"Six of Crows" на Лий Бардуго (или как да се влюбиш в книга)

Шестима опасни аутсайдери, един невъзможен обир. 

  Каз Брекър получава възможността да забогатае с 30 милиона kruge и единственото, което трябва да направи, за да получи тази сума, е да отвлече един учен, който се търси от всички страни, който също така се намира в един от най-добре устроените и охраняваните градове в света. Тази невъзможна и безумна мисия не може да я изпълни сам. Запознайте се с отбора от отхвърлени от обществото тийнейджъри. Престъпник, който е по следите на отмъщението. Сърцеразбивач/Heartrender (на български звучи ужасно, но така са преведени в оригиналната трилогия, простете ми), която използва магията си, за да оцелява. Шпионин, който е като сянка. Беглец с охолно минало. Изкусен стрелец, който има слабост към хазарта. Крадец, който притежава таланта да избяга от всякъде. 

  Искам първо да привлека вниманието ви към това, че пиша ревю в блога си за тази книга. Това означава, че ми е повлияла изключително много и съм я заобичала с цялото си сърце. Само най-специалните книги получават ревюта в блога ми вече (когато имам време, упс). Ако трябва да съм честна, не знам от къде да започна и какво да кажа, или по-точно - как да го кажа. Ще ме извините за това, че ще напиша ревю, което е пълна бъркотия, но много обичам книгата и мислите ми просто не искат да се успокоят и подредят. Също така, искам да се извиня за превода/кирилизирането (има ли такава дума?) на някои понятия или имена - книгите не са издадени на български и действам напълно сама тук. Но пък много скоро ще бъдат издадени на български! По-късно повече детайли за това, нека вече започнем с тази бъркотия, която наричам ревю. 

  Добре дошли в гениалния свят на Гриша, който е изградила Лий Бардуго - владелец на сърцето ми (отсега нататък ще я наричам така и не можете да ме спрете). Магичната система, която е измислила писателката, е една от най-интересните, за които съм чела в литературата за юноши. В този свят съществуват хора с невероятни способности, които са наричани гриша, като в "Six of Crows" те са използвани или като войници, или роби, или са отвличани и избивани за това, което са. По принцип на този свят на Гриша Лий Бардуго дава начало в трилогията "Сянка и кост", от която съм чела само първата книга. Преди няколко години издателство Егмонт я издаваха, спряха издаването, но според издателските им планове, тази година може да се порадваме на преиздаването на трилогията, като ще видим на българския пазар и дуологията "Six of Crows". Именно защото съм чела "Сянка и кост" светът и магическата система ми бяха малко по-ясни, отколкото биха били за човек, който се е захванал да чете направо "Six of Crows". Признавам си, макар че съм читател на high fantasy, магическата система не е от най-лесните за разбиране и запомняне. Тези термини и названия никога няма да ги запомня... Но пък със сигурност е много интересна. Бардуго е взела едно често срещано клише и го е преобразила в нещо уникално. 

  Макар че това не е ревю на "Сянка и кост", все пак се чувствам длъжна да спомена, че да, насладих се на книгата, когато я прочетох и беше приятна, но не беше нещо, което да преобърне света ми и да ме накара да се обсебя с трилогията. Затова и не прочетох останалите две книги. Но смело мога да твърдя, че Лий Бардуго напълно е усвоила занаята си и е напреднала като писател. Светът може и да е същият, но стилът на писане, атмосферата, героите, сюжетът - всичките са увеличени с 1000. Много приятно е да се наблюдава развитието й по този начин и нищо не ме радва повече от това да виждам как писателите се подобряват. Владелецът на сърцето ми взе една книга, която беше 3 от 5 звезди най-много, преобрази я и ми връчи в ръцете книга, на която искам да дам 100 звезди, че и повече. Книга, за която мога да кажа, че преобърна света и ме накара да се обсебя с всичко, свързано с нея. Хора, не бях стигнала никакви тъжни и трагични части, а на мен ми се плачеше, само защото я обичам толкова много... Каква бъркотия настана само в главата ми заради това, че прочетох 456 страници красота. В момента дори искам да довърша трилогията "Сянка и кост". 

  Докато стилът на писане в "Сянка и кост", според мен поне, не беше нищо особено, в "Six of Crows" ме очарова. Написана е толкова увлекателно, че напълно игнорирах всичко, което имах за учене последните 3 дни, докато не я прочетох и сега се чувствам виновно, че не съм учила и... Както и да е, нека не навлизаме в тези мрачни дебри на съзнанието на един студент, на който му наближава сесията. Сега ще мислим за това, че макар и стилът на писане да е изключително лек и "течен" (да, използвах тази дума, за да опиша стила й на писане, deal with it), Бардуго пак успява да докара на преден план проблеми, които са срещани в най-обикновеното ни, немагическо съвременно общество, без да ти натяква, че го прави и без да те боде в окото с това. Докато четях книгата, имах чувството, че всичко е много естествено написано и измислено и няма никаква пресиленост. Макар и да виждаме събитията в сюжета от 6 чифта очи, не е объркващо и всеки един от тях си има свой собствен вътрешен глас, който е напълно уникален и дори и да не видиш в началото на главата от чия гледна точка четеш, пак няма да ти е трудно да познаеш. Аплодисменти на Лий Бардуго за това, защото съм чела предостатъчно книги с няколко гледни точки, които повечето автори просто не успяват да разграничат по някакъв начин и всички герои ти се сливат. 

  Което ме докарва до уникалните и прекрасни герои, които обичам толкова много. Каз, Инеж, Джеспър, Уайлан, Матаяс, Нина (вижте, не знам дали правилно произнасям името на всеки един, простете ми). Искам да прегърна всички тези деца, да им направя по чаша горещ шоколад и да им пусна да гледат филмче на Студио Гибли (скоро научих, че и Гибли не се произнася Гибли, така че целият ми живот е лъжа). Как ли мога да го кажа това? Ами... Обичам тези герои, много. Но просто не можете да ме разберете, докато не сте прочели книгата, как тези думи звучат толкова недостатъчни, когато ги използвам по адрес на "Six of Crows" и героите. Представете си нещо, което обичате ужасно много и го умножете по 100 - тогава може и да стигнем до нивото на обич, което чувствам към тази книга. 

  Мисля, че откакто прочетох "The Raven Boys" не бях заобиквала толкова много група от герои от някоя книга. Готова съм да ги защитя с всички средства, те са моите деца. И в този момент осъзнах, че съм по-голяма от всеки един от тях... Това осъзнаване настрана, всеки един от героите още от първите страници, в които ни беше представен, си личеше, че е изключително добре изграден. Всички притежават сложен характер и около всеки витаеше някаква мистериозност, тъй като не научаваме още от самото начало всичко за тях, а бавно-бавно с прелистването на страниците, ни се разкриват детайли за миналото и дори настоящето им. Това допринасяше много за увлекателността на книгата, тъй като не четеш само за да видиш как ще се развие сюжета, но и как ще се развият героите и какво още ще научим за тях. Всяко тяхно действие е добре измислено, тъй като Бардуго нищо не го е написала просто ей така, а го е направила с цел и по-късно винаги получаваме отговор за това защо един герой е казал това, което е казал или е направил това, което е направил. Същото важи и за сюжета. В книгата нищо не се случва безцелно. Всичко си има обяснение и причина. 

  Мисля, че главната причина за това, че толкова се привързах към "Six of Crows" толкова много се дължи най-вече на това, че най-накрая видях себе си в лицето на някой художествен герой. Хората винаги говорят за тяхното "книжно аз", но на мен никога не ми се беше случвало да прочета за някой герой и да си кажа "това съм... аз", докато преди 3 дни не започнах да чета тази прекрасна книга и не прочетох за Нина Зеник. За първи път в живота си видях себе си напълно отразена в образ в художествена книга. Всеки неин недостатък е и мой недостатък. Така че може би в крайна сметка любовта ми към "Six of Crows" има някакво обяснение, което може да бъде изразено с думи. Зинети най-накрая видя отражението си в някоя книга. Много... странно чувство е. Нина е толкова прекрасна и многопластова, но същевременно си има своите недостатъци, но пък точно те я правят още по-невероятна (не ме разбирайте погрешно, не хваля себе си, просто много обичам Нина). Ще си призная, че момичето чисто и просто ме накара да се чувствам много добре за себе си и съм много благодарна на Лий Бардуго за това. Нина е толкова топъл, сладък, честен и изключително силен персонаж. Макар че всичките герои са престъпници и аутсайдери, и тя заедно с тях, все пак мисля, че тя притежаваше най-силно чувство за героичност и справедливост. Не виждаше света просто като черен или бял. 

  Матаяс е един от героите, които видяха изключително голямо развитие до края на книгата. Не беше внезапна или пък някаква изненадваща и неочаквано промяна, а беше бавно (но славно) изградено развитие, което читателите могат да проследят със страниците. Let me tell you, имам много голям soft spot за герои като Каз Брекър, така че Лий Бардуго уцели право в целта (сърцето ми) с него. Нищо лично към другите герои, които също обичам толкова много и не мога да си избера любимец, но Каз е уникален, интелигентен и много комплексен образ, за който колкото повече научаваш, толкова повече искаш да знаеш. Обожавам да чета за герои, които са изключително умни и са се издигнали от нищото до позицията, в която са. Нямам търпение да прочета още за него и да видя накъде ще върви неговото развитие. Джеспър и Уайлан - we must protect them at all cost. Толкова мили, сладки, но същевременно смъртоносни герои. И двамата са нещо като comic relief на книгата, но със своите дълбочини и тайни, макар че първоначално не изглеждат като такива персонажи. И последно, но не  на последно място е Видението - Инеж, която е толкова силна и издръжлива, че човек забравя, че Бардуго пише за момиче на 17 години. Тя е гредата, която задържа цялата група и придава сила на всички останали около себе си. Обичам всеки един герой по различен начин, но пък поравно, тъй като са толкова уникални и различни, но същевременно са написани с комплексност и са изпипани до най-малкия детайл. Героите са разнообразни и са представени персонажи от различни раси и сексуалност без усилие. 

  Цялата групичка са просто деца, които в живота или са избрали неправилния път, или пък точно животът ги е бутнал към този неправилен път. Но пък са избрали да се борят и да оцеляват, каквото и да се изисква от тях, за да направят това. Лий Бардуго показа, че изграждането на герои е една от най-силните й страни и се надявам в бъдеще да се възползва от този свой талант и да ни представи още великолепни образи. 

  Като заключение, искам да кажа, че макар че свърших книгата тази сутрин, вече искам отново да я прочета и нямам търпение през лятото да го направя това. Препоръчвам я на всеки един, без изключения. Не ми пука дали не харесвате подобни книги, просто аз много я обичам. И вече няма да досаждам на хората само с "Прочетете "The Raven Cycle"!!!!!!", но и с "ПРОЧЕТЕТЕ "SIX OF CROWS"!!". Препоръчвам, ако можете, да я прочетете на английски, тъй като са чиста магия в оригинал според мен. Сигурна съм, че все още има 1000 неща, които искам да кажа, но вече се чувствам много изморена и нямам търпение да започна втората книга. Ще се видим отново, когато ще крещя заради втората книгата. И нека да си рекламирам плейлиста, който направих за книгата: 

no mourners, no funerals