sky lanterns

и тая рандъм снимка я слагам just because.

часът на чудовището

напоследък само рецензии ми се пишат и затова си избирам някоя книга, която съм прочела през лятото и започвам да пиша. i hope you don't mind, че напоследък само за книги говоря в блога си, но искам да се фокусирам повече върху тях. 
време е да пиша за "часът на чудовището" на патрик нес. историята за книгата ме кефи адски много. не, не говоря за история в книгата, а за тази на авторите. мхм, патрик нес не е единственият автор. оригиналният автор е била шавон доуд, но е починала преди да завърши книгата. тя е написала началото и е записала бележки за идеята си и къде историята се развива, но времето не и достигнало за довършване на започнатото. патрик нес бил попитан дали може да продължи и довърши историята на шавон и след като е приел се е появила тази прекрасна книга с прекрасна история скрита вътре в нея. 

очевидно е, че корицата е прекрасна и няма какво повече да се коментира върху нея. 

разказва се за конър, който всяка нощ бива посещаван от чудовището, докато една нощ го посещава, но не и чудовището, което конър очаква. откакто майката на конър е започнала лечението си за рака, конър го посещава чудовището от съня. но през тази вечер го посещава нещо по-древно и диво, което иска истината от конър. 

в книгата има илюстрации, които добавят един допълнителен ефект, който е невъзможно да се постигне с думи, макар че патрик нес е адски добър с думите. но искам да благодаря на художника, джим кей, за прекрасността в книгата. 

стилът на писане е повече от добър и сега искам да прочета всички книги на патрик нес. макар че идеята е на шавон доуд, трябва да признаем, че патрик нес е направил нещо убийствено, защото е добавил и свои идеи и е използвал и идеите на шавон доуд по най-хубавия начин възможен. 

прочетох "часът на чудовището" за ден, защото просто не можех да я оставя. до края не разбираш какво всъщност се случва, защото книгата си е голям mind fuck, а аз обичам mind fucks. 

изобщо не му завиждам на конър, защото животът му е ад и ми се иска да можех да се пресегна през книгата и да го прегърна. 

няма да разказвам нищо за героите, защото всеки един е добър по свой начин и не съм сигурна, че бих могла да кажа нещо без да спойлна някои важни неща. 

краят тотално ме съсипа и не мисля, че бих прочела книгата отново, колкото и да я обичам. не искам да мина през същите унищожителни чувства отново. 

2014 in a blog post

тъй като 2014 наближава края си, реших да напиша този блог пост, в който ще изредя книгите, които съм изчела тази година и ще постна някои снимки от специални за мен дни/събития. 

малко cheat-нах и успях да прочета 73 книги, а целта ми беше 55. как? ами, миналата седмица започнах да чета манга и до сряда успях да прочета около 25 тома. мда, не съжалявам. 

ще ги подредя в реда, в който съм ги чела, така че може да видите няколко книги от една поредица в различни места и просто ще е хаос. 

1. "името на вятъра" на патрик ротфус

тази книга я четох поне месец, тъй като е адски дълга, но беше просто прекрасна. иска ми се да бях започнала годината с някоя друга книга, но това не означава, че не я обичам. 

2. "aristotle and dante discover the secrets of the universe" на benjamin alire saenz

любовта ми за тази книга е безмерна. 

3. "синдер" на мариса майър

книгата беше доста интересна и нямам търпение да продължа с поредицата. може и втората книга да ми е първата за 2015.

4. "кръвно обещание" на ришел мийд

помня, че започнах да чета "академия за вампири" заради сиел и обикнах поредицата много бързо и лошите неща, които имам да казвам за нея се броят на пръстите на едната ми ръка. 

5. "звезди за лола" на стефъни пъркинс

тази книга е толкова сладичка, че почти на всяка страница издавах звуци като awww. тя всъщност е втората в поредицата, но аз реших нея първо да прочета, а първата по-късно през годината.

6. "хартиени градове" на джон грийн

тя ме разочарова, тъй като винаги очаквам много от джон грийн, но все пак краят не беше зле.

7. "игра на тронове" на дж. р. р. мартин

и тя пак като "името на вятъра" ми отне много време, но и нея обикнах адски много. 

8. "рубиненочервено" на кирстин гир

всичко в книгата се развива много бързо и това ми хареса и беше доста приятна, но не бих я нарекла любима или уникална.

9. "the unbecoming of mara dyer" на michelle hodkin

доста ми хареса, макар че пак като горепосочената, не бих я нарекла любима.

10. "miss peregrine's home for peculiar children" на ransom riggs

идеята в книгата ми хареса, но просто не се впечатлих чак толкова, колкото очаквах. всъщност, имам ревю за нея в блога, така че може да го прочетете. 

11. "сапфиреносиньо" на кирстин гир

тази е продължението на "рубиненочервено" и с тази трилогията започна да ми става все по-антипатична. 

12. "смарагдовозелено" на кирстин гир

продължението на "сапфиреносиньо" и с нея вече наистина се разочаровах. 

13. "нощна сянка" на андрея креймър

очаквах много повече, но все пак някои аспекти ми харесаха и не мога да кажа, че напълно е зле. 

14. "стрелецът" на стивън кинг

напълно бях забравила, че съм я чела тази година и сега като гледам списъка се сетих колко много я харесах. 

15. "точния мерник" на кърт вонегът

не всички са чували за тази книга и много малко са я чели, но това не означава, че не е прекрасна. не е нещо специално, но на мен много ми хареса. книгата се нарежда сред любимите ми. 

16. "сблъсък на крале" на дж. р. р. мартин

продължение на "игра на тронове" и като първата книга я заобичах. 

17. "последната империя" на брандън сандерсън

тази книга я обичам толкова много. прочетохме я заедно със сиел и ако ни питате за любима трилогия, веднага ще отговорим "мъглороден".

18. "стъкленият трон" на сара дж. маас

първоначално не я харесах, но колкото повече мисля, толкова повече започва да ми допада и харесва. 

19. "the unexpected" на jax holt

това всъщност е къс разказ, изпратен ми от автора, който не ми допадна много. 

20. "кладенецът на възнесението" на брандън сандерсън

продължение на "последната империя" и е перфектна. 

21. "хари потър и философският камък" на знаете кой

не знам за кой път я препрочетох но беше още по-прекрасна.

22. "множество катрини" на джон грийн

или както тинка я нарича - "множество картини". любимата ми на джон грийн.

23. "хари потър и стаята на тайните" на знаете кой

има ли нужда да пиша нещо?

24-28. поредицата "хрониките на спайдъруик" на холи блек и тони дитерлизи

и петте книги ги препрочетох за ден и бяха awesome as fuck.

29. "приказките на барда бийдъл" на може ли да познаете кой

беше много яко да прочета нещо от света на хари потър. 

30. "fangirl" на rainbow rowell

cutest book ever.

31. "хари потър и затворникът от азкабан" на няма да кажа кой

*фенгърлване* *реване* *истеричен смях*

32. "часът на чудовището" на патрик нес

прекрасна история и прекрасни илюстрации.

33. "целувка за ана" на стефъни пъркинс

и това вече е първата книга, за която говорех в началото и вместо нея бях прочела "звезди за лола", но тъй като не са пряко свързани, нямаше проблем.

34. "fantastic beasts and where to find them" на you know who

"беше много яко да прочета нещо от света на хари потър" част 2.

35. "героят на времето" на брандън сандерсън

продължение на "кладенецът на възнесението" и последната в трилогията. беше най-перфектната и мисля, че само брандън сандерсън е добър в завършването на някоя трилогия.

36. "цялата истина в мен" на джули бери

тази книга ме смаза психически. 

37. "духовна връзка" на ришел мийд

ами, имаше ейдриън и димитри, така че...

38. "сънища за богове и чудовища" на лейни тейлър

брандън сандесън номер 2, защото този край беше перфектен.

39. "quidditch through the ages" на it's getting old now 

"беше много яко да прочета нещо от света на хари потър" част 3.

40. "four" на вероника рот

след "предани" ми дойде добре и като успокоително.

41. "крадецът на книги" на маркъс зюсак

купете ми всичко на зюсак, плс. 

42. "кръвта на олимп" на рик риърдън

ще рева, защото точно от рик риърдън не очаквах да се провали с последната книга от поредицата, а той точно това направи. 

43. "precy jackson's greek gods" на рик риърдън

и тази ми подейства като успокоително след "кръвта на олимп". 

44. "обсидиан" на дженифър л. арментраут

имам ревю в блога, което можете да прочетете, но като цяло мразя деймън блек и книгата ме разочарова. 

45-58. "haikyuu!!" на haruichi furudate

и манията ми по манга започна от тук, като за няколко дни прочетох 14 тома. 

59. "18% сиво" на захари карабашлиев 

всъщност, предишният ми пост е ревю за тази книга. 

60-73. "tokyo ghoul" на sui ishida 

засега това ми е любимата манга. толкова много обожавам анимето на tokyo ghoul, но мангата е 100 пъти по-добра. 

и това са книгите за тази година. може и да прочета някоя друга книга до края на месеца, но се съмнявам. сега се опитвам да реша коя да започна в януари. 

като цяло беше доста добра книжна година, тъй като повечето ги заобичах. нека се надяваме догодина да бъде още по-добре. чакам препоръките ви за книги. 

сега към снимките, които разказват по-добре от мен.

книги, които завинаги ще останат с мен

реших да напиша всички книги, които някога са ми правили огромно впечатление и просто ги обожавам и си запазвам правото да обновявам този лист, ако искам. 
just a disclaimer: пиша това без никакво обмисляне, така че мога и да изпусна някои книги but whatever. 

1. трилогията "мъглороден" на брандън сандърсън.
никога, ама никога няма да спра да говоря за това колко перфектна е тази трилогия. обожавам я. особено героите, които са толкова реалистични, макар и книгите да са фентъзи. 

2. поредицата "хари потър" на дж. к. роулинг
не мисля, че е нужно да обяснявам нещо тук. 

3. поредицата "пърси джаксън и олимпийците" и поредицата "героите на олимп" на рик риърдън
знам, че много хора са пораснали с хари потър, но аз пораснах с пърси джаксън. 

4. "името на вятъра" на патрик ротфус
обожавам почти всички фентъзи книги, които съм чела, но тъй като "името на вятъра" беше една от първите я обичам най-много от всички. и искам да се омъжа за квоте, защото е бебенце. 

5. "aristotle and dante discover the secrets of the universe" на benjamin alire saenz
ако ме следите в аск или просто ако ме познавате, със сигурност знаете колко много обичам тази книга.

6. "13 причини защо" на джей ашър 
традиция ми е да я препрочитам всяка година. 

7. "вината в нашите звезди" на джон грийн
макар и да ми омръзна да чувам за нея и вече да ми е банална, няма да отрека, че по времето, когато излезе и я прочетох я обожавах и говорех само за нея. все пак беше една от любимите ми книги и ми повлия толкова, че чак името на канала ми е thefaultinmybooks. но всичко се променя и вкусът ми за книги драстично се промени за една година и вече не е една от любимите ми, но все пак заслужава място в този списък. 

8. "точния мерник" на кърт вонегът
не съм чувала абсолютно никого да говори за тази книга и тя със сигурност заслужава повече. 

9. "часът на чудовището" на патрик нес
историята, както и илюстрациите, ме остави изумена. 

10. "песен за огън и лед" на дж. р. р. мартин
no explanation needed.

11. "eon" на alison goodman
best badass protagonist ever.

12. "крадецът на книги" на маркъс зюсак
просто прочетете ревюто по-долу и ще разберете колко много я обожавам тази книга. 

13. трилогията "създадена от дим и кост" на лейни тейлър
обичам, обичам, обичам тези книги. особено последната. малко е трудно да свикнеш със света, но все пак е прекрасна трилогия.

14. трилогията "адските устройства" на касандра клеър
много по-добра е от "реликвите на смъртните" и обичам джем. 

15. сагата "здрач" на стефани майър
колкото и неприятни да са ми тези книги, няма да отрека, че ми помогнаха да чета повече и бяха първите ya книги, които прочетох.

16. "великият гетсби" на франсис скот фитцджералд
обичам тази книга и обичам този автор.  

обсидиан

извинявам се за снимката, но ме мързи да снимам книгата отново за по-качествена снимка, а и не искам да я докосвам или изобщо да я виждам. 

мда, сигурно още от горното изречение сте разбрали какви са ми чувствата към тази книга. първо искам да кажа, че е добра като за книга, която да четеш без много да се замисляш, но проблемът е там, че аз твърде много се замислям. 

просто не разбирам как може авторката изобщо да е помислила, че такава връзка между героите е здравословна, че и романтична/секси. 

искам да започна с деймън блек, който си знаех, че ще е "лошото момче" в тази книга, но не очаквах да е чак такъв кретен. държи се адски гадно с кейти почти през цялото време освен в онези редки моменти, в които личността му се променя коренно и виждаме "истинския" деймън. мисля, че авторите прекаляват с тази "истинска" личност на хората, която винаги крият зад обидни думи и подигравки. ъгх. 

главната ни героиня, кейти, не търпи повечето от глупостите на деймън, но и тя ме разочарова, защото виждаме как се мисли за много умна и по-висша, защото чете книги *кхъм*, а имаше много ситуации, в които се държеше като пълно говедо. не описвам много герои с тези думи и ето, че кейти влезе в тази категория след бела суан и ана стийл. и искам да спомена, че ана стийл е всъщност бела суан, тъй като "петдесет нюанса сиво" е фенфикшън на "здрач". а докато четях "обсидиан", имах чувството, че чета "здрач", само че с извънземни. 

това беше главният ми проблем. книгата си беше чисто пренаписан "здрач" и ги имаше класическите сцени като смяната на градове (от огромен и слънчев град в някакъв малък), разходките в гората, катастрофата с колата, признанието в гората, "омразата" на момчето към момичето (което си го има в доста ya книги). просто самата атмосфера беше като при "здрач" и героите бяха същите с различни имена и малката разлика между кейти и бела, тъй като кейти е доста по-умна в сравнение с любимката ни бела. 

авторите трябва да спрат да пишат такива глупости, защото не е здравословно за хората, тъй като започват да мислят, че връзки, в които се обиждате взаимно и се мразите са окей!! не е окей да си във връзка, само защото другият човек е красив и те привлича физически, но иначе го мразиш и този човек те обижда постоянно и се държи с теб сякаш с боклук. 

имах намерение да продължа да чета поредицата, когато започнах тази книга, но след като я свърших... ами не, със сигурност няма да се измъча да прочета още от тъпите глупости на деймън блек, който сигурно ще се превърне в някакъв спасител и ще видим "истинската" му личност и бла бла. все клишета. 

о, искам да кажа нещо преди да свърша с рецензията. ако бяхте извънземни, които не искат да бъдат забелязани от хората бихте ли живяли в малък град, бихте ли се държали зле с всички хора около вас и бихте ли избрали да изглеждате като някакви модели и да се казвате деймън?! защото по този начин, приятелю, ще те забележат на секундата. 

и да, това беше и само заради готините моменти, в които кейти не се държеше глупаво, дадох 2/5 звезди на книгата. 

крадецът на книги

я познайте на кой му стана скучно и реши да напише рецензия за "крадецът на книги" на маркъс зюсак? 

мразя като някой каже нещо подобно, но и аз го правя, така че i am in no position to judge, но човеците сме си такива. 

книгата ме порази емоционално, и когато някой ме питаше за нея, просто казвах: "ъъъъ, уникална е." не можех да формулирам нормални изречения, с която да я опиша и не съм сигурна, че и сега бих могла да го направя. но ще се пробвам. 

първо искам да кажа, че книгата се разказва от гледна точка на смъртта. и още от това трябва да разберете, че е уникална. 

началото на книгата:

"first the colors, then the humans. that's usually how i see things." 

и краят: 

"i am haunted by humans." 

само тези два цитата имат силата да ме накарат да заобичам книгата още повече. 

мислех, че ще ми е странно да чета от гледна точка на смъртта, но беше толкова нормално. маркъс зюсак е много добър в описанията и просто в писането. има свой уникален стил на писане, който не съм срещала досега. и ми се иска да прочета всичко написано от него. 

героите са толкова внимателно изпипани и написани, че направо са перфектни. не перфектни като "герой, който не прави нито една грешка и няма недостатъци", а като герой, който има недостатъци и го осъзнава и просто се държи/изглежда като човешко същество. 

не мога да избера любим герой от книгата, но знам, че със сигурност не е хитлер, или пък последователите му. 

има специално място в сърцето ми за руди, ханс и роза, но си обичам и лизъл, и макс също толкова много. с лизъл се свързах доста лесно, защото тя обича книгите. и не, името на книгата не е някаква метафора, тя буквално е крадец на книги. а руди, с коса в цвят на лимон... толкова е прекрасен. ето, не мога да изразя емоциите си с думи. 

тъй като не знам още какво да напиша, ето някои цитати от книгата: 

"i have hated words and i have loved them, and i hope i have made them right."

"even death has a heart." 

"a snowball in the face is surely the beginning to a lasting friendship." 

"the consequence of this is that i'm always finding humans at their best and worst. i see their ugly and their beauty, and i wonder how the same thing can be both (death)."

възможно ли е да намразя хитлер още повече само заради една книга? мисля, че мога. 

маркъс зюсак вече официално ми е любимият автор и тази книга ще я препоръчвам на всеки срещнат. трудна е за четене, да, но си заслужава. 

the eyes are the doors to the soul

Реших да направя този проект, който не знам как да нарека освен "проект". Ще снимам очите на познати (може и на непознати, ако съм достатъчно смела) и ще качвам тук, защото първото нещо, което забелязвам у някого са очите. Ето няколко снимки, които вече направих: 

 

old books' scent

рилски езера #3

Ето го и последният пост: