Tuesday, March 24, 2015

the streets of vratsa

в неделя се състоеше националният кръг на олимпиадата по английски във враца, и аз и още трима от моето училище се бяхме класирали, така че трябваше в събота да пътуваме. и всъщност разбрах, че съм класирана на национален кръг от айви, която също беше класирана и разбира се, трябваше да се видим. а и после разбрахме, че сме щели да стоим в един и същ хотел, което направи нещата още по-вълнуващи. 

трябваше да ставам първо в 4, за да изпратя баща си и после в 6, за да се приготвя за отпътуването в 7 часа. в колата беше адски забавно, макар че слушахме чалга от телефона на господина. но пък по пътя видяхме доста хубави места. 



пристигнахме във враца около 12 и имахме свободно време за обикаляне, защото трябваше в 1 да се регистрираме в хотела. така че, каквито сме тъпи идиоти, решихме да се качим на един бус в едно напълно непознато място. и не, не знаехме бусът къде водеше. 


но пък си намерихме пътя обратно и стигнахме навреме до хотела, който между другото беше много готин. седнахме в лобито и там видях, че айви беше писала в чата, че ме е видяла и имаше много капс лок в чата като: "КЪДЕ СИ" и "АЗ СЪМ В ЛОБИТО ЧАКАМ ТЕ". и се видяхме за първи път и беше толкова прекрасно. айви е най-якото човече евър, мога да я прегръщам цели дни, защото мирише много хубаво и е адски huggable. и косата й е фаб фаб фаб фаб. 
но трябваше да се регистрираме и да се качим в стаите си, където си полежах и починах малко и с айви се разбрахме да се срещнем пред хотела, което не се случи, защото аз я изчаках на нейния етаж и пак имаше много прегръщане и нервно дрънкане и много "aawwww".
излязохме навън и дълго време обикаляхме наоколо, търсейки места, които бяха слънчеви и без много хора. отидохме при едни стени с графити, на които един hardcore фен на doctor who беше творил: 



минахме през една детска площадка, където и децата, и майките ни изгледаха странно, защото явно според тях сме твърде големи за люлки (yeah, sure). и накрая седнахме на една пейка в главната улица (май е главната???) и си говорихме там и се смеехме (айви има много сладък смях) и на всяка втора минута се прекъсвахме, казвайки "кученце!!!", защото във враца има мнооооого кучета (със якенца). 

влязохме и в една книжарница (of course) и от там почти ни изгониха, защото твърде дълго зяпахме и разглеждахме книгите и очевидно нямахме намерение да си купим нищо. и дълго време джъджвахме авторските снимки на българските автори, които просто не знаят как се прави. 

накрая решихме да се приберем в лобито на хотела и там продължихме да си говорим за всичко и нищо и зяпахме един ролър скейтър, който всеки път като аз го погледнех не можеше да прави триковете си. 

о, и във враца има много яки гледки навсякъде и ето няколко снимки (съжалявам за лошото качество): 




с айви се върнахме в стаите си и пак имаше много прегръщане и "awww" и все още не мога да повярвам, че всичко това се случи. след това в 6 имаше концерт за откриването на националния кръг, който беше прекрасен и след концерта господинът по история ни закара в страноприемница "балабановата къща". тази страноприемница е магическо място. всичко е много вкусно и декорът е прекрасен и само заради нея бих живяла във враца (и заради кучетата). 

след това се върнахме в хотела и дълго време говорихме за история с господина по история, за ученическия парламент и играхме на филми и български песни. в 11 тръгнахме да си "лягаме", но с йоанна отидохме в стаята на момчетата и си говорихме за глупости и аз си отидох в стаята в 12:30, за да се изкъпя и си легнах, защото бях изморена. 
сутринта пак станахме рано да закусим и в 8:30 отидохме на олимпиадата, която беше лесна (освен диктовката, защото диктуващият не можеше да чете). след олимпиадата с йоанна се върнахме в хотела и изчакахме и другите да дойдат, че да ни снимат с грамотите и да си купим храна, и да потеглим. 
пътят обратно беше не толкова вълнуващ, тъй като на всички ни се спеше и другите даже поспаха, докато аз слушах музика. и веднъж спряхме да гледаме един водопад и да го снимаме, защото защо не. 



to sum it up: враца е невероятен град, който много ми хареса и си прекарах чудесно там. 

No comments:

Post a Comment