в книгата се говори за доста теми, които ми се струва, че емил конрад не разбира напълно и понякога мислите му стават твърде объркани и прескача от една тема на друга. имаше доста неща, които ме накараха да въздишам от разочарование.
никога не съм мислила, че емил конрад е сексист, но точно като такъв се явява в своята книга:
имаше и пълни глупости, които ми се сториха, че бяха там, защото книгата трябваше да е поне 90 страници:
някак се чувствам обидена от тази книга, защото е пълна с негативизъм и поне 2 пъти забелязах, че емил конрад (може би без да иска) леко обиди своите фенове. на всяка страница имах чувството, че конрад ми натяква колко по-различен е от всички други, защото когато е на концерт не държи телефон в ръката си, с който снима видео, или защото като е бил дете всъщност е излизал навън, и колко по-специален е от жената, която е срещнал в метрото, която слушала "най-мазния кючек". това с жената наистина ме отврати. не факта, че жената е слушала музика, която й харесва и има право да харесва, защото всеки си има предпочитания, а факта, че конрад съди хората по жанра музика, която слушат. и че всъщност каза, че жената е била много красива, но се е отвратил от нея заради музиката, която слушала. никога, ама наистина никога, не съм мислела, че емил конрад е толкова тесногръд.
и главата за смъртта беше the last straw for me. разбрах, че е сексист и расист, и че съди хората по музиката, която слушат, но после разбрах, че е още по-нетолерантен. говореше за това как е глупаво хората да казват "моите съболезнования", защото умрелият човек не е бил техен близък, и колко тъпо било, че се вайкали за човек, който не познавали. не знаех, че вече на всички ни е забранено да съчувстваме на други и да имаме достатъчно уважение, ако не към мъртвия, поне към семейството му, че да покажем, че ни пука поне малко. и като каза, че всички казвали, че мъртвият човек бил в рая там горе, а може би всъщност е в ада, исках да си ударя главата някъде. това, което правят се нарича уважение към един мъртъв човек, който вече и без това не съществува и близките му със сигурност са съкрушени. чувствам как ще започна да рантвам адски много, ако продължа, така че спирам.
книгата не я препоръчвам на никого, но пък ако сте я чели, моля кажете ми мнението си (без да ставате на посмешище, обиждайки ме, както вече направиха анонимнете в аск). надявам се да не съм обидила никого и ако съм, не това ми беше целта, тъй като просто си изразявам мнението и мислите.
