Friday, April 25, 2014

ревю: miss pregrine's home for peculiar children

Чела съм много книги, но ревютата винаги ми се струват трудни. Затова се реших да пиша повече ревюта, за да мога да свикна и да подобря уменията си. Днес ще напиша едно кратко ревю за Miss Peregrine's Home for Peculiar Children на Ransom Riggs, само защото нямам много за казванe по тази книга. Първо, за какво е книгата:
Шестнадесет годишният Джейкъб тръгва към един отдалечен от света остров в Уелс след като в живота му се случват трагични събития. Решен е да открие сиропиталището, за което дядо му винаги му е разказвал. Джейкъб е пораснал с приказките на дядо му за децата, живеещи в това сиропиталище. Деца, които според дядо му притежават свръхестествени сили. 
Така. Звучи страхотно, нали? Да, и аз така си помислих преди да я започна. В началото беше скучна, но аз си казвах, че ще се подобри и накрая ще излезе, че е страхотна книга. Исках да е страхотна книга, защото всеки я хвалеше и ми разказваше колко добра е. Сама се убедих колко добра е. Никак не е добра. Преди да се задълбоча искам да кажа, че това е мое мнение и по никакъв начин не казвам, че и на вас няма да ви хареса. 

Героите не ми бяха толкова интересни, колкото красивите фотографии в книгата. Не можах да се свържа с нито един от тях по никакъв начин и не изпитвах нищо към тях. А може би се получи така, защото имах твърде високи очаквания за книгата. Ето и няколко от фотографиите, защото те бяха единствените неща, които ми харесаха:




Според мен историята имаше голям потенциал, но автора просто не се е справил. Беше оригинално и беше нещо ново и също така можеше да е интересно. 
Дизайнът на книгата напълно ме очарова и ми се иска да имам някои от фотографиите за да може да си ги сложа в рамки. Това, което ме измъчваше най-много беше малкият шрифт. Книгата не е много дебела, но ако шрифта беше по-голям със сигурност щеше да е доста по-обемна. 
Отне ми твърде дълго да я прочета, защото ми се доспиваше, докато я четях. Някои дни не я докосвах, а други едвам успявах да прочета няколко страници. А съм чела много по-дебели книги за 3-4 дни, защото са ми били интересни, разбира се. 
To sum up, не ми харесва, както вече разбрахте. Но имам намерение да си купя втората книга заради фотографиите, които наистина много ми харесаха (както вече казах поне 719 пъти).
Оценка:
Благодаря ви много за вниманието и се надявам да ви е харесало. I'll see you around, my kawaii potatoes. 



No comments:

Post a Comment