Thursday, December 11, 2014

18% сиво


не знаех как да опиша любовта си за "крадецът за книги", но някак успях, но при "18% сиво" аз... ами, наистина не знам. просто самата книга е любов. 
изпитах толкова много чувства, докато четях тази книга и в края просто щях да ревна. напоследък доста рева на книги и сериали. 
най-много ме радва фактът, че е българска книга. и ако знаете за още такива прекрасни български книги, кажете ми. 
заради тази книга ми се прииска да започна да снимам отново и то в черно-бяло. но както и да е. трябва да започна с тая рецензия най-накрая. 
първо героите. 
зак наистина ме радва, защото е човек. просто човек е. не е забележителен, не е специален и това ме радва. фотограф е и това ме привлече у него, тъй като аз самата съм аматьор в сферата на фотографията. имаше моменти, в които не ме радваше никак, защото всеки път, когато видеше дебело момиче отбелязваше "и едно дебело, грозно момиче". не видях нито веднъж просто "едно момиче" или "едно дебело момиче". абсолютно винаги беше или "едно красиво, слабо момиче", или "едно дебело, грозно момиче". това доста ме бъгна, но иначе всичко друго в книгата ми хареса. 
ами стела... стела я виждахме просто в спомените на зак и няма как да знаем каква всъщност е, тъй като зак я боготвори и за него тя няма недостатъци. тя ми беше брезразлична, но обикнах малките диалози между тях и спомените на зак. 
честно казано, беше ми по-интересно да чета диалозите и спомените, което не означава, че другите събития бяха скучни. напротив, това, което се случваше на зак в настоящето беше наистина увлекателно и ме караше да продължавам да чета, но спомените някак ме привлякоха повече. 
зарадва ме това, че премина половината америка с колата си и правеше снимки на всякакви неща. все пак това е нещо, което и аз искам да направя. е, не точно америка but you get it.
книгата няма да се хареса на всеки, защото захари карабашлиев има един такъв специвичен стил на писане, който не съм срещала често, да не кажа никога. 
не знам какво повече да кажа, тъй като съм зле с това да изразявам емоциите си към книги, така че стига толкова. 




No comments:

Post a Comment