите те извършват предателства. Също така, повечето не са и чаааак толкова добри ученици, така че е утеха за малките дечица, които твърде много се тревожат за оценки. (Но както споменах, Джини е перфектна, няма по-добър човек от Джини Уизли, тя заслужава обич и заслужава да я ценят.)

credit: http://nanlawson.tumblr.com/

 Колкото и flawed (в добрия смисъл на думата) да са някои герои, всеки един от тях е важен. Важен е за историята, важен е за другите герои, важен е за хората, четящи поредицата. Всеки един от тях е Герой. Всеки един от тях помага по някакъв начин със спасяването на магьосническия свят (или може би се старае да го унищожи, и с това може да е важен), всеки един се бори. Хари заема главна роля, той е отговорен за окончателното спасяване на света им, но той никога не би успял без помощта на приятели, познати, и дори непознати. Ето още един урок от Хари Потър - всички сме важни. Всички играем роля в събитията, случващи се около нас. 

credit: http://tasiams.tumblr.com/

credit: http://ra-ro81.tumblr.com/

 И така, вече усещам, че съм към края на поста, тъй като изчерпах всичко, което имах да казвам. Но да отговорим за последно на един въпрос: защо написах този пост? Може би за да изразя чувствата на много читатели, може би за да изразя своята любов към поредицата, може би за да покажа на всички колко е важна за мен (, а може би, защото съм нямала какво друго да пиша, оппа). Може да е всичко, но искам да благодаря. Да благодаря на Дж. К. Роулинг, да благодаря на Хари Потър. Благодаря. 💖
 И нека приключим с: Глупак! Медуза! Дреболия! Щипване! Благодаря!

Monday, January 2, 2017

2017

 Здравейте, хора, които все още четат блога ми, макар че публикувам веднъж на пет години. Оценявам ви. Причината ми да реша отново да пиша е, че просто не исках да развалям традицията всяка година да си поставям цели във формата на блог пост, за който евентуално ще забравя и ще се сетя чак на края на съответната година, когато ще го погледна и ще осъзная, че без да искам съм изпълнила всичко, което съм искала. Разбира се, вярвам, че човек не би трябвало да чака началото на нова година, за да изпълни най-накрая това, което желае, но може би за някои това играе ролята на мотиватор, so you do you. А аз? Аз го правя, само защото е забавно всичко това за "new year, new me", а и съм банален човек, който не успя да измисли друг пост...
 Нека, както направих миналата година, първо да започнем с целите за 2016 и колко от тях съм изпълнила несъзнателно. И за разлика от миналата година, всичко, което съм изпълнила ще е зачеркнато, и всичко, което не съм - подчертано.

1. Най-накрая да си поръчам highlighter и четки за грим, за да мога да се гримирам още по-яко.
2. Да свикна с факта, че с някои хора не си пасвам и никога няма да си пасна.
3. И пак - да не се притеснявам толкова много за бъдещето.
4. Да чета повече.
2017 Аз: Оппа. 
5. Да се науча да не си хабя нервите по хора, които не са важни за мен.
6. Да успея да събера пари за нов лаптоп.
2017 Аз: Почти.
7. Да прочета, или поне да се опитам, повече големи книги.
2017 Аз: Дори не се опитах...
8. До юли най-късно да прочета "Граф Монте Кристо", "Властелинът на пръстените", "Миниатюристът", "Тайната история", "Щиглецът", "Страхът на мъдреца", "Светлината, която не виждаме", "Вихър от мечове", "Пир за врани", "Танц с дракони". Отсега да ви кажа, усещам провала, но поне ще се опитам.
2017 Аз: Правилно съм усетила. 
9. Да говоря повече за social issues в интернет. 
10. Pet more dogs.
11. Да се грижа по-добре за кожата си и най-накрая да спра да си докосвам лицето толкова много. 
12. Повече селфита, разбира се.
2017 Аз: Че и по-хубави !!
13. Да правя повече Document Your Life клипчета, дори и да нямам с какво да ги обработя засега. 
2017 Аз: Ами, пак оппа. 
14. Да не позволявам, на каквото и да е, да си играе с увереността ми, защото съм я градяла за 4 години и заслужавам да съм на мястото, на което съм в момента. 
15. Да казвам на хората, които обичам, че ги обичам.
16. И най-важно: да не обмислям абсолютно всичко толкова много и просто да се наслаждавам на 2016. 

 Макар и 2016 да не беше най-приятната и лека година за света ни, за мен самата беше най-хубавата ми досега и се надявам в края на 2017 да мога да кажа същото и за нея. И сега към причината, поради която пиша този пост: 

1. Тази година вече наистина трябва да прочетеш повече книги. Стягай се. 
2. Надявам се да си вземеш книжка. 
3. Болезнено и уморително за казване, и сигурно още по-уморително за вършене, но трябва най-скоро да започнеш здрава подготовка за матури и кандидат-студентски изпити. Дано скоро успееш да поръчаш книгите, които ще ти трябват. И пак, стягай се. 
4. Може би всъщност се постарай да научиш поне малко испански, защото ти харесва, но просто те мързи. Мързел такъв. Размърдай си мозъка. 
5. Pet and feed stray animals. 
6. Кажи чао на procrastination веднага като пристигнат книгите, които ти трябват и се захващай с ученето. 
7. Намирай време за готвене, it's fun.
8. Може би се опитай да пишеш отново? It, too, is fun. 
9. И най-важно: без стрес, без притеснения, направи 2017 прекрасна и се наслаждавай. 

 Както най-вероятно сте забелязали, целите ми не са чак толкова много, защото съм много доволна от това, което е животът ми в момента, и може би се нуждая само от 1-2 корекции (особено в сферата на редовното и често учене). 

 Още нещо: да не звучи сякаш обещавам, защото това, което ще кажа, може и да не мога да го сбъдна, защото както знаете, стана традиция рядко да пиша в блога, но имам идейки за още 1-2 поста, които може и да успея да напиша скоро, и нямам търпение!!