Saturday, April 12, 2014

photography

Не, това не е пост за фотографията и за снимките, които съм направила днес. А за една история за фотографията и как се чувствам аз, когато държа фотоапарата в ръцете си. Нужен ми беше адски много смелост за да публикувам това тук, така че се надявам да ви хареса. 

  Бягай! Бягай! Бягай!
  Един крак пред другия. Изабел гледаше право напред, докато тичаше през гората. Завиваше наляво и надясно, за да не се удря в дърветата. Тя тичаше с бясна скорост, за да може да стигне полянката преди слънцето да е залязло. Фотоапаратът и се удряше в корема и, но тя не му обърна внимание и продължи напред. 
 Забави темпото, когато забеляза полянката пред себе си. Дишаше тежко, когато се спря посред поляната и взе фотоапарата си в ръце. Направи няколко снимки и после легна на земята като използваше раницата си като възглавница, за да може да наблюдава залеза.
  Тя лежа, докато небето променяше цвета си. От синьо към оранжево, от оранжево към лилаво и тъмно синьо. Не го снима, защото всяка неделя беше тук и имаше хиляди снимки. Тя затвори очите си и се замечта за снимките, които щеше да направи другата събота и неделя. Чувстваше се много спокойна зад фотоапарата, снимайки незабелязваните от хората красиви неща. 

  След няколко минути се изправи и нарами раницата си. Беше време да се върне към шумния и не толкова красив свят.



Все още съм нова в писането, така че не ме съдете. И ето ви и една моя снимка след залеза. 


No comments:

Post a Comment