Wednesday, March 11, 2015

the ultimate book tag


Имаш ли си определено място вкъщи за четене? 
В хола или в моята стая.
Мога да чета, където и да е, но обикновено го правя на леглото или на дивана в хола.      Когато си имах своя стая, имах ниша между двата прозореца, където можех да седя и чета, но сега чета на дивана, който използвам за легло. Когато чета в училище, чета или на чина си, или на перваза на прозореца, и понякога, докато вървя в коридорите.

Книгоразделител или парченце хартия?
Всякакви изрезки, календарчета, книгоразделители, дори dust jacket-а на книгата, ако има.
Имам много книгоразделители, така че предпочитам да използвам тях, защото са навсякъде. Но съм използвала и пари, билети и т.н.
Имах много книгоразделители, но някак??? успях да ги изгубя всичките, така че сега или слагам молив между страниците, или запомням номера на страницата.

Можеш ли да спреш да четеш, когато и да е или трябва спреш на някоя страница, глава, част, т.н.?
Мога да спра по всяко време, но се дразня, ако не си довърша главата.

Винаги трябва да завърша или главата, или поне параграфа.
Винаги се опитвам да завърша главата преди да спра, но тъй като чета много в училище, понякога съм принудена да спра по средата на изречението заради тъпия звънец.

Пиете или ядете ли, докато четете?
Не, разсейвам се, а и без това съм достатъчно непохватна и мога да съсипя всичко.
Не го правя, защото е трудно да се държи книга, докато ядеш и пиенето на нещо, докато четеш е рисковано. Не искам да нараня бебетата си.
Пия кафе почти 24/7, така че обикновено имам чаша кафе с мен, докато чета и понякога я сменям с чаша соево мляко.

Можеш ли да четеш, докато слушаш музика/гледаш телевизия?
Обикновено чета, докато слушам музика, че и игнорирам говорещи ми хора.
Ако съм си вкъщи, винаги чета, докато слушам музика.
Нашата къща не е много голяма, така че през повечето време има шум от телевизията, и докато чета в училище, трябва да търпя гнусния вкус на музика на съучениците ми.

Кажете един ваш дразнещ навик, докато четете.
Ако книгата ми е с меки корици, почти винаги я прегъвам, докато чета, така че повечето ми книги изглеждат повредени. Повредени И обичани.
Винаги чета последното изречение на книгата и изненадващо, никога не се спойлвам.
Правя това дразнещо нещо, което всеки мрази: прелиствам страниците през цялото шибано време, особено, докато чета.

Една книга или няколко наведнъж?
Лесно зарязвам една книга, за да започна друга.
Зависи от това каква книга чета, но напоследък чета само по една книга.
Четях само по една книга преди, после не знам какво се случи, но преди да съм разбрала, четях по пет книги наведнъж. Сега чета по една физическа книга вкъщи и една е-книга в училище, защото моят Kindle е по-лек от повечето книги, които притежавам.

Четете вкъщи или навсякъде?
Преди редовно четях навсякъде и мисълта да нямам книга с мен ме ужасяваше. Вече ми стига мисълта да имам на телефона книгата, която чета в момента, за да мога да се измъкна от някакъв досаден разговор по всяко време.
Навсякъде и където и да е.
Навсякъде, когато и да е.

Четете на глас или тихичко в главата си?
Чета наум, но ако съм сама вкъщи, понякога чета на глас. С акцент и изключително изразително. Но е тайна.
Не съм свикнала да чета на глас. Знам, че звучи странно, но моят глас ме разсейва. :д
Това е засрамващо, но понякога ми харесва да чета на глас и да правя смешни гласове. Особено обичам гласа си на Церсей.

Прескачате ли напред, докато четете или пропускате ли страници?
Никога не пропускам страници, но съм толкова нетърпелив читател, че сама се спойлвам, прескачайки абзаци.
През цялото време прескачам напред. Особено ако книгата е скучна и аз нямам търпение да я свърша.

Това е смешна история, всъщност. Когато четях „Сблъсък на крале”, *СПОЙЛЕРИ* прескочих напред и видях глава на Бран, но тогава напълно забравих за това, и когато Теон „уби” Бран и Рикон, изревах си очите. И същото се случи с „Вихър от мечове” и главата на Аря на Червената сватба. *КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ* Така че сложих край на прескачането напред завинаги.

Пишете ли в книгите?
Редовно. С химикал, с highlighter, с молив... Имам копие на „Фауст“, втора ръка, и предишният собственик е писал разсъждения. ♥  Обикновено не, но направих изключение за „Град от кости” на Касандра Клеър, защото само по този начин можех да се накарам да я прочета. Като пишех саркастични бележки в нея.                                        Обикновено не го правя, но тъй като обичам „Тайната история” толкова много, трябваше брутално да я нападна с любящи/съдещи/образователни бележки. Напълно си заслужава. Също така съм писала и в копието си на „Хамлет”, но това беше за училище, и в момента пиша в „Портокал с часовников механизъм”.


Стилът на писане на кой автор е уникален за вас и защо?
Твърде малко съм чела и само се повтарям с вечните ми любимци. Толкин и Бредбъри. Бих казала и Уилям Бъроуз, защото „Голият обяд“ беше нещо изключително ново за мен, но изобщо не харесах книгата, така че това едва ли отговаря на въпроса.
Трябваше доста да мисля по този въпрос и избирам Ерин Моргънстърн (автор на „Нощният цирк”), защото нейният стил на писане е много красив и просто тече и е сякаш се търкаляш в меки облаци и всички е перфектно.

Антъни Бърджес –той всъщност е измислил свой собствен език? И мисля, че той е първият автор, който е използвал „като”, както ние го използваме. Никога не съм чела нищо такова преди.

Хари Потър или Здрач? Дайте три причини, за да защитите отговора си.
Хари Потър“ се загнезди в сърцето ми с първото изречение. „Здрач“ не я понасям от много отдавна без дори да съм я чела, защото изглеждаше ужасно блудкава.                                    Със сигурност Хари Потър, защото 1) по-добри герои, 2) по-добър сюжет и 3) кара те да искаш да си изкараш сърцето заради чувствата, което винаги е хубаво.
Хари Потър. Със сигурност Хари Потър. 1) герой, на който можеш да съчустваш, който е абсолютно неперфектен, но също така и интелигентен и поема отговорност за действията си и е безкористен.

Имаш ли някои смешни истории,включващи книги от детството ти? Моля сподели!
Мама разказва, че дори на три-четири съм мрънкала да ми купува най-детските книжки от рода на „Животните във фермата“ и „Числата до десет“. И винаги чаках да вземе заплата, защото ме чакаше нова книжка с приказки. Не забавно, но пък сладко.
Когато бях много малка, намерих една стара книга в къщата на прадядо ми и я взех и карах майка ми да ми чета само една-единствена история от нея. И това се случваше всяка вечер за цяла година.

Не знам на колко бях, но беше едно време, когато баба ми четеше от една книга, която вече бях чела и на нея й се спеше и не искаше да се занимава с мен, и затова започна да си измисля разни неща и аз й казах да млъкне и й разказах истинската история.

Коя е най-тънката и коя е най-дебалата книга, която притежаваш?
Красивият и масивният „Властелинът на пръстените“ срещу мъничката ми „Кралицата на нощта“ (която е малка книжка по комиксите W.I.T.C.H.).
Най-тънката е „Fantastic Beasts and Where to Find Them и най-дебелата е „Орденът на феникса.
Мисля, че най-тънката е една от книгите на Елена Денева за поезия и най-дебелата е или българското ми копие на „Танц с дракони”, или българското ми копие на „Властелинът на пръстените”.


Кога се захвана с четене?
Чета „сериозно“ от две години, иначе обожавам четенето и литературата от дете. Не знам какво друго има толкова сериозно влияния върху личността ми.
Била съм читател през целия си живот, но сериозно се захванах, когато бях в пети клас.

Започнах да чета, когато бях на четири и съм влюбена оттогава насам.

Коя е любимата ти класическа книга?
Като човек, който чете класики през повечето време... „Джейн Еър“ и „Властелинът на пръстените“. (Ако получавах по лев всеки път, когато споменавах трилогията, щях да имам пари за луксозното издание на „Силмарилион“.)
Не съм чела много класически книги и не съм им голям фен, но обичам „Точния мерник” на Кърт Вонегът. 
Dont get me started. „Властелинът на пръстените”, естествено. Обичам „Хамлет”, също така обичам „Джейн Еър”, „Гордост и предразсъдъци”, „Великият Гетсби”, „Клетниците” и т.н. Обожавам класики.

Любовен триъгълник или забранена любов?
Забранената любов. Катрин и Хийтклиф буквално умряха заради любовта си.
Не харесвам и двете, но трябва да избера забранена любов, тъй като мразя любовни триъгълници с цялото си сърце.

Любовните триъгълници са толкова отвратителни и забранената любов е толкова клише (все още имам лош вкус в устата си, от когато повърнах, докато четях „Ромео и Жулиета”), несподелената любов е толкова по-болезнена.

Зомбита или вампири?
Вампирите като герои в митологията са по-интересни, не си падам и по двете.
Вампирите, защото вчера гледах любимият ми немски филм за вампири (но не ги харесвам много).
Вампири. Със сигурност вампири. Можете да ми пиете кръвта, колкото искате, само стойте далеч от мозъка ми.

Вампири или феи? Защо?
Феите са ужасно очарователни.
Феи в тази ситуация, тъй като обикновено не харесвам вампири.
Ами, ако кажа Едуард Кълън, избирам и двете нали?

Четеш за сюжета, за стила или за героите?
За удоволствието от четенето. 
Много е трудно за избиране, но когато има много добри герои, някак не ми пука за нищо друго. Но доста зависи от книгата.
Мисля, че зависи? Но бих казала стила, после героите и после сюжета. Чела съм толкова много книги, чийто сюжет беше страхотен, но или стилът, или героите бяха толкова зле, че книгите бяха провалени за мен. 

ако все още не сте разбрали, това не са само мои отговори, а са на три човека: на миш, на айви и моите. но няма да ви кажа кой с какъв цвят е отговарял. вие сами трябва да познаете. 

1 comment:

  1. The ultimate cutie collab! I think Zin's replies are red, Ivy's are green and Mish uses blue. ^^

    ReplyDelete