Wednesday, March 12, 2014

мразя да ме боли главата

Мразя да ме боли главата. Всъщност мразя да ме боли като цяло. Не мога да се концентрирам върху нищо и единственото нещо, което ми се прави е да лежа и да спя цял ден. Всъщност като си помисля да лежиш и спиш цял не е толкова зле. Но проблемът е там, че ме чакат домашни, които не пиша. Да, знам. Как може да съм толкова безотговорна и да не пиша домашни? Ей! Пиша всичко по английски. 
Добре, твърде много се отклоних от темата. Но като си помисля този пост има ли изобщо някаква тема? 
Нека да направим сряда деня за блог постове без тема. Просто да бълваме думи върху празната страница. Да пишем за всичко, което ни хрумне. 
Споменавала ли съм колко сладко кученце имам? Имам много сладко кученце. И да, като най-обикновен тийнейджър карам майка ми да се грижи за нея. Извинението ми, както при много мои връстници е "Имам домашни." Ето я и малкото ми мънчкинче. 
Просто исках да се похваля. И ако се чудите, и аз не знам какво означава мънчкин. Troye Sivan влияе много. 
Да, да, знам. Страхотен фотограф съм. Мисля, че това е моментът, в който прикачвам своя снимка и се хваля по този начин. 
Благодаря, благодаря. В момента може и да ме ругаете, но уатевър. Да, аз съм от онези хора, които пишат английски думи на български. Донт джъдж, окей? 
Вчера намерих няколко блога, които са абсолютно красиви и брилянтни. Имат толкова хубав дизайн и просто всичко е толкова красиво и после моят блог е тук като някакво аутсайдерче. Но все пак си го обичам и няма да се опитвам да правя от онези сложни дизайни. Не ме бива в това. Просто хората, които успяват да направят нещо такова са богове в моите очи. 
Знаете ли, че забравих защо изобщо започнах да пиша този пост? Май ми беше скучно. И имам това гласче вътре в мен, което ми крещи да пиша блог постове. Благодаря, гласче! 
Преди няколко минути си пишех с една моя приятелка и тя каза, че иска да се запише на тенис. Аз? Аз искам да се запиша или на китара, или на фотография. Както казах и на нея, "Повече арт, по-малко пот."
Да, и в спорта не ме бива. Всеки с недостатъците си. 
И да, пиша всичко това с леко главоболие и проклинам всички богове, които ме наказват. 
Мисля, че стига толкова рандъм бълване на думи за днес. Бих казала, че се надявам да се срещнем пак, но със сигурност ще се случи след един или два дена. 

No comments:

Post a Comment