"нещата, на които не ни учат в училище"

преди да съм започнала това ревю искам да кажа, че това е лично мое мнение и няма нищо лошо, ако вие самите харесвате книгата "нещата, на които не ни учат в училище".

емил конрад не е писател. не му се отдава да пише хубави и смислени книги. чела съм достатъчни добри книги от добри автори, че да мога да забележа, че писането на книги не е за емил конрад. може и да е добър като влогър, не знам. не следя клиповете му. но със сигурност не е добър писател. 
в книгата се говори за доста теми, които ми се струва, че емил конрад не разбира напълно и понякога мислите му стават твърде объркани и прескача от една тема на друга. имаше доста неща, които ме накараха да въздишам от разочарование. 
никога не съм мислила, че емил конрад е сексист, но точно като такъв се явява в своята книга:

имаше и пълни глупости, които ми се сториха, че бяха там, защото книгата трябваше да е поне 90 страници:

някак се чувствам обидена от тази книга, защото е пълна с негативизъм и поне 2 пъти забелязах, че емил конрад (може би без да иска) леко обиди своите фенове. на всяка страница имах чувството, че конрад ми натяква колко по-различен е от всички други, защото когато е на концерт не държи телефон в ръката си, с който снима видео, или защото като е бил дете всъщност е излизал навън, и колко по-специален е от жената, която е срещнал в метрото, която слушала "най-мазния кючек". това с жената наистина ме отврати. не факта, че жената е слушала музика, която й харесва и има право да харесва, защото всеки си има предпочитания, а факта, че конрад съди хората по жанра музика, която слушат. и че всъщност каза, че жената е била много красива, но се е отвратил от нея заради музиката, която слушала. никога, ама наистина никога, не съм мислела, че емил конрад е толкова тесногръд. 

и главата за смъртта беше the last straw for me. разбрах, че е сексист и расист, и че съди хората по музиката, която слушат, но после разбрах, че е още по-нетолерантен. говореше за това как е глупаво хората да казват "моите съболезнования", защото умрелият човек не е бил техен близък, и колко тъпо било, че се вайкали за човек, който не познавали. не знаех, че вече на всички ни е забранено да съчувстваме на други и да имаме достатъчно уважение, ако не към мъртвия, поне към семейството му, че да покажем, че ни пука поне малко. и като каза, че всички казвали, че мъртвият човек бил в рая там горе, а може би всъщност е в ада, исках да си ударя главата някъде. това, което правят се нарича уважение към един мъртъв човек, който вече и без това не съществува и близките му със сигурност са съкрушени. чувствам как ще започна да рантвам адски много, ако продължа, така че спирам.

книгата не я препоръчвам на никого, но пък ако сте я чели, моля кажете ми мнението си (без да ставате на посмешище, обиждайки ме, както вече направиха анонимнете в аск). надявам се да не съм обидила никого и ако съм, не това ми беше целта, тъй като просто си изразявам мнението и мислите. 

eleanor and park

знаете ли онова чувство, когато прочете една наистина много хубава книга и ви боли, но нямате нищо против тази болка? ето така се чувствах през цялото време, докато четях "еленор и парк". 

еленор е 16 годишно момиче. нова е в училището и носи шантави и безобразно съчетани дрехи и косата й е червена and all over the place. 

парк е 16 годишно момче, което се опитва да бъде невидим и успява. слушалки в ушите и комикс в ръцете. но за негово нещастие, еленор не може да бъде невидима дори и да иска, защото всичко по нея крещи "забележете ме!" и най-лошото - тя сяда до него на автобуса. 

не знам дали ще излъжа като кажа, че това ми е любимата романтична книга, но наистина мисля така, защото беше адски сладко и адски тъжно понякога. имаше доста моменти, в които се смях и такива, в които сърцето ми се разбиваше и исках да прегърна еленор, защото тя го заслужава. 

рейнбоу рауел има свой специфичен начин на писане и знаех, че няма да ме разочарова и с "еленор и парк" и не го направи. даже ми хареса още повече от "fangirl".

всички герои в книгата са много реални, понякога даже твърде реални. всичко, сторено от тях винаги беше толкова човешко и дори и да е грешно, няма как да ги мразиш (освен ричи), защото са написани по адски добър начин. 

книгата я изчетох за 2 дни, което не си е изненадана, защото рейнбоу рауел пише толкова увлекателно, че не искаш да оставиш книгата. и главите са доста кратки, така че it's a win-win situation. и ако не сте я чели, какво чакате?!

le cirque des rêves

"нощният цирк" на ерин моргънстърн е най-красивата книга, която някога съм чела. 

всичко, което бих могла да поискам от една книга е събрано в "нощният цирк". красив стил на писане, интересни герои, увлекателен сюжет и много мистерия и адски много въпроси, които в края си получават отговорите.

ако не знаете за какво се разказва (да не живеете под някой камък??), нека се опитам да ви обясня. става въпрос за един цирк, който е пълен със загадки и впечатляващи палатки, в които има всякакви уникални вълшебства, които ще ви накарат да искате да не напускате цирка никога. но зад всички тези вълшебни и уникални палатки се крие една игра - съзтезание между двама илюзионисти, които още от малки са били обучавани от двама врагове за тяхната игра. силия и марко биват обучавани по два напълно различни начина и не знаят кой всъщност е техният опонент, докато не бива създаден нощният цирк, който всъщност е тяхната сцена. техните учители отказват да им издадат правилата на играта и как всъщност се побеждава в нея до самия край, което е наистина жестоко, защото двамата младежи се влюбват, което си има своите последици. 

от описанието звучи сякаш само силия и марко са героите, но всъщност имаме и малкия бейли, който расте през книгата и има адски голямо значение за цирка и всички в него. 

книгата се разказва от четири главни гледни точки: на силия, марко, бейли и вашата. да, ващата, защото има малки части от книгата, в които се разказва за вашето преживяване в цирка: 

късно е, затова пред палатката на гадателката няма опашка.

докато хладният нощен въздух навън е наситен с аромат на карамел и пушек, в тази палатка е топло и мирише на ароматни пръчици, рози и пчелен восък. 

не чакате много, за да минете през завесата.

удрянето на мънистата едно в друго звучи като ромон на дъжд. стаята отзад е заобиколена от свещи. 

сядате до масата в средата. столът ви е изненадващо удобен.

лицето на гадателката е скрито зад прозрачен черен воал, но сетлината улява очите й, когато се усмихват.

тя не разполага с кристална топка. нито с тесте карти. 

само с шепа блестящи сребърни звезди, които разпръсва по покритата с кадифе маса и ги разчита така, сякаш са руни. 

говори ви за неща, които няма откъде да знае. 

разказва ви за факти, които вече са ви известни. информация, за която вероятно сте се досетили. възможности, които не можете да осмислите. 

звездите на масата сякаш се движат на трепкащата светлина на свещите. разместват се и се променят пред очите ви. 

преди да си тръгнете, гледачката ви напомня, че бъдещето никога не е издълбано върху камък. 

отваряме с падането на нощта.

затваряме с пукването на зората.

докато четях "нощният цирк" имах чувството, че главният герой всъщност е самият цирк, а не нито силия, нито марко или бейли. разказва се за цирка и за хората, които са свързани с него. циркът оживява благодарение на усилията на марко и силия и ти искаш да си част от него или поне да си rêveur, но да имаш възможността да следиш цирка, където и да ходи (което си е предизвикателство, тъй като никога не се знае къде ще се озове). 

всички герои са прекрасни, сложни и интересни. исках да знам повече даже и за бащата на силия, който беше същински задник и го мразех. но най-интересни ми бяха попет и уиджит, а. х. и цукико. обожавам и четиримата, особено попет и уиджит. 

не знам защо, но докато четях главите от гледна точка на попет и уиджит имах чувството, че пия топъл шоколад. просто чувството беше едно такова топло и сякаш помилваха мозъка ми с красотата си, защото тези глави бяха наистина прекрасни. направо цялата книга я свързам с топъл шоколад, всякакви сладки и червени шалове (което си е нормално). 

отне ми доста време да я прочета, но бях в reading slump и мисля, че най-накрая не съм, тъй като вчера прочетох 160 страници и я завърших и днес съм изчела пак някъде толкова от "елинор и парк". 

първата половина на книгата е много бавна и ти отнема доста време за да свикнеш с това, но си струва, обещавам ви. и доста години се прескачат през главите и понякога се връщаме назад през времето, което е доста объркващо, но и с това се свиква. 

трябва да обръщаш внимание на всички детайли, защото после всичко се свързва в един прекрасен край и всичките ти въпроси получават отговори. особено внимание трябва да се обърнат на главите на бейли, тъй като неговите са в "бъдещето" и при него виждаме последиците от някое действие. действието не е обяснено и последствията изглеждат нищожни, но после след няколко глави се случва действието в главите на силия/марко и си като "уау, добре..."

не знам какво повече да кажа. обичам тази книга и тя заслужава повече внимание и любов. 

mkay, bye. 

"но мечтите имат навика да се превръщат в кошмари." - а. х. 

разбий ме

днес най-накрая свърших с "разбий ме" на ТАХАРА мафи. мда, няма да спирам да повтарям името и, защото ме дразни, че са го превели тахере.

доказателство, че е тахара:

първо ще започна с корицата, която обожавам толкова много. когато книгата излезе за първи път корицата и не ми беше харесала, но после я смениха с окото и втората и третата бяха с око. и новелите с очи. и аз щях да припадна, защото изглеждаха прекрасно и се молех да ги издадат при нас с тези корици. my wish was granted.

стилът на писане на авторката е наистина много красив, но имах проблем с всичките метафори и сравнения и описания. просто имах чувството, че ще ми избодат очите. 

лайк, и с една дума ще разбера, че джулиет мрази уорнър няма нужда да пише "мразя мразя мразя мразя мразя мразя". разбирам, че това дава някакъв ефект на книгата, но всичко си има граници.

и наистина мисля, че джулиет е нестабилна и не само, защото ме дразни beyond everything. но иначе наистина ме дразни и не знам защо. нямам някаква валидна причина за да ви обясня хубавичко. просто държанието и ме подлудява. през цялото време бях като "ЯЖ ПРОКЛЕТАТА ХРАНА, БЕ. КАК ИНАЧЕ ЩЕ ИЗБЯГАШ, АКО ПРИПАДНЕШ ОТ ГЛАД!!!" i swear to god, повечето ya героини нямат мозъци. и ако имат, не го използват правилно. 

адам. ах, адам, адам. толкова ми беше мазен и просто едвам го изтърпях този тип. може би защото обичам уорнър, а може би не, но ми беше неприятен от секундата, в която се появи. не знам какво да кажа повече за него, защото е същото като при джулиет. просто не мога да ги търпя, което е много тъжно, тъй като джулиет е главната героиня, а аз имам намерение да прочета и другите две книги, когато излязат. 

УОРНЪР МИ Е БЕБЕТО И НИКОЙ ДА НЕ ГО ДОКОСВА. хората не разбират колко мил уорнър е. sure, убива и измъчва хора, но всъщност е същинско бебенце, което се нуждае от прегръдки, защото причини, които няма да споменава, тъй като са спойлери, а аз съм чела втората книга на английски преди много време и не помня много неща, но помня достатъчно. :д даваше рокли на джулиет и бях като "бебе, дай ми ги на мен." не нося рокли, но за уорнър ще. 

най-накрая искам да напиша нещо и за кенджи, КОЙТО МИ ПОМОГНА ДА ИЗТЪРПЯ ПОСЛЕДНИТЕ СТРАНИЦИ НА КНИГАТА, защото джулиет и адам ме подлудяваха и исках да им забия по един шамар. if you like kenji, clap your hands. *aggressively claps hands* а ако не харесвате кенджи, не ми говорете. 

само уорнър, кенджи и джеймс ме спасиха от това да не харесам книгата. всъщност светът и всичко друго е направено наистина доста добре и ми хареса, но все пак не обожавам книгата. след дълго обмисляне реших да и дам 3 от 5 звезди, защото не беше зле, а само двама от героите ме изкараха извън релсите. 

все още обичам авторката и наистина съжалявам, че не харесвам джулиет и адам, но при мен почти винаги е така. трябва да се науча да не очаквам твърде много от всичко. 

академия за вампири aka i'm dead

винаги ми става тъжно, когато някоя поредица свършва. особено поредица, която обичам с цялото си сърце и всички герои са прекрасни. 

описанието за първата книга направо ще го копирам от goodreads, защото ако тръгна аз сама да обяснявам за какво се разказва, ще се проваля геройски. 
Академията „Св. Владимир” не е училище като всяко друго. Скрита дълбоко в горите на щата Монтана, в нея се обучават млади вампири и техните бъдещи пазители - дампирите.

Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.

Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири – тези, които никога не умират.

Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.

Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир". И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо...

само преди около ден завърших последната книга и се смях и поплаках малко, защото краят е прекрасен, макар че има някои въпроси, които не получават отговор. но причината за това е, че авторката има и друга поредица за същия свят и тези проблеми се решават там. касандра клеър стайл. 
роуз е една от любимите ми герои, тъй като е толкова саркастична, честна и бадасс ас фък. винаги е адски загрижена за лиса и двете са толкова кют. 
а лиса просто е ангел. богиня. too perfect for this world. с русата си коса и зелени очи *кхъм, моите са зелени, кхъм*. а и е последната от рода си и малко ми напомня на денерис. 
по принцип не харесвам вампири, но правя голямо изключение за тази поредица и тези вампири, тъй като ришел мийд ми плени душата. пише адски увлекателно и не искаш да оставиш книгата, а да четеш и четеш и четеш, докато не стигнеш до последната страница. и после идва разочарованието, че книгата е свършила и веднага искаш да си купиш следващата. 
искам искрено да благодаря на сиел, че ме накара да прочета "академия за вампири", защото иначе нямаше да разбера колко бадасс са роуз и лиса и колко прекрасни са дмитрий и ейдриън и кристиан и мейсън и еди. to many perfect characters.
спойлер най-много шипвам майката и бащата на роуз спойлер
знам колко cheesy звучи заглавието на поредицата, но ви обещавам, че книгите не са никак cheesy. е, понякога са, но както и да е. всъщност има много дийп и дарк моменти, на които трябва да станете свидетел, за да разберете болката ми. обичам автори, които могат да ме накарат да чувствам болка от твърде много любов. 
по-горе споменах ейдриън, който е асдфгхйкл прекрасен и идва във втората книга. и всъщност взима по-голямо участие във втората поредица "кръвни връзки", което е една от главните причини защо ще започна и нея. още от появата му знаех, че ще го обожавам, защото беше перфектен от първата секунда. 
оф, не знам какво повече да кажа и винаги става така. не мога да намеря правилните думи, с които да опиша любовта си. просто... прочетете проклетата поредица.

sky lanterns

и тая рандъм снимка я слагам just because.

часът на чудовището

напоследък само рецензии ми се пишат и затова си избирам някоя книга, която съм прочела през лятото и започвам да пиша. i hope you don't mind, че напоследък само за книги говоря в блога си, но искам да се фокусирам повече върху тях. 
време е да пиша за "часът на чудовището" на патрик нес. историята за книгата ме кефи адски много. не, не говоря за история в книгата, а за тази на авторите. мхм, патрик нес не е единственият автор. оригиналният автор е била шавон доуд, но е починала преди да завърши книгата. тя е написала началото и е записала бележки за идеята си и къде историята се развива, но времето не и достигнало за довършване на започнатото. патрик нес бил попитан дали може да продължи и довърши историята на шавон и след като е приел се е появила тази прекрасна книга с прекрасна история скрита вътре в нея. 

очевидно е, че корицата е прекрасна и няма какво повече да се коментира върху нея. 

разказва се за конър, който всяка нощ бива посещаван от чудовището, докато една нощ го посещава, но не и чудовището, което конър очаква. откакто майката на конър е започнала лечението си за рака, конър го посещава чудовището от съня. но през тази вечер го посещава нещо по-древно и диво, което иска истината от конър. 

в книгата има илюстрации, които добавят един допълнителен ефект, който е невъзможно да се постигне с думи, макар че патрик нес е адски добър с думите. но искам да благодаря на художника, джим кей, за прекрасността в книгата. 

стилът на писане е повече от добър и сега искам да прочета всички книги на патрик нес. макар че идеята е на шавон доуд, трябва да признаем, че патрик нес е направил нещо убийствено, защото е добавил и свои идеи и е използвал и идеите на шавон доуд по най-хубавия начин възможен. 

прочетох "часът на чудовището" за ден, защото просто не можех да я оставя. до края не разбираш какво всъщност се случва, защото книгата си е голям mind fuck, а аз обичам mind fucks. 

изобщо не му завиждам на конър, защото животът му е ад и ми се иска да можех да се пресегна през книгата и да го прегърна. 

няма да разказвам нищо за героите, защото всеки един е добър по свой начин и не съм сигурна, че бих могла да кажа нещо без да спойлна някои важни неща. 

краят тотално ме съсипа и не мисля, че бих прочела книгата отново, колкото и да я обичам. не искам да мина през същите унищожителни чувства отново. 

2014 in a blog post

тъй като 2014 наближава края си, реших да напиша този блог пост, в който ще изредя книгите, които съм изчела тази година и ще постна някои снимки от специални за мен дни/събития. 

малко cheat-нах и успях да прочета 73 книги, а целта ми беше 55. как? ами, миналата седмица започнах да чета манга и до сряда успях да прочета около 25 тома. мда, не съжалявам. 

ще ги подредя в реда, в който съм ги чела, така че може да видите няколко книги от една поредица в различни места и просто ще е хаос. 

1. "името на вятъра" на патрик ротфус

тази книга я четох поне месец, тъй като е адски дълга, но беше просто прекрасна. иска ми се да бях започнала годината с някоя друга книга, но това не означава, че не я обичам. 

2. "aristotle and dante discover the secrets of the universe" на benjamin alire saenz

любовта ми за тази книга е безмерна. 

3. "синдер" на мариса майър

книгата беше доста интересна и нямам търпение да продължа с поредицата. може и втората книга да ми е първата за 2015.

4. "кръвно обещание" на ришел мийд

помня, че започнах да чета "академия за вампири" заради сиел и обикнах поредицата много бързо и лошите неща, които имам да казвам за нея се броят на пръстите на едната ми ръка. 

5. "звезди за лола" на стефъни пъркинс

тази книга е толкова сладичка, че почти на всяка страница издавах звуци като awww. тя всъщност е втората в поредицата, но аз реших нея първо да прочета, а първата по-късно през годината.

6. "хартиени градове" на джон грийн

тя ме разочарова, тъй като винаги очаквам много от джон грийн, но все пак краят не беше зле.

7. "игра на тронове" на дж. р. р. мартин

и тя пак като "името на вятъра" ми отне много време, но и нея обикнах адски много. 

8. "рубиненочервено" на кирстин гир

всичко в книгата се развива много бързо и това ми хареса и беше доста приятна, но не бих я нарекла любима или уникална.

9. "the unbecoming of mara dyer" на michelle hodkin

доста ми хареса, макар че пак като горепосочената, не бих я нарекла любима.

10. "miss peregrine's home for peculiar children" на ransom riggs

идеята в книгата ми хареса, но просто не се впечатлих чак толкова, колкото очаквах. всъщност, имам ревю за нея в блога, така че може да го прочетете. 

11. "сапфиреносиньо" на кирстин гир

тази е продължението на "рубиненочервено" и с тази трилогията започна да ми става все по-антипатична. 

12. "смарагдовозелено" на кирстин гир

продължението на "сапфиреносиньо" и с нея вече наистина се разочаровах. 

13. "нощна сянка" на андрея креймър

очаквах много повече, но все пак някои аспекти ми харесаха и не мога да кажа, че напълно е зле. 

14. "стрелецът" на стивън кинг

напълно бях забравила, че съм я чела тази година и сега като гледам списъка се сетих колко много я харесах. 

15. "точния мерник" на кърт вонегът

не всички са чували за тази книга и много малко са я чели, но това не означава, че не е прекрасна. не е нещо специално, но на мен много ми хареса. книгата се нарежда сред любимите ми. 

16. "сблъсък на крале" на дж. р. р. мартин

продължение на "игра на тронове" и като първата книга я заобичах. 

17. "последната империя" на брандън сандерсън

тази книга я обичам толкова много. прочетохме я заедно със сиел и ако ни питате за любима трилогия, веднага ще отговорим "мъглороден".

18. "стъкленият трон" на сара дж. маас

първоначално не я харесах, но колкото повече мисля, толкова повече започва да ми допада и харесва. 

19. "the unexpected" на jax holt

това всъщност е къс разказ, изпратен ми от автора, който не ми допадна много. 

20. "кладенецът на възнесението" на брандън сандерсън

продължение на "последната империя" и е перфектна. 

21. "хари потър и философският камък" на знаете кой

не знам за кой път я препрочетох но беше още по-прекрасна.

22. "множество катрини" на джон грийн

или както тинка я нарича - "множество картини". любимата ми на джон грийн.

23. "хари потър и стаята на тайните" на знаете кой

има ли нужда да пиша нещо?

24-28. поредицата "хрониките на спайдъруик" на холи блек и тони дитерлизи

и петте книги ги препрочетох за ден и бяха awesome as fuck.

29. "приказките на барда бийдъл" на може ли да познаете кой

беше много яко да прочета нещо от света на хари потър. 

30. "fangirl" на rainbow rowell

cutest book ever.

31. "хари потър и затворникът от азкабан" на няма да кажа кой

*фенгърлване* *реване* *истеричен смях*

32. "часът на чудовището" на патрик нес

прекрасна история и прекрасни илюстрации.

33. "целувка за ана" на стефъни пъркинс

и това вече е първата книга, за която говорех в началото и вместо нея бях прочела "звезди за лола", но тъй като не са пряко свързани, нямаше проблем.

34. "fantastic beasts and where to find them" на you know who

"беше много яко да прочета нещо от света на хари потър" част 2.

35. "героят на времето" на брандън сандерсън

продължение на "кладенецът на възнесението" и последната в трилогията. беше най-перфектната и мисля, че само брандън сандерсън е добър в завършването на някоя трилогия.

36. "цялата истина в мен" на джули бери

тази книга ме смаза психически. 

37. "духовна връзка" на ришел мийд

ами, имаше ейдриън и димитри, така че...

38. "сънища за богове и чудовища" на лейни тейлър

брандън сандесън номер 2, защото този край беше перфектен.

39. "quidditch through the ages" на it's getting old now 

"беше много яко да прочета нещо от света на хари потър" част 3.

40. "four" на вероника рот

след "предани" ми дойде добре и като успокоително.

41. "крадецът на книги" на маркъс зюсак

купете ми всичко на зюсак, плс. 

42. "кръвта на олимп" на рик риърдън

ще рева, защото точно от рик риърдън не очаквах да се провали с последната книга от поредицата, а той точно това направи. 

43. "precy jackson's greek gods" на рик риърдън

и тази ми подейства като успокоително след "кръвта на олимп". 

44. "обсидиан" на дженифър л. арментраут

имам ревю в блога, което можете да прочетете, но като цяло мразя деймън блек и книгата ме разочарова. 

45-58. "haikyuu!!" на haruichi furudate

и манията ми по манга започна от тук, като за няколко дни прочетох 14 тома. 

59. "18% сиво" на захари карабашлиев 

всъщност, предишният ми пост е ревю за тази книга. 

60-73. "tokyo ghoul" на sui ishida 

засега това ми е любимата манга. толкова много обожавам анимето на tokyo ghoul, но мангата е 100 пъти по-добра. 

и това са книгите за тази година. може и да прочета някоя друга книга до края на месеца, но се съмнявам. сега се опитвам да реша коя да започна в януари. 

като цяло беше доста добра книжна година, тъй като повечето ги заобичах. нека се надяваме догодина да бъде още по-добре. чакам препоръките ви за книги. 

сега към снимките, които разказват по-добре от мен.

книги, които завинаги ще останат с мен

реших да напиша всички книги, които някога са ми правили огромно впечатление и просто ги обожавам и си запазвам правото да обновявам този лист, ако искам. 
just a disclaimer: пиша това без никакво обмисляне, така че мога и да изпусна някои книги but whatever. 

1. трилогията "мъглороден" на брандън сандърсън.
никога, ама никога няма да спра да говоря за това колко перфектна е тази трилогия. обожавам я. особено героите, които са толкова реалистични, макар и книгите да са фентъзи. 

2. поредицата "хари потър" на дж. к. роулинг
не мисля, че е нужно да обяснявам нещо тук. 

3. поредицата "пърси джаксън и олимпийците" и поредицата "героите на олимп" на рик риърдън
знам, че много хора са пораснали с хари потър, но аз пораснах с пърси джаксън. 

4. "името на вятъра" на патрик ротфус
обожавам почти всички фентъзи книги, които съм чела, но тъй като "името на вятъра" беше една от първите я обичам най-много от всички. и искам да се омъжа за квоте, защото е бебенце. 

5. "aristotle and dante discover the secrets of the universe" на benjamin alire saenz
ако ме следите в аск или просто ако ме познавате, със сигурност знаете колко много обичам тази книга.

6. "13 причини защо" на джей ашър 
традиция ми е да я препрочитам всяка година. 

7. "вината в нашите звезди" на джон грийн
макар и да ми омръзна да чувам за нея и вече да ми е банална, няма да отрека, че по времето, когато излезе и я прочетох я обожавах и говорех само за нея. все пак беше една от любимите ми книги и ми повлия толкова, че чак името на канала ми е thefaultinmybooks. но всичко се променя и вкусът ми за книги драстично се промени за една година и вече не е една от любимите ми, но все пак заслужава място в този списък. 

8. "точния мерник" на кърт вонегът
не съм чувала абсолютно никого да говори за тази книга и тя със сигурност заслужава повече. 

9. "часът на чудовището" на патрик нес
историята, както и илюстрациите, ме остави изумена. 

10. "песен за огън и лед" на дж. р. р. мартин
no explanation needed.

11. "eon" на alison goodman
best badass protagonist ever.

12. "крадецът на книги" на маркъс зюсак
просто прочетете ревюто по-долу и ще разберете колко много я обожавам тази книга. 

13. трилогията "създадена от дим и кост" на лейни тейлър
обичам, обичам, обичам тези книги. особено последната. малко е трудно да свикнеш със света, но все пак е прекрасна трилогия.

14. трилогията "адските устройства" на касандра клеър
много по-добра е от "реликвите на смъртните" и обичам джем. 

15. сагата "здрач" на стефани майър
колкото и неприятни да са ми тези книги, няма да отрека, че ми помогнаха да чета повече и бяха първите ya книги, които прочетох.

16. "великият гетсби" на франсис скот фитцджералд
обичам тази книга и обичам този автор.  

обсидиан

извинявам се за снимката, но ме мързи да снимам книгата отново за по-качествена снимка, а и не искам да я докосвам или изобщо да я виждам. 

мда, сигурно още от горното изречение сте разбрали какви са ми чувствата към тази книга. първо искам да кажа, че е добра като за книга, която да четеш без много да се замисляш, но проблемът е там, че аз твърде много се замислям. 

просто не разбирам как може авторката изобщо да е помислила, че такава връзка между героите е здравословна, че и романтична/секси. 

искам да започна с деймън блек, който си знаех, че ще е "лошото момче" в тази книга, но не очаквах да е чак такъв кретен. държи се адски гадно с кейти почти през цялото време освен в онези редки моменти, в които личността му се променя коренно и виждаме "истинския" деймън. мисля, че авторите прекаляват с тази "истинска" личност на хората, която винаги крият зад обидни думи и подигравки. ъгх. 

главната ни героиня, кейти, не търпи повечето от глупостите на деймън, но и тя ме разочарова, защото виждаме как се мисли за много умна и по-висша, защото чете книги *кхъм*, а имаше много ситуации, в които се държеше като пълно говедо. не описвам много герои с тези думи и ето, че кейти влезе в тази категория след бела суан и ана стийл. и искам да спомена, че ана стийл е всъщност бела суан, тъй като "петдесет нюанса сиво" е фенфикшън на "здрач". а докато четях "обсидиан", имах чувството, че чета "здрач", само че с извънземни. 

това беше главният ми проблем. книгата си беше чисто пренаписан "здрач" и ги имаше класическите сцени като смяната на градове (от огромен и слънчев град в някакъв малък), разходките в гората, катастрофата с колата, признанието в гората, "омразата" на момчето към момичето (което си го има в доста ya книги). просто самата атмосфера беше като при "здрач" и героите бяха същите с различни имена и малката разлика между кейти и бела, тъй като кейти е доста по-умна в сравнение с любимката ни бела. 

авторите трябва да спрат да пишат такива глупости, защото не е здравословно за хората, тъй като започват да мислят, че връзки, в които се обиждате взаимно и се мразите са окей!! не е окей да си във връзка, само защото другият човек е красив и те привлича физически, но иначе го мразиш и този човек те обижда постоянно и се държи с теб сякаш с боклук. 

имах намерение да продължа да чета поредицата, когато започнах тази книга, но след като я свърших... ами не, със сигурност няма да се измъча да прочета още от тъпите глупости на деймън блек, който сигурно ще се превърне в някакъв спасител и ще видим "истинската" му личност и бла бла. все клишета. 

о, искам да кажа нещо преди да свърша с рецензията. ако бяхте извънземни, които не искат да бъдат забелязани от хората бихте ли живяли в малък град, бихте ли се държали зле с всички хора около вас и бихте ли избрали да изглеждате като някакви модели и да се казвате деймън?! защото по този начин, приятелю, ще те забележат на секундата. 

и да, това беше и само заради готините моменти, в които кейти не се държеше глупаво, дадох 2/5 звезди на книгата.