крадецът на книги

я познайте на кой му стана скучно и реши да напише рецензия за "крадецът на книги" на маркъс зюсак? 

мразя като някой каже нещо подобно, но и аз го правя, така че i am in no position to judge, но човеците сме си такива. 

книгата ме порази емоционално, и когато някой ме питаше за нея, просто казвах: "ъъъъ, уникална е." не можех да формулирам нормални изречения, с която да я опиша и не съм сигурна, че и сега бих могла да го направя. но ще се пробвам. 

първо искам да кажа, че книгата се разказва от гледна точка на смъртта. и още от това трябва да разберете, че е уникална. 

началото на книгата:

"first the colors, then the humans. that's usually how i see things." 

и краят: 

"i am haunted by humans." 

само тези два цитата имат силата да ме накарат да заобичам книгата още повече. 

мислех, че ще ми е странно да чета от гледна точка на смъртта, но беше толкова нормално. маркъс зюсак е много добър в описанията и просто в писането. има свой уникален стил на писане, който не съм срещала досега. и ми се иска да прочета всичко написано от него. 

героите са толкова внимателно изпипани и написани, че направо са перфектни. не перфектни като "герой, който не прави нито една грешка и няма недостатъци", а като герой, който има недостатъци и го осъзнава и просто се държи/изглежда като човешко същество. 

не мога да избера любим герой от книгата, но знам, че със сигурност не е хитлер, или пък последователите му. 

има специално място в сърцето ми за руди, ханс и роза, но си обичам и лизъл, и макс също толкова много. с лизъл се свързах доста лесно, защото тя обича книгите. и не, името на книгата не е някаква метафора, тя буквално е крадец на книги. а руди, с коса в цвят на лимон... толкова е прекрасен. ето, не мога да изразя емоциите си с думи. 

тъй като не знам още какво да напиша, ето някои цитати от книгата: 

"i have hated words and i have loved them, and i hope i have made them right."

"even death has a heart." 

"a snowball in the face is surely the beginning to a lasting friendship." 

"the consequence of this is that i'm always finding humans at their best and worst. i see their ugly and their beauty, and i wonder how the same thing can be both (death)."

възможно ли е да намразя хитлер още повече само заради една книга? мисля, че мога. 

маркъс зюсак вече официално ми е любимият автор и тази книга ще я препоръчвам на всеки срещнат. трудна е за четене, да, но си заслужава.