"Щиглецът" на Дона Тарт

   Животът не протича така, както сме го планирали. Понякога един път те взима и те завлича надолу по малки мрачни улици, които водят до големи градове, поддържани живи от похот, дрога, тъга, кръв. Обратът в живота на Тио настъпва, когато е още дете и губи майка си в терористичен атентат. От този момент нататък животът му поема по пътища, които преди инцидента Тио никога не би си представил. Животът му е разделен на две - Преди и След атентата, като е принуден години наред да пази тайната на малката картина, която го съпътства винаги и сам да навигира живота си в оживения Ню Йорк и горещия Лас Вегас. Тази малка картина, която се озовава в ръцете му напълно неочаквано, води със себе си събития, които влияят върху и променят Тио коренно. 

   Дона Тарт е магьосник на думите. Майсторски е овладяла изкуството на писането и думите се сливат в красиви изречения, както река се влива в морето. През всичките почти 1000 страници се чувствах  омагьосана от всичко, което Тарт имаше да сподели с нас. Четейки "Щиглецът" имах усещането, че книгата е написана само за мен. Този шедьовър те кара да се чувстваш сам в света и сякаш ти принадлежи. Изпитваш чувство на притежание към "Щиглецът" и нужда да си я присвоиш, което е отзвук на силната привързаност, която Тио изпитва към картината "Щиглецът" на Карел Фабрициус. 

  Дона Тарт има изключителното умение да описва предмети и околността на героя, така че човек да се чувства сякаш е там вместо Тио. Всичко, което Тио вижда, виждаме и ние. Всичко, което Тио чувства, чувстваме и ние. Това, което и Тио преживява, преживяваме и ние. Писателката влиза под кожата ти и завладява ума на читателя чрез живата атмосфера на Ню Йорк и Лас Вегас, която е създала. Прочетох "Щиглецът" преди повече от месец и все още се хващам как мисля за нея. Дори след цял месец ми е трудно да изразя чувствата си към нея и да обясня на други защо тя е толкова специална за мен. Сякаш с книгата си разговаряме на мъртъв език, който само аз и "Щиглецът" знаем.

   За първи път в живота си оставих една книга и седмици наред след прочитането й обсесивно мислех за нея, ревеше ми се заради това колко ми е трудно да обясня на други защо е специална. Как могат да ми стигнат обикновени думи да опиша "Щиглецът"? Тази книга е нещо, което трябва да се прочете, изпита и изживее. Тя не е поредната творба, подминаваща ни в течението от творения. "Щиглецът" е явление. Феномен. 

   Ако можех да се върна назад във времето и отново за първи път да я прочета, с радост бих приела. Защото, колкото и пъти да я чета отново и отново, нищо не може да се сравнява с първия прочит, когато с всяка страница опознаваш Тио и се страхуваш от съдбата му, страхуваш се от самия него и самоунищожителните му наклонности, както и тези на Борис. С всяка страница Дона Тарт те оплита по-здраво в мрежата си и на последната страница осъзнаваш, че си пленен и никога няма да се върнеш на мястото, на което си бил преди да изживееш "Щиглецът". 

   А героите. Обичам ги, въпреки техните пороци. Тио, подхвърлян от съдбата и принуден да води живот, който никога не е желал, толкова много желае да се стреми към доброта и върши това, което смята за най-доброто. Дете с толкова чиста душа се превръща в измъчван от миналото, настоящето и бъдещето си мъж, който, вече изтрил границата между добро и зло, виси в сиво пространство. Тио губи всичко в живота си, но завинаги запазва твореца в душата си. Борис, от друга страна, срещаме го вече като младо момче отдавна принудено да прекрачи тази страшна граница, който плаши читателя с прикритата си тъга. А може би ги обичам именно заради пороците им.

   Целият живот на Тио, от съдбовния ден нататък, е съпроведен от малката картина "Щиглецът". Той се привързва към нея дотолкова, че човек, четейки, усеща, че също се влюбва в тази творба. Любовта на Дона Тарт към изкуството си проличава през страниците, тъй като тя описва всяка една спомената картина в книгата по толкова живописен начин, че читателят да се чувства сякаш е до Тио и също наблюдава  изобразените детайли. Нейните дълбоки познания също допринасят към богатата атмосфера, тъй като се разбира, че книгата е написана от истински любител, майстор и учен в областта си. 

    "Щиглецът" завинаги ще ме преследва в живота и ще я помня, докато аз съм си аз. Както казах и в описанието си в Туитър, искам да съм Дона Тарт като порасна. Нищо, че вече съм на 20.