Wednesday, May 14, 2014

story time #2


Ноа скочи на крака, когато чу своята любима песен и започна да танцува лудешки. Скачаше нагоре и надолу и се смееше. Изглеждаше много млада и безгрижна. Кой би помослил, че това момиче е болно от рак?
  Тя продължи да танцува, докато песента свърши и накрая се хвърли на леглото. Дишаше тежко и се смееше с цял глас. Бях сигурен, че цялата улица я чува. Тя сложи главата си в скута ми и погледна книгата, която държах в ръцете си. Затвори очите си и дълбоко въздъхна.
  - Четеш най-скучните книги, които съществуват. Наистина ли ровиш през нета за тях или случайно попадаш на такива идиотщини, докато претърсваш стаята на майка си за презарвативи? - Тя повдигна главата си и седна до мен. Погледна страницата, на която бях и се засмя с глас. - Както казах, идиотщина.
  - Не четеш книги, Ноа. Как би могла да знаеш дали е скучна или не? - Изгледах я отегчено, а тя просто ми се усмихна. - И за твоя информация, тази я намерих, докато претърсвах стаята на сестра си. 
  Тя се засмя още по-гръмко и остави главата си да падне на рамото ми. Стояхме така за няколко минути, докато още една любима песен на Ноа започна и тя пак скочи да танцува. Този път реших да последвам примера и. Последвах я към импровизирания дансинг и двамата скачахме, докато краката ни не заболяха.
  Когато всякаква музика спря, едновременно паднахме върху леглото и се засмяхме. Докато се смеех, не усетих как се бях плъзнал към края на матрака и паднах на земята. Ноа започна да се смее истерично, което я принуди да се хване за корема. Усмихнах се глуповато, защото се радвах да видя приятелката си да се смее и да бъде щастлива.
  - Такъв си смотльо, Николай. - Тя ми се усмихна и пропълзя нагоре по леглото и се излегна. Аз се качих при нея и също се излегнах, слагайки краката си върху нейните.



Ето я и другата част на историята от миналата седмица, която бе поискана от един от любимите ми персонажи в аск (клик).
Трябва да призная, че Ник и Ноа със сигурност са любимите ми герои, които някога съм създавала. Историята, която създадох за тях не е нищо специално, но все пак означава много за мен, защото за първи път се гордея толкова много с нещо написано от мен. 
Надявам се да ви е харесало. I'll see you around, my kawaii potatoes! :3 

No comments:

Post a Comment