книги, които завинаги ще останат с мен

реших да напиша всички книги, които някога са ми правили огромно впечатление и просто ги обожавам и си запазвам правото да обновявам този лист, ако искам. 
just a disclaimer: пиша това без никакво обмисляне, така че мога и да изпусна някои книги but whatever. 

1. трилогията "мъглороден" на брандън сандърсън.
никога, ама никога няма да спра да говоря за това колко перфектна е тази трилогия. обожавам я. особено героите, които са толкова реалистични, макар и книгите да са фентъзи. 

2. поредицата "хари потър" на дж. к. роулинг
не мисля, че е нужно да обяснявам нещо тук. 

3. поредицата "пърси джаксън и олимпийците" и поредицата "героите на олимп" на рик риърдън
знам, че много хора са пораснали с хари потър, но аз пораснах с пърси джаксън. 

4. "името на вятъра" на патрик ротфус
обожавам почти всички фентъзи книги, които съм чела, но тъй като "името на вятъра" беше една от първите я обичам най-много от всички. и искам да се омъжа за квоте, защото е бебенце. 

5. "aristotle and dante discover the secrets of the universe" на benjamin alire saenz
ако ме следите в аск или просто ако ме познавате, със сигурност знаете колко много обичам тази книга.

6. "13 причини защо" на джей ашър 
традиция ми е да я препрочитам всяка година. 

7. "вината в нашите звезди" на джон грийн
макар и да ми омръзна да чувам за нея и вече да ми е банална, няма да отрека, че по времето, когато излезе и я прочетох я обожавах и говорех само за нея. все пак беше една от любимите ми книги и ми повлия толкова, че чак името на канала ми е thefaultinmybooks. но всичко се променя и вкусът ми за книги драстично се промени за една година и вече не е една от любимите ми, но все пак заслужава място в този списък. 

8. "точния мерник" на кърт вонегът
не съм чувала абсолютно никого да говори за тази книга и тя със сигурност заслужава повече. 

9. "часът на чудовището" на патрик нес
историята, както и илюстрациите, ме остави изумена. 

10. "песен за огън и лед" на дж. р. р. мартин
no explanation needed.

11. "eon" на alison goodman
best badass protagonist ever.

12. "крадецът на книги" на маркъс зюсак
просто прочетете ревюто по-долу и ще разберете колко много я обожавам тази книга. 

13. трилогията "създадена от дим и кост" на лейни тейлър
обичам, обичам, обичам тези книги. особено последната. малко е трудно да свикнеш със света, но все пак е прекрасна трилогия.

14. трилогията "адските устройства" на касандра клеър
много по-добра е от "реликвите на смъртните" и обичам джем. 

15. сагата "здрач" на стефани майър
колкото и неприятни да са ми тези книги, няма да отрека, че ми помогнаха да чета повече и бяха първите ya книги, които прочетох.

16. "великият гетсби" на франсис скот фитцджералд
обичам тази книга и обичам този автор.  

обсидиан

извинявам се за снимката, но ме мързи да снимам книгата отново за по-качествена снимка, а и не искам да я докосвам или изобщо да я виждам. 

мда, сигурно още от горното изречение сте разбрали какви са ми чувствата към тази книга. първо искам да кажа, че е добра като за книга, която да четеш без много да се замисляш, но проблемът е там, че аз твърде много се замислям. 

просто не разбирам как може авторката изобщо да е помислила, че такава връзка между героите е здравословна, че и романтична/секси. 

искам да започна с деймън блек, който си знаех, че ще е "лошото момче" в тази книга, но не очаквах да е чак такъв кретен. държи се адски гадно с кейти почти през цялото време освен в онези редки моменти, в които личността му се променя коренно и виждаме "истинския" деймън. мисля, че авторите прекаляват с тази "истинска" личност на хората, която винаги крият зад обидни думи и подигравки. ъгх. 

главната ни героиня, кейти, не търпи повечето от глупостите на деймън, но и тя ме разочарова, защото виждаме как се мисли за много умна и по-висша, защото чете книги *кхъм*, а имаше много ситуации, в които се държеше като пълно говедо. не описвам много герои с тези думи и ето, че кейти влезе в тази категория след бела суан и ана стийл. и искам да спомена, че ана стийл е всъщност бела суан, тъй като "петдесет нюанса сиво" е фенфикшън на "здрач". а докато четях "обсидиан", имах чувството, че чета "здрач", само че с извънземни. 

това беше главният ми проблем. книгата си беше чисто пренаписан "здрач" и ги имаше класическите сцени като смяната на градове (от огромен и слънчев град в някакъв малък), разходките в гората, катастрофата с колата, признанието в гората, "омразата" на момчето към момичето (което си го има в доста ya книги). просто самата атмосфера беше като при "здрач" и героите бяха същите с различни имена и малката разлика между кейти и бела, тъй като кейти е доста по-умна в сравнение с любимката ни бела. 

авторите трябва да спрат да пишат такива глупости, защото не е здравословно за хората, тъй като започват да мислят, че връзки, в които се обиждате взаимно и се мразите са окей!! не е окей да си във връзка, само защото другият човек е красив и те привлича физически, но иначе го мразиш и този човек те обижда постоянно и се държи с теб сякаш с боклук. 

имах намерение да продължа да чета поредицата, когато започнах тази книга, но след като я свърших... ами не, със сигурност няма да се измъча да прочета още от тъпите глупости на деймън блек, който сигурно ще се превърне в някакъв спасител и ще видим "истинската" му личност и бла бла. все клишета. 

о, искам да кажа нещо преди да свърша с рецензията. ако бяхте извънземни, които не искат да бъдат забелязани от хората бихте ли живяли в малък град, бихте ли се държали зле с всички хора около вас и бихте ли избрали да изглеждате като някакви модели и да се казвате деймън?! защото по този начин, приятелю, ще те забележат на секундата. 

и да, това беше и само заради готините моменти, в които кейти не се държеше глупаво, дадох 2/5 звезди на книгата.