Академията „Св. Владимир” не е училище като всяко друго. Скрита дълбоко в горите на щата Монтана, в нея се обучават млади вампири и техните бъдещи пазители - дампирите.
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири – тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир". И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо...
само преди около ден завърших последната книга и се смях и поплаках малко, защото краят е прекрасен, макар че има някои въпроси, които не получават отговор. но причината за това е, че авторката има и друга поредица за същия свят и тези проблеми се решават там. касандра клеър стайл.
роуз е една от любимите ми герои, тъй като е толкова саркастична, честна и бадасс ас фък. винаги е адски загрижена за лиса и двете са толкова кют.
а лиса просто е ангел. богиня. too perfect for this world. с русата си коса и зелени очи *кхъм, моите са зелени, кхъм*. а и е последната от рода си и малко ми напомня на денерис.
по принцип не харесвам вампири, но правя голямо изключение за тази поредица и тези вампири, тъй като ришел мийд ми плени душата. пише адски увлекателно и не искаш да оставиш книгата, а да четеш и четеш и четеш, докато не стигнеш до последната страница. и после идва разочарованието, че книгата е свършила и веднага искаш да си купиш следващата.
искам искрено да благодаря на сиел, че ме накара да прочета "академия за вампири", защото иначе нямаше да разбера колко бадасс са роуз и лиса и колко прекрасни са дмитрий и ейдриън и кристиан и мейсън и еди. to many perfect characters.
спойлер най-много шипвам майката и бащата на роуз спойлер
знам колко cheesy звучи заглавието на поредицата, но ви обещавам, че книгите не са никак cheesy. е, понякога са, но както и да е. всъщност има много дийп и дарк моменти, на които трябва да станете свидетел, за да разберете болката ми. обичам автори, които могат да ме накарат да чувствам болка от твърде много любов.
по-горе споменах ейдриън, който е асдфгхйкл прекрасен и идва във втората книга. и всъщност взима по-голямо участие във втората поредица "кръвни връзки", което е една от главните причини защо ще започна и нея. още от появата му знаех, че ще го обожавам, защото беше перфектен от първата секунда.
оф, не знам какво повече да кажа и винаги става така. не мога да намеря правилните думи, с които да опиша любовта си. просто... прочетете проклетата поредица.
