часът на чудовището

напоследък само рецензии ми се пишат и затова си избирам някоя книга, която съм прочела през лятото и започвам да пиша. i hope you don't mind, че напоследък само за книги говоря в блога си, но искам да се фокусирам повече върху тях. 
време е да пиша за "часът на чудовището" на патрик нес. историята за книгата ме кефи адски много. не, не говоря за история в книгата, а за тази на авторите. мхм, патрик нес не е единственият автор. оригиналният автор е била шавон доуд, но е починала преди да завърши книгата. тя е написала началото и е записала бележки за идеята си и къде историята се развива, но времето не и достигнало за довършване на започнатото. патрик нес бил попитан дали може да продължи и довърши историята на шавон и след като е приел се е появила тази прекрасна книга с прекрасна история скрита вътре в нея. 

очевидно е, че корицата е прекрасна и няма какво повече да се коментира върху нея. 

разказва се за конър, който всяка нощ бива посещаван от чудовището, докато една нощ го посещава, но не и чудовището, което конър очаква. откакто майката на конър е започнала лечението си за рака, конър го посещава чудовището от съня. но през тази вечер го посещава нещо по-древно и диво, което иска истината от конър. 

в книгата има илюстрации, които добавят един допълнителен ефект, който е невъзможно да се постигне с думи, макар че патрик нес е адски добър с думите. но искам да благодаря на художника, джим кей, за прекрасността в книгата. 

стилът на писане е повече от добър и сега искам да прочета всички книги на патрик нес. макар че идеята е на шавон доуд, трябва да признаем, че патрик нес е направил нещо убийствено, защото е добавил и свои идеи и е използвал и идеите на шавон доуд по най-хубавия начин възможен. 

прочетох "часът на чудовището" за ден, защото просто не можех да я оставя. до края не разбираш какво всъщност се случва, защото книгата си е голям mind fuck, а аз обичам mind fucks. 

изобщо не му завиждам на конър, защото животът му е ад и ми се иска да можех да се пресегна през книгата и да го прегърна. 

няма да разказвам нищо за героите, защото всеки един е добър по свой начин и не съм сигурна, че бих могла да кажа нещо без да спойлна някои важни неща. 

краят тотално ме съсипа и не мисля, че бих прочела книгата отново, колкото и да я обичам. не искам да мина през същите унищожителни чувства отново.