"Възпламени ме" на Тахере Мафи

Вече не ме е страх от страха и няма да му позволя да господства над мен.

Страхът ще започне да се страхува от мен.

Благодаря на издателство Егмонт, че ми предоставиха възможността да прочета и напиша ревю за "Възпламени ме".

 От Пункт Омега е останал просто един кратер. Всички приятели на Джулиет са най-вероятно мъртви, а тя се събужда в дома на човек, който би трябвало да мрази. Изпълнена с гняв и отчаяние, тя трябва да се съюзи с Уорнър, за да си осигури бъдеще, в което няма просто да оцелява от ден на ден, за да спаси човечеството, за да срине Възобновителите, и най-вече - за да убие бащата на Уорнър.

 Джулиет Ферърс е способна да премести цяла планета, тя вече не е уязвима и просто едно малко момиченце, което се нуждае от спасяване. Джулиет Ферърс е уверена, силна и е готова да възпламени света на Възобновителите. Джулиет Ферърс не се нуждае от хора да я водят и да я защитават, защото е решена тя да ги води. 

 Тахере Мафи за пореден път ме убеждава, че знае как да използва думите, че да ги накара да звучат като песен. Тя успява да постави всички правилни думи на всичките им правилни места и по този начин си създава един уникален и неповторим стил на писане, който завинаги ще помня, и който се е загнездил в сърцето ми. Тя не пише просто една Young Adult книга. Тя пише една книга, която ще мотивира момичета около света да се приемат такива, каквито са и да не ги е страх да бъдат водачи, да не позволяват на другите да ги мачкат. 

 Героите до един бяха прекрасно развити и променени и не спираха да растат в продължение на цялата книга. Джулиет от уязвимо момиченце се превърна в уверена жена, Уорнър от психопат се превърна в мил и интересен човек, Кенджи от шегаджията на групата се превърна в задълбочен герой, а Адам от безгръбначно същество се превърна в по-безгръбначно същество. 

 Динамиката и напрежението са на ниво от първата до последната страница и не можеш да оставиш книгата, и преди да си разбрал, минали са два часа и ти си задъхан от всичките емоции, които "Възпламени ме" предлага. Не бих могла да си представя по-перфектен край за трилогията. 

"разнищи ме" на тахара мафи

искаха да ме открият. аз ще ги намеря първа. 

 не бях останала с много позитивни впечатления от първата част на трилогията - "разбий ме", но "разнищи ме" компенсира за всичко. обикнах я от първата страница и знаех, че ще съм потопена в книгата и светът й. поетичният стил на писане на авторката тече по страниците и сцените преминават пред очите ти, сякаш всичко се случва при теб и ти си част от книгата. 

 джулиет, която създава впечатление на девойка в беда в "разбий ме", претърпява тотална трансформация в "разнищи ме" и се превръща в силна героиня, която се учи как да контролира себе си и силите си, и не се нуждае от човек, който да я спаси. опитвайки се да приеме себе си такава, каквато е, опознавайки човек, който е мислила, че е чудовище, справяйки се с унищожителната си дарба, джулиет се мъчи да оцелее в един свят, който непрестанно хвърля трудности към нея. 

 уорнър е един от най-добре написаните и интересни антагонисти, които някога съм срещала. да, тотално умопомрачен е, но същевременно те привлича със своя характер и искаш да знаеш повече за него и какъв човек е всъщност. той е една голяма мистерия за всички и никой не знае как функционира мозъкът му. 

 адам беше тотално безполезен през цялата книга и с всяка страница ме отблъскваше повече и повече. той е злодей протагонист, както се изразяват някои хора и ми се искаше да не беше присъствал толкова много в книгата, тъй като други герои, като кенджи, брендън и уинстън, бяха по-интересни за четене и заслужаваха светлината от прожектора.

 книгата си е Young Adult и сюжетът е нещо, което можеш да видиш във всяка една книга от жанра, но тахара мафи е успяла да поднесе всичко правилно и това прави тази трилогия уникална. 

 "разнищи ме" е перфектното продължение на "разбий ме". държи те под напрежение през цялото време, запознава те с нови интересни и забавни герои, главните герои се развиват и стават по-силни, стилът на писане на авторката те омайва и те държи здраво в ръцете си до края на книгата. а след като всичко свърши, ти искаш още. 

разбий ме

днес най-накрая свърших с "разбий ме" на ТАХАРА мафи. мда, няма да спирам да повтарям името и, защото ме дразни, че са го превели тахере.

доказателство, че е тахара:

първо ще започна с корицата, която обожавам толкова много. когато книгата излезе за първи път корицата и не ми беше харесала, но после я смениха с окото и втората и третата бяха с око. и новелите с очи. и аз щях да припадна, защото изглеждаха прекрасно и се молех да ги издадат при нас с тези корици. my wish was granted.

стилът на писане на авторката е наистина много красив, но имах проблем с всичките метафори и сравнения и описания. просто имах чувството, че ще ми избодат очите. 

лайк, и с една дума ще разбера, че джулиет мрази уорнър няма нужда да пише "мразя мразя мразя мразя мразя мразя". разбирам, че това дава някакъв ефект на книгата, но всичко си има граници.

и наистина мисля, че джулиет е нестабилна и не само, защото ме дразни beyond everything. но иначе наистина ме дразни и не знам защо. нямам някаква валидна причина за да ви обясня хубавичко. просто държанието и ме подлудява. през цялото време бях като "ЯЖ ПРОКЛЕТАТА ХРАНА, БЕ. КАК ИНАЧЕ ЩЕ ИЗБЯГАШ, АКО ПРИПАДНЕШ ОТ ГЛАД!!!" i swear to god, повечето ya героини нямат мозъци. и ако имат, не го използват правилно. 

адам. ах, адам, адам. толкова ми беше мазен и просто едвам го изтърпях този тип. може би защото обичам уорнър, а може би не, но ми беше неприятен от секундата, в която се появи. не знам какво да кажа повече за него, защото е същото като при джулиет. просто не мога да ги търпя, което е много тъжно, тъй като джулиет е главната героиня, а аз имам намерение да прочета и другите две книги, когато излязат. 

УОРНЪР МИ Е БЕБЕТО И НИКОЙ ДА НЕ ГО ДОКОСВА. хората не разбират колко мил уорнър е. sure, убива и измъчва хора, но всъщност е същинско бебенце, което се нуждае от прегръдки, защото причини, които няма да споменава, тъй като са спойлери, а аз съм чела втората книга на английски преди много време и не помня много неща, но помня достатъчно. :д даваше рокли на джулиет и бях като "бебе, дай ми ги на мен." не нося рокли, но за уорнър ще. 

най-накрая искам да напиша нещо и за кенджи, КОЙТО МИ ПОМОГНА ДА ИЗТЪРПЯ ПОСЛЕДНИТЕ СТРАНИЦИ НА КНИГАТА, защото джулиет и адам ме подлудяваха и исках да им забия по един шамар. if you like kenji, clap your hands. *aggressively claps hands* а ако не харесвате кенджи, не ми говорете. 

само уорнър, кенджи и джеймс ме спасиха от това да не харесам книгата. всъщност светът и всичко друго е направено наистина доста добре и ми хареса, но все пак не обожавам книгата. след дълго обмисляне реших да и дам 3 от 5 звезди, защото не беше зле, а само двама от героите ме изкараха извън релсите. 

все още обичам авторката и наистина съжалявам, че не харесвам джулиет и адам, но при мен почти винаги е така. трябва да се науча да не очаквам твърде много от всичко.