Wednesday, July 16, 2014

хартиени тайни

Здравейте, хора! Днес с Михаела (цък) решихме да напишем една история заедно и мисля, че се получи адски готино и интересно. Ще ви я предоставя в най-естествния и вид. Не е редактирана изобщо, така че може да има грешки, но съм сигурна, че няма да имате проблем с това. 
Частите, които аз съм писала са в синьо, а на Миш-Миш в зелено. Enjoy! 
джема усети как капките от дъжда се стичаха надолу по лицето и сякаш се опитваха нежно да я погалят. беше тръгнала към книжарницата, когато дъждът започна да пада от небето. джема не успя да спре въображението си и си представи как някоя голяма капка окуражава децата си да полетят към земята, но те не успяват, тъй като все още са твърде малки и крилата им са недоразвити. засмя се на своето глупаво въображение и отключи вратата на книжарницата. бързо влезе вътре и се опита да стои далеч от книгите. което беше невъзможно, тъй като те бяха навсякъде.
остави шлифера си на стола. извади книга от чантата си и започна да чете. чакаше клиенти. дъждът създаваше уютна атмосфера. лампите светеха в приятна оранжева светлина.
капките от косата и оставяха малки мокри следи върху страниците на книгата и тя се опита да си придърпа косата назад. върза я на кок и я остави да се изсуши сама. след няколко минути четене чу скърцане от отдела за фентъзи книги. дали някой клиент беше влязъл без тя да забележи?
чуваха се стъпки и разлистване на страници. една книга липсваше от рафта - старо копие с твърди корици на 'хрониките на амбър'.
шумът идваше от един от другите отдели и джема бавно пристъпи към него. едно малко момче с черна коса прелистваше бързо книгата сякаш търсеше нещо много важно. джема не знаеше дали да го остави или да го попита какво търси.
обърна се, но удари ръката си в ръба на един рафт. изохка. момчето я чу и се огледа стреснато. ръката му затвори книгата. прегъна ъгълчето на една от страниците.
двамата стояха там и се гледаха втренчено. изведнъж момчето започна да тича обратно към отдела за фентъзи книги. джема тръгна след него и видя как то внимателно постави книгата на земята. после стъпи върху и нея и тъкмо когато джема тръгна да му се кара, то се изпари в сребърен прах. джема гледаше прахта с учудване и в следващия момент книгата изсмука това, което беше останало от момчето.
беше сигурна, че не е била "хрониките на амбър". имаше нещо в книжарницата ѝ, нещо могъщо, силно и древно. книгата не беше на мястото си. разлистването продължаваше да се чува, но посоката се сменяше. идваше от раздела с хорър, английска класика, после научна фантастика и фентъзи. бледи образи се очертаваха във въздуха като мараня. книги изчезваха. по рафтовете оставаше малко сребърен прах. джема разгледа купчинките отблизо. виждаха се малки букви в тях.
буквите изписваха едно изречение: "книгите крият повече тайни, отколкото си въобразяваш." the end

Никога досега не съм се радвала толкова много на една история! Надявам се да ви е харесало and I'll see you around, my kawaii potatoes! :3

No comments:

Post a Comment