03:45
Алармата звъни. Изненадващо бързо пробуждане и подготвяне, никаква закуска. Нарами всички чанти, не забравяй нищо.
04:16
Най-накрая си в колата. Потегляте.
Тъмно, синьо, изсветлява се, виждаш най-красивия изгрев, който си виждала досега.
Минавате през поля от слънчогледи, които ти напомнят на Миш, едно поле от лавандула, напомня ти на Синем.
След няколко часа спокойно пътуване през родната България, навлизате в непознатата Сърбия. Топла е, добродушна и приветлива. След дълги часове, прекарани по пътищата на горещата страна, започват да ти омръзват сладките къщи и красивата природа, започваш да се чудиш кога ще излезете. Още няколко часа блуждаене, мирис на тор във всяко селище/град и намирате пътя си навън. Дъх на облекчение.
Унгария. Най-красивият залез, който си виждала досега.
Австрия. Даже не разбираш, че сте влезли, заспала си, няма граница.
Студена, тъмна, индустриална страна. Всичко свети, но сякаш няма живот. Но най-вероятно е, защото си уморена, нощ е.
Още един изгрев, обикновен. Германия.
Струва ти се, че страната има неприветлива атмосфера, студена и лепкава. Дори листата на дърветата и растенията са кафеникави и те отблъскват. Хората изглеждат мили, но не се чувстваш удобно там. Мирише. Нямаш търпение да видиш края и на тази страна.
Часът напредва, търпението ти изтича, магистралата е твърде дълга. Задръстването не помага.
Атмосферата се сменя, замирисва ти на парфюм, растенията наоколо стават по-зелени.
Франция.
Сякаш се пробуждаш от дълбок сън, най-накрая си близо до мястото, за което мечтаеш от години. Още едно дълго пътуване ти предстои, но е търпимо. Толкова си близо, мирише приятно навсякъде. На бор и сладък парфюм.
Спиш, събуждаш се, спиш, събуждаш се. Чувстваш се сякаш цялата тежест на света е върху клепачите ти.
Още по-близо сте до желаното място. 17 километра. 16 километра. 15. Пак заспиваш. Не разбираш къде си, в града ли си вече? Да. Пристигна.
