"гибелна вълна" на дженифър донъли

 в продължението на "в морските дълбини", "гибелна вълна", получаваме по умерено количество от всичко, което желаех от поредицата: много приключения, герои, които се развиват и стават все по-добри с всяка страница, интересни и напрегнати моменти, които те карат да разлистваш страниците и не можеш да оставиш книгата за часове.

 понякога ми е наистина трудно да приема, че тази книга е предназначена за по-младата аудитория, тъй като немалко хора умират и биват пленени, поробени, и измъчвани. авторката никак не си спестява трагичните събития на войната, макар и да са написани по лек начин, който не натоварва читателя допълнително. 

 за съжаление, доста от събитията, които се случиха в книгата, ги бях отгатнала преди да се случат, но това мога да го простя, тъй като книгата не е предназначена за моята възраст. събитията като цяло не бяха нито твърде прибързани, нито твърде забавени, а всичко течеше гладко. и най-важното: авторката даваше информацията постепенно този път, а не наведнъж, както направи в първата книга, което ме зарадва. 

  имаше голям напредък в характерите на двете героини, от чиито гледни точки се разказва книгата. личностите на серафина и нийла бяха по-задълбочени и авторката ги беше развила доста, и то по добър начин. серафина най-накрая се държеше като една кралица, която трябва да се грижи за народа си и беше готова да се жертва за тях, а нийла беше доста променена и се класира в листа с любимите ми герои от книгите. само едно нещо не ме зарадва: другите четири русалки ги нямаше, а само бяха споменавани от време на време, и линг я видяхме веднъж. искаше ми се първа книга да беше само за нийла и серафина, втора - за други две, и трета - за останалите две и последната - за всички. но и с това, което получихме съм доволна, защото ако не беше така, тогава можеше и да не видим развитието на нийла и серафина. 

 втората книга, както и първата, завърша с отворен край и те оставя, искащ/а още и още. макар и да не го очаквах, беше по-добра от първата и със сигурност бих прочела и останалите книги, когато излязат. 

  искрено благодаря на издателство "егмонт", че ми предоставиха възможността да прочета тази прекрасна книга! 

"в морските дълбини" на дженифър донъли

 докато четях "в морските дълбини" имах чувството, че отново съм мъничко момиченце, което гледа "the little mermaid" и "h2o" по дисни и се прави на русалка с приятелките си. 

дъще на мероу, намери петте.

смели са те, надеждата за нашето море.

една със сърце, което носи светлината.

една, която вижда бъдещето на нещата.

една, която още няма вяра,

затуй не може инак, освен да заблуждава.

една с дух силен, непреклонен,

една, що пее песните на света подводен.

заедно намерете талисманите

на шестимата царували,

скрити под водите на океаните,

щом мракът и светлината са налудували. 

 стилът на писане на дженифър донъли е доста лек и тече (pun intended) по страниците, за което много се радвам, защото ми трябваше книга, която да прочета бързо и лесно. авторката не използва твърде сложни думи, което си е нормално, тъй като е написала книгата за своята 10 годишна дъщеря. имаше доста измислени думи, много от които бяха абсурдни, но търпими, но мисля, че играта с думи, която правеше авторката се губеше в превода. 

 имах чувството, че сюжетът е изкаран от някой дисни филм. всичко беше вълшебно и морското дъно беше представено като едно прекрасно кралство с прекрасни владетели и прекрасни жители. главната героиня си имаше домашен любимец октопод (който така и не разбрах дали умря?), който се казваше силвестър. но нямах против всичко това, тъй като ми трябваше нещо леко и вълшебно. 

имаше доста неща, които ми харесаха: добри взаимоотнешения и приятелства между момичетата (освен серафина и астрид, но както и да е), много лека романтика, силни момичета, матриархално кралство, и разнообразни герои от страна на раса и националност. бих се радвала да видя някое малко дете да чете тази книга. 

 имаше и неща, които не харесах, разбира се (при всяка книга имам): авторката направо ни хвърляше информация за света без напълно да обяснява нищо, героите бяха като цяло добри, но нещо им липсваше, което ми пречеше да се свържа с тях, понякога книгата ставаше твърде детска дори и за едно дете. но тези неща не ми попречиха много да харесам голяма част от книгата. 

 искаше ми се повече да знаехме за героите освен серафина и нийла, защото линг, астрид и ава ми бяха много интересни. но сигурно във втората книга ще опознаем тях по-добре. 

 имаше моменти, в които серафина и нийла ме дразнеха и ми се искаше книгата да беше от гледна точка на линг, тъй като тя може да говори на всякакви езици и щеше да бъде интересно да видим някои неща през нейните очи. 

 доволна съм от книгата, тъй като не очаквах много, защото не бях прочела най-позитивните ревюта. но с удоволствие ще прочета и втората книга и искам да благодаря на издателство "егмонт", че ми предоставиха възможността да прочета "в морските дълбини". 

"аз бях тук" на гейл форман

коуди е потресена и смазана от скръб след самоубийството на най-близката й приятелка мег. двете са споделяли всичко, но смъртта връхлита без предизвестие. коуди отива в колежа на мег, за да събере вещите й и да ги изпрати у дома, и открива, че не знае още много за живота на приятелката си. 

още когато книгата излезе за първи път, исках да я прочета и хубавата възможност ми беше предоставена от издателство колибри като ми изпратиха "аз бях тук".

книгата пристигна в точния момент, защото четях "the fellowship of the ring" и се нуждаех от някоя young adult книга. разказва се за самоубийство, така че човек би очаквал да е доста тежка, но всъщност стилът на писане на авторката е лек и книгата се чете много бързо. но темите в книгата са доста тежки, така че trigger warning. както казах гейл форман пише много леко и няма нищо особено в стила й, но също така и (поне аз) не забелязах много дупки и грешки в писането й. стилът й на писане просто е стабилен. 

прочетох "аз бях тук" за 3 дни, което за тази година мисля, че е рекорд, защото напоследък чета много бавно. очаквах малко повече от книгата, тъй като всички хвалят гейл форман за останалите й книги, но явно това е нейната най-слаба книга. 

сюжетът беше интересен и авторката е измислила всичко с форумите за подкрепа добре, което ми хареса. имаше някои хубави попадения от страна на цитати и силни моменти, но не бяха много. иска ми се гейл форман да се беше фокусирала малко повечко върху чувствата на главната си героиня. 

коуди, главната ни героиня, имаше ааааадски много моменти, в които единственото нещо, което правеше беше 1) да се оплаква от живота си, 2) да обвинява всички около себе си за всичко, 3) да се оплаква от живота си, 4) да се рови в личното пространство на мъртвата си приятелка, 5) да прави всичко друго освен да тъжи по своята мъртва приятелка и 6) да обвинява всички около себе си за всичко. книгата се състоеше главно от такива моменти. искаше ми се всеки освен коуди да беше главен герой, защото, за разлика от нея, имаше много интересни второстепенни герои. 

като говорим за интересни второстепенни герои: има lgbtqia+ representation от тяхна страна, вегетарианци, вегани и просто разнообразие от герои, които ме очароваха. 

разбира се, имаме си и "лошо момче", както в повечето young adult книги, но този път "лошото момче" беше адски сладичък (това не го казвам често). бен макалистър е вокалист-китарист в рок банда и единственото, което крещи "лошо момче" у него е първата им среща с коуди. иначе си беше нормално сладичко момче. има си две котенца, които постоянно снима и праща снимки на коуди и в един момент от книгата отказа цигарите. душичка е. 

"аз бях тук" ми беше доста интересна от първата до последната страница, макар че коуди ме дразнеше през голяма част от книгата. авторката успя да ми задържи интереса до края и искам да й кажа едно браво за това, защото по принцип не харесвам книги, в които има дразнещи главни герои. трудно е да ме накараш да харесам такава книга. 

някой ден със сигурност, ако ми се удаде възможност, ще прочета и "да остана ли?" и останалите книги на гейл форман.