Saturday, July 25, 2015

Разочароващи Продължения/Disappointing Sequels


 Този пост бе вдъхновен от "Рисунка за Айла", третата и последна книга от трилогията на Стефъни Пъркинс, която така неочаквано ме разочарова. Така че реших да посветя един пост в блога си на последните книги/продълженията в поредици/трилогии, които са ме разочаровали или са ме оставили, желаеща още. 
 Със сигурност ще има спойлери, така че бъдете внимателни. Ще предупреждавам, ако има много важни спойлери. 
*
 This post was inspired by "Isla and the Happily Ever After", the third and last book in Stephanie Perkins' trilogy, which disappointed me so unexpectedly. So I decided to dedicate a post in my blog to sequels that have disappointed me or left me wanting more. 
 There are surely going to be spoilers so be careful. I will warn you if there are any important ones. 

1. "Сойка-присмехулка" на Сюзан Колинс/"Mockingjay" by Suzanne Collins


 Тази книга беше една от първите, които ме разочароваха. Всичко беше или твърде прибързано, или твърде забавено. Бяха убити герои, които имаха огромен потенциал и със сигурност не заслужаваха съдбата си. Бяха посветени повече страници на описания на котката на Прим, отколкото на епилога, който не постигна нищо. Сюзан Колинс завърши една трилогия, изпълнена със силни герои и борба, в 2 страници, което беше твърде малко за мен. 

*
 This book was one of the first ones to disappoint me. Everything was either too fast-paced, or too slow-paced. Characters with a lot of potential who didn't deserve their fate in any way were killed off. More pages were dedicated to descriptions of Prim's cat than to the epilogue which didn't achieve anything. Suzanne Collins concluded a trilogy full of strong heroes and battles in 2 pages which wasn't enough for me. 

2. "Предани" на Вероника Рот/"Allegiant" by Veronica Roth


 Всеки, който е чел книгата, я мрази, защото *СПОЙЛЕР СПОЙЛЕР СПОЙЛЕР* Трис умира, но самата аз нямах никакъв проблем с това. Даже мисля, че беше доста смел акт от страна на Вероника Рот, който щеше да проработи много добре, ако цялата книга не беше едно голямо разочарование. Героите не бяха себе си. Не получихме обещаното действие, обещаната информация за света извън оградата, който беше така мистериозен в първите две книги. Една гледна точка щеше да бъде достатъчна, тъй като явно се виждаше, че авторката не можеше да се справи с две. 
*
 Everyone who has read the book hates it because *SPOILER SPOILER SPOILER* Tris dies, but I didn't mind that. I even think that it was a brave act by Veronica Roth, which would have worked well if the whole book wasn't one big disappointment. The characters weren't themselves. We didn't get the promised action, the promised information about the world behind the fence which was so mysterious in the first two books. One point of view would have been enough since, which could be seen, the author couldn't manage with two. 

3. "Кръвта на Олимп" на Рик Риърдън/"The Blood of Olympus" by Rick Riordan


 Обожавам "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" и "Героите на Олимп", но тази последна книга не очаквах да ме остави с такова празно чувство. Във всички книги от втората поредица преди "Кръвта на Олимп" Рик Риърдън даваше обещания за големи и напрегнати битки, за края на света, за загуби и за саможертви. Но не получихме нито едно от тези неща. Битките в последната книга липсваха, освен няколко малки. Нашият любим герой, Пърси, не беше себе си и го бяха изкарали като пълен идиот, който не знае как да се справя с нищо. А най-голямата и най-очакваната битка в поредицата продължи едва 3 страници. Светът не беше обгърнат нито в огън, нито в лед, както бе прадсказано в пророчеството. Ако продължа да пиша, ще разкажа всичко, което се случва в книгата, така че спирам, но ще оставя тази снимка тук, в която писах за книгата, така че който иска, може да прочете какво мисля. Още си обожавам поредицата, но мисля, че Рик Риърдън можеше да се справи много по-добре от това. 
*
 I adore "Percy Jackson and the Olympians" and "The Heroes of Olympus" but I didn't expect this last books to leave me with such an empty feeling. In all the books in the second series before "The Blood of Olympus" Rick Riordan was giving promises for big and intense battles, for the end of the world, for loses and for sacrifices. But we didn't get any of those things. The battles in the last book were missing, except for a few small ones. Our favourite hero, Percy, wasn't himself and they had turned him out to be an idiot who doesn't know how to deal with anything. And the biggest and most anticipated battle in the series was merely 3 pages long. The world didn't fall to storm, nor to fire like the prophecy had predicted. If I continue writing, I will just tell everything that happens in the book so I'll stop but I'm leaving this picture here in which I wrote about the book, so if anyone is interested, they can read what I think. I still love the series but I think that Rick Riordan could've done better. 



4. "Смарагдовозелено" на Керстин Гир/"Emerald Green" by Kerstin Gier 


 Много харесах първата книга, когато я прочетох преди време. Харесах и втората, но не чак толкова много, колкото първата. И после прочетох третата. Трилогията по принцип е много прибързана, но тази бързина беше прекалена в третата книга. И в твърде много ми дойде перфектният край. 
*
 I liked the first book a lot when I first read it. I liked the second one as well but not as much as the first one. And then I read the third one. The trilogy is normally very fast-paced but the pacing was way too fast in the third book. And the perfect ending was just too much for me. 

5. "Рисунка за Айла" на Стефъни Пъркинс/"Isla and the Happily Ever After" by Stephanie Perkins


 Още не съм завършила книгата. Имам около 50 страници, но знам че няма да я харесам или обикна в тези страници. Обичам първите две книги, "Целувка за Ана" и "Звезди за Лола", така че мислех, че третата още повече ще я заобичам, но се оказа, че Айла е себична кучка, която намразих. И стилът на писане на Стефъни Пъркинс ми се стори много слаб в тази книга. Казано накратно: разочарована съм. 
 Edit: Пиша това след като вече съм прочела последните 50 страници. Книгата всъщност ми хареса, колкото и срамно да е за мен да го призная, защото бях толкова убедена, че ще продължавам да я мразя. :Д Все още не харесвам самата Айла, която коренно се промени за 2 страници (странно, но добре, ще го приема), не харесвам и средната част на книгата a.k.a. страници 50-300. И все още мисля, че е много под нивото на първите две. 
*
 I still haven't finished the book. I have around 50 pages left but I know that I won't like it or love it in these pages. I love the first two books, "Anna and the French Kiss" and "Lola and the Boy Next Door", so I though that I would love the third one even more but it turned out that Isla is a selfish bitch who I started hating. And the writing style of Stephanie Perkins felt really weak in this book. To sum it up: I'm disappointed.
 Edit: I'm writing this after I've finally read the last 50 pages. I actually like the book, which is embarrassing for me to admit because I was so sure I would hate it. :D I still don't like Isla who changed completely for 2 pages (weird, but okay, I'll accept it), I don't like the middle of the book either a.k.a. pages 50-300. And I still think it's way below the level of the first two books. 

1 comment:

  1. Не мога да не се съглася с теб за Смарагдовозелено. Наистина действието се разви прекалено бързо, но въпреки това поредицата ми харесва. А и са Сойка-присмехулка си напълно права. Очаквах повече от книгата.

    ReplyDelete