Saturday, March 26, 2016

Книги, които всеки трябва да прочете

 Има хиляди статии и блог постове по тази тема и всеки има различно мнение за това кой кои книги задължително трябва да прочете в краткия си незначителен човешки живот, така че ето ме и мен, дошла да върша, каквото обичам да върша най-много - да си изразя и аз мнението. Нека започнем:

"Името на вятъра" на Патрик Ротфус

 Епична книга, която ми отне цял месец, но въпреки това изкара въздуха от дробовете ми и я обичам to bits. Но ако сте като Ева, която успя за около един ден да прочете "Игра на тронове" (все още не ти вярвам, лъжа е), няма да имате никакъв проблем с прочитането на тази. 

"Нощният цирк" на Ерин Моргънстърн

 Най-магическата книга, която съм чела и за която винаги казвам, че е като горещ шоколад. Всеки трябва поне веднъж да я прочете преди да умре, а още по-добре - да я прочете на смъртния си одър. 

"Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" на Benjamin Alire Saenz

 Една от онези книги, които даже при петия прочит не ти омръзват и винаги има с какво да те очароват. По принцип не мога да рева на книги, но ако можех, бих ревала на тази. 

"Carmilla" на Joseph Sheridan Le Fanu

 Ако не знаете, което сигурно се дължи на това, че живеете под скала, най-прекрасният уеб сериал някога съществувал е базиран на книгата "Carmilla". Разбира се, напълно в мой стил, не съм изгледала докрай сериала, но книгата е една от любимите ми и е къса, което обяснява това как съм успяла да я прочета. 

"Езерното момче" на Павел Вежинов

 Тази книга я обичам толкова много, че по едно време в аск.фм бях "езерното момиче", което споменавам вече за трети път в блога си. Но ако не сте я чели, трябва да я прочетете, както твърди и заглавието на този пост. 

"Оскар и розовата дама" на Ерик-Еманюел Шмит

 Това малко бебенце е една от малкото книги, които успяха да ме накарат да заплача. Колкото е къса, толкова по-болезнена е. 

Трилогията "Мъглороден" на Брандън Сандърсън

 Ако ме познавате, знаете, че умирам за тази трилогия и това са най-любимите ми книги на този свят. Болка, магия, битки и badass женски протагонист и още болка. 

"The Ocean at the End of the Lane" на Нийл Гейман

 Четири часа. За четири часа прочетох тази книга, пълна с вълшебства и мистерия и до ден днешен съм омагьосана от нея. Нийл Гейман има прекрасен стил на писане, който сякаш тече по страницата и всяко изречение се влива едно в друго. 

"The Song of Achilles" на Madeline Miller 

 Ето още една книга, която е само болка, болка и още болка. Поставете я в ъгъгла, където е мястото й. (Родена съм на 4 юли, нямам я във физически вариант, така че ако някой иска да ме зарадва, да заповяда.)

Поредицата "The Raven Cycle" на Maggie Stiefvater

 Ето ги и книгите, които са виновни за това, че вече не мога да се доверявам, на която и да е друга книга, защото така счупиха сърцето ми, че нЕ УСЕЩАМ НИЩО ДРУГО ОСВЕН БОЛКА. Окей, да, прочетете ги, разбира се, защо не всичко е забавно нищо не боли кавинс

"Точния мерник" на Кърт Вонегът

 Никога, ама никога не мога да обясня защо тази книга ме плени толкова, макар че не е нищо особено и дори и не я обичам толкова. Просто имаше нещо в стила на писане на Вонегът, което ме накара да прочета книгата от начало до край без да ми стане скучно.

"Жътварят" на Тери Пратчет

 Тази книга я обичам толкова много. Преди нея не бях чела книга на Пратчет, а от дълго време исках да прочета нещо негово. Не, излъгах. Бях започнала да чета една, но нещо не ми беше харесала и я оставих, но с "Жътварят" улучих в десятката. 

"18% сиво" на Захари Карабашлиев

 По принцип не се интересувам много от българската литература, защото просто заглавията не ми грабват интереса, но "18% сиво" си я взех главно заради това, че Миш и Айви по едно време много говореха за нея. Очакванията ми бяха високи заради това и тя успя да ги оправдае. 

No comments:

Post a Comment