"къде си, бернадет" на мария семпъл

 ако търсите книга, която не е action-packed, но все пак успява да те държи под напрежение, успява да ви изненада отново и отново - то тогава сте попаднали на правилния пост, защото "къде си, берндадет" на мария семпъл е една интересна книга, която е написана по особен, но приятен начин. 

 бернадет фокс е бивш архитект, агорафоб и най-добра приятелка и майка на бий. всичко започва, когато бий пожелава пътуване до антарктида заради отличния си успех и родителите й се съгласяват. но за бернадет, която е наела виртуална асистенка от индия да изпълнява ежедневните й задължения, пътуване до южния полюс е голям проблем. и един ден тя просто изчезва. бий събира имейли, официални документи, бележки и тайни кореспонденции и създава един интригуващ роман за загубилия желание да твори гений. 

 3/4 от историята в книгата е разказана чрез имейли и бележки, а останалата 1/4 от дъщерята на бернадет фокс - бий. в книгата няма никакви действия, които те оставят без дъх, но мария семпъл успява да те държи на края на седалката ти с помощта на интересния начин на разказване на една история за творец, който вече не твори и се превръща в заплаха за обществото. 

ако не твориш, бернадет, ще се превърнеш в заплаха за обществото. 

мислите, че сега ви е скучно? е, ще става все по-скучно. колкото по-скоро научите, че от вас зависи да си направите живота интересен, толкова по-добре за вас. 

 не исках книгата да свършва, исках да продължавам да чета за ежедневието на бернадет фокс, която намираше всякакви начини да го направи интересно. когато дойде краят, останах със зейнала уста, защото, макар и да не го очаквах, тази книга ме беше сграбчила и повлякла със себе си след следите на бернадет и се нареди сред любимите ми. 

"разнищи ме" на тахара мафи

искаха да ме открият. аз ще ги намеря първа. 

 не бях останала с много позитивни впечатления от първата част на трилогията - "разбий ме", но "разнищи ме" компенсира за всичко. обикнах я от първата страница и знаех, че ще съм потопена в книгата и светът й. поетичният стил на писане на авторката тече по страниците и сцените преминават пред очите ти, сякаш всичко се случва при теб и ти си част от книгата. 

 джулиет, която създава впечатление на девойка в беда в "разбий ме", претърпява тотална трансформация в "разнищи ме" и се превръща в силна героиня, която се учи как да контролира себе си и силите си, и не се нуждае от човек, който да я спаси. опитвайки се да приеме себе си такава, каквато е, опознавайки човек, който е мислила, че е чудовище, справяйки се с унищожителната си дарба, джулиет се мъчи да оцелее в един свят, който непрестанно хвърля трудности към нея. 

 уорнър е един от най-добре написаните и интересни антагонисти, които някога съм срещала. да, тотално умопомрачен е, но същевременно те привлича със своя характер и искаш да знаеш повече за него и какъв човек е всъщност. той е една голяма мистерия за всички и никой не знае как функционира мозъкът му. 

 адам беше тотално безполезен през цялата книга и с всяка страница ме отблъскваше повече и повече. той е злодей протагонист, както се изразяват някои хора и ми се искаше да не беше присъствал толкова много в книгата, тъй като други герои, като кенджи, брендън и уинстън, бяха по-интересни за четене и заслужаваха светлината от прожектора.

 книгата си е Young Adult и сюжетът е нещо, което можеш да видиш във всяка една книга от жанра, но тахара мафи е успяла да поднесе всичко правилно и това прави тази трилогия уникална. 

 "разнищи ме" е перфектното продължение на "разбий ме". държи те под напрежение през цялото време, запознава те с нови интересни и забавни герои, главните герои се развиват и стават по-силни, стилът на писане на авторката те омайва и те държи здраво в ръцете си до края на книгата. а след като всичко свърши, ти искаш още. 

"гибелна вълна" на дженифър донъли

 в продължението на "в морските дълбини", "гибелна вълна", получаваме по умерено количество от всичко, което желаех от поредицата: много приключения, герои, които се развиват и стават все по-добри с всяка страница, интересни и напрегнати моменти, които те карат да разлистваш страниците и не можеш да оставиш книгата за часове.

 понякога ми е наистина трудно да приема, че тази книга е предназначена за по-младата аудитория, тъй като немалко хора умират и биват пленени, поробени, и измъчвани. авторката никак не си спестява трагичните събития на войната, макар и да са написани по лек начин, който не натоварва читателя допълнително. 

 за съжаление, доста от събитията, които се случиха в книгата, ги бях отгатнала преди да се случат, но това мога да го простя, тъй като книгата не е предназначена за моята възраст. събитията като цяло не бяха нито твърде прибързани, нито твърде забавени, а всичко течеше гладко. и най-важното: авторката даваше информацията постепенно този път, а не наведнъж, както направи в първата книга, което ме зарадва. 

  имаше голям напредък в характерите на двете героини, от чиито гледни точки се разказва книгата. личностите на серафина и нийла бяха по-задълбочени и авторката ги беше развила доста, и то по добър начин. серафина най-накрая се държеше като една кралица, която трябва да се грижи за народа си и беше готова да се жертва за тях, а нийла беше доста променена и се класира в листа с любимите ми герои от книгите. само едно нещо не ме зарадва: другите четири русалки ги нямаше, а само бяха споменавани от време на време, и линг я видяхме веднъж. искаше ми се първа книга да беше само за нийла и серафина, втора - за други две, и трета - за останалите две и последната - за всички. но и с това, което получихме съм доволна, защото ако не беше така, тогава можеше и да не видим развитието на нийла и серафина. 

 втората книга, както и първата, завърша с отворен край и те оставя, искащ/а още и още. макар и да не го очаквах, беше по-добра от първата и със сигурност бих прочела и останалите книги, когато излязат. 

  искрено благодаря на издателство "егмонт", че ми предоставиха възможността да прочета тази прекрасна книга! 

"в морските дълбини" на дженифър донъли

 докато четях "в морските дълбини" имах чувството, че отново съм мъничко момиченце, което гледа "the little mermaid" и "h2o" по дисни и се прави на русалка с приятелките си. 

дъще на мероу, намери петте.

смели са те, надеждата за нашето море.

една със сърце, което носи светлината.

една, която вижда бъдещето на нещата.

една, която още няма вяра,

затуй не може инак, освен да заблуждава.

една с дух силен, непреклонен,

една, що пее песните на света подводен.

заедно намерете талисманите

на шестимата царували,

скрити под водите на океаните,

щом мракът и светлината са налудували. 

 стилът на писане на дженифър донъли е доста лек и тече (pun intended) по страниците, за което много се радвам, защото ми трябваше книга, която да прочета бързо и лесно. авторката не използва твърде сложни думи, което си е нормално, тъй като е написала книгата за своята 10 годишна дъщеря. имаше доста измислени думи, много от които бяха абсурдни, но търпими, но мисля, че играта с думи, която правеше авторката се губеше в превода. 

 имах чувството, че сюжетът е изкаран от някой дисни филм. всичко беше вълшебно и морското дъно беше представено като едно прекрасно кралство с прекрасни владетели и прекрасни жители. главната героиня си имаше домашен любимец октопод (който така и не разбрах дали умря?), който се казваше силвестър. но нямах против всичко това, тъй като ми трябваше нещо леко и вълшебно. 

имаше доста неща, които ми харесаха: добри взаимоотнешения и приятелства между момичетата (освен серафина и астрид, но както и да е), много лека романтика, силни момичета, матриархално кралство, и разнообразни герои от страна на раса и националност. бих се радвала да видя някое малко дете да чете тази книга. 

 имаше и неща, които не харесах, разбира се (при всяка книга имам): авторката направо ни хвърляше информация за света без напълно да обяснява нищо, героите бяха като цяло добри, но нещо им липсваше, което ми пречеше да се свържа с тях, понякога книгата ставаше твърде детска дори и за едно дете. но тези неща не ми попречиха много да харесам голяма част от книгата. 

 искаше ми се повече да знаехме за героите освен серафина и нийла, защото линг, астрид и ава ми бяха много интересни. но сигурно във втората книга ще опознаем тях по-добре. 

 имаше моменти, в които серафина и нийла ме дразнеха и ми се искаше книгата да беше от гледна точка на линг, тъй като тя може да говори на всякакви езици и щеше да бъде интересно да видим някои неща през нейните очи. 

 доволна съм от книгата, тъй като не очаквах много, защото не бях прочела най-позитивните ревюта. но с удоволствие ще прочета и втората книга и искам да благодаря на издателство "егмонт", че ми предоставиха възможността да прочета "в морските дълбини".