Wednesday, March 19, 2014

peculiar children and strawberries

Това бяха първите ягоди за тази година и бяха вкусни. Не адски вкусни, а просто вкусни. Яла съм и по-добри. Добре, това прозвуча като някакво ревю за ягоди. За жалост, вече ги няма ягодките. Изядох ги с голям кеф.
Сега се сетих, че днес е денят за блог постове без някаква конкретна тема. Ех, нека кажем, че и това е така. 
Книгата си я взех от пощата преди няколко часа и нямам търпение да я започна. Изглежда толкова интересна и има страхотни фотографии. Да, разгледах всички снимки в нея. Тъй като не ми се пише за какво се разказва и всъщност не знам, може да кликнете тук и да видите за какво е в goodreads. Това, което ме радва е че е адски крийпи. Не знам дали самата книга е такава, но снимките успяха да ме крийпнат и вече я обичам. Жалко, че няма да мога да я започна скоро, защото имам други книги за четене преди нея. 
Преди няколко минути си закачих косата за гардероба. Кой си закача косата за гардероба, докато си върви по коридора?! Даже не знам как се получи, но мисля че изгубих няколко косъма. 
О, бтв, снимах клипче как ям няколко ягодки, но вие няма да видите това, защото е твърде embarrassing. 
И да, с тази снимка копирах едно момче от instagram. Джеси Джордж е аусъм и няма как да не го копираш поне мъничко. 
Винаги, когато нося тази тениска се чувствам много странно. Не като странно странно, а като странно странно. Хубаво странно. Подтиква ме да бъда още по-странна, отколкото вече съм. Колко пъти използвах думата странно? 
Уел, това беше за днешния блог пост без конкретна тема. Надявам се да ви е харесало.
П.П. И да, хваля се с тениската си. 
П.П.П. Трябва да сменя лака си.
П.П.П.П. Защо споменах лака си?

No comments:

Post a Comment